С Маринка Масеус разговаря Мартина Самарова 

Срещаме ви с Маринка Масеус, която, чрез своите фотографии разказва за половото неравенство, ксенофобията, насилственото носене на хиджаб и тенденциите за физическо и психическо осакатяване на жените в различните части на света.

Мисията на Маринка е не само да заснема невероятни образи, но и да разкрива техните скрити послания. Хората, които тя фотографира сякаш отправят таен зов за помощ – Маринка го чува и разказва на света за техните проблеми.

Темата за половата дискриминация е много близка до сърцето на Маринка, затова за нея е изключително преживяване да работи в Иран и да опознае жени оттам.

Според фотографката, до голяма степен, положението на жените зависи от това в коя държава живеят. Има страни, в които представителите на женския пол не притежават дори основни човешки права. Там мъжете си позволяват да малтретират жените си. Сключването на брак автоматично дава право на съпрузите да изнасилват своите съпруги без това да се счита за престъпление“, казва тя.

От друга страна Масеус посочва, че има и държави, където равенството между половете е наложено от закона. Въпреки това, според нея, навсякъде имплицитно се приема, че жените сами са виновни за това, че са станали жертва на някакъв вид насилие. „Момичетата трябва да се държат прилично, жените – да се обличат семпло и се пазят от неприятности. Скритото съобщение на обществото е, че в случай на посегателство, отговорността трябва да носи самата жена, а всъщност това не е така, казва тя.

„Моята тайна свобода“ (My Stealthy Freedom)

Тя смята, че западната култура и страните, проповядващи Ислям са като две лица на една и съща монета – едните критикуват фереджето, а другите – прекомерната голота.

Като част от женското съсловие Маринка не чувства, че обществото я подценява. Това се дължи на факта, че тя е пряма и самоуверена, както и на нейното възпитание. Тя твърди, че за жените, вероятно Холандия е едно от най-добрите места на света: „ Тук съществува равенство и уважение между половете – неща, за които повечето жени по света могат само да мечтаят.“ За нея останалият свят върви назад – мъжете са гневни, защото смятат, че привилегиите им ще бъдат отнети.

Маринка излага тезата, че е трудно да се постигне равенство между половете навсякъде по света, тъй като мизогинията (омразата към жените) е част от всяка култура, раса или религия и твърде много се подценява. Фотографката излага тезата, че омразата към жените произтича още от древността, когато жените са били смятани за носителки на злото – те се приемат за средство за наслада, което носи катастрофални последици: „в Библията е Ева, в гръцката митология – Пандора.“

Според Маринка в западната философия мизогинията е яростна и неубоздана – тя тръгва от Аристотел и Сократ, които предават щафетата на Жан-Жак Русо, Дарвин,  Шопенхауер, Ницше и много други. Те сякаш програмират мизогинията в следващите поколения, а изход от нея няма.

Масеус, родом от Холандия, е обявена за фотограф на годината за изминалата 2016-та. Тя е носител на множество награди, сред които – международна награда за фотография. След като завършва Будистка психология, Маринка решава, че най-добрият начин да изразиш себе си е чрез заснемането на уникални мигове.

За себе си Маринка разказва: „Израстнах в Холандия. Към настоящия момент живея в красивия, колоритен Амстердам. Въпреки множеството си пътувания съм щастлива да нарека този град свой дом.Тя твърди, че винаги е имала интерес към фотографията. След като завършва своята магистратура, продължава следването си във Фотографска Академия“ в Амстердам. Там тя получава вдъхновение да превръща чувствата си в изображения. Главни действащи сили, които я подтикват да снима са несправедливостта и неравенството.

 Масеус завършва Будистка философия, най-важният аспект, от която, според нея, е умението да наблюдаваш.  Масеус взема участие в разнообразни проекти и посещава много държави като Иран, Танзания, Намибия и др. „Винаги избирам първо темата и след това държавата. Съчувствам на държавите, в чиито общества цари неправдата и се включвам в проекти, които я изваждат на показ“, споделя тя.

Най-важните проекти за нея са: „Под едно и също слънце“ (Under the Same Sun) и „Моята тайна свобода“ (My Stealthy Freedom). За тях тя казва: „Първият проект разкрива проблема за албинизма в Африка и осведомява обществото за трагичните съдби на хората с това състояние. Вторият беше изключително труден и специален, защото разказва за половото неравенство и насилственото носене на хиджаб в Иран.“

Безмълвни гласове (Silent Voices)

Безмълвни гласове (Silent Voices)

Безмълвни гласове (Silent Voices)

Моята тайна свобода (My Stealthy Freedom) – Иран

Моята тайна свобода (My Stealthy Freedom)

Моята тайна свобода (My Stealthy Freedom)

Моята тайна свобода (My Stealthy Freedom)

Моята тайна свобода (My Stealthy Freedom)

Comments

comments