Днес на 17-ти септември, почитаме християнския празник на светите мъченици София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов, но по традиция отбелязваме и Деня на град София. За поредна година българската столица отбелязва деня с редица събития и инициативи, едно от тях е и отпразнуването на 90-годишнината от основаването на Регионален исторически музей – София. Именно за това екипът на SofiaPress се срещна с представители на музея, за да ви разкажем за създаването му, за историята на София, за националния ни герб, както и за още много други интересни неща, свързани с нашата столица.

Регионален исторически музей – София е регионален културен институт с предмет на дейност: издирване, изучаване, опазване и представяне на културни ценности с познавателна, образователна и естетична цел. Той е общ музей с териториален обхват на дейност – Столична община и общините: Ботевград, Правец, Етрополе, Копривщица, Ихтиман и Самоков. Самата история на музея от основаването му, започва от далечната 1928 година, като от тогава до днес се навършват 90 години. Но как започва неговата история ни разказва Ерина Кръстева, ПР на Регионален исторически музей – София.

Историята му е дълга и интересна.“, казва Ерина- „Той има постоянна експозиция в периода 1941-1943 г. Сградата, обаче, попада под ударите на бомбардировките през 1943 година и от тогава е започнало да се търси място на музея.“, споделя още представителката на музея.

От голямо значение е да се отбележи и разликата между музея и постоянната експозиция, защото музеят продължава да съществува от 1928 година до днес, а експозицията намира своето място и е открита едва преди 3 години.

„Музеят съществува като научен културен институт.“, казва Ерина Кръстева- „В него се правят изследвания, а експертите, които работят в него правят изложби, организират различни активности и дейности. Така че, имаме две различни неща.“, споделя още ПР-а на музея– „Настоящата постоянна експозиция беше открита тържествено на 17-ти септември 2015 година. От тогава тя се намира в сградата на площад Бански 1, бившото помещение на Централната минерална баня, която е адаптирана за музей. Самият музей има 8 зали- постоянна експозиция и няколко за временни експозиции. Постоянната експозиция е тази, която хората могат да видят, когато дойдат тук, а временните изложби с различни акценти, различни интереси, като например сега имаме временни изложби посветени на птиците в изкуството и цар Фердинанд , имаме изложба посветена на архитект Колар, както и изложба, която е за съвременното изкуство и по-точно изкуство на плаката с автор проф. Иван Газдов.“- разказва още тя.

Музеят за история на София е широкообхватен, благодарение на своите филиали. С част от тях ни запознава Ерина Кръстева:

„Това са: археологическото ниво при базиликата на „Света София“, Триъгълната  кула на Сердика“, археологическият парк в Западната порта на Сердика и Източната порта, гробницата на княз Александър I Батенберг и редица други филиали, които посетителите ни могат да видят, освен постоянната експозиция.“, разказва Кръстева- „Като всичко това обхваща различни периоди, различни етапи и различни фокусирания върху историята на нашия прекрасен град.“-споделя още тя.

Но защо едва преди 3 години е открита постоянната експозиция? Защо толкова късно?

„Решението сградата на Централна минерална баня да бъде превърната в музей е взето през 1998 година и от тогава започва плана за адаптация на тази сграда за музей.“, отговаря ни Ерина Кръстева- „На Вас може да Ви се струва, че процеса е бавен, но за сметка на това, той е доста труден.“, казва още тя- „Трябва да се вземат доста решения, а паралелно с това се и гради самата постоянна експозиция- как да изглежда, какво точно да бъде включено в нея. Така че, работата е много, концентрирани са усилията на много експерти, на много специалисти- историци, архитекти, етнографи, художници, инженери и редица други, наистина, експерти в различни области. Именно за това, не е чак толкова голям периода. Всъщност, всичко отнема време и хубавите неща наистина отнемат време, за да могат да се случат. За сметка на това, се надяваме, това, което в момента виждат нашите посетители, искрено да ги радва и да са доволни след посещението си на Музея за история на София.

През 1879-а година Учредителното събрание в Търново обявява София за столица на Княжество България, но преди това има значителна процедура по предлагането на град София за избор на столица и след това е същинската част по превръщането на града в истинска европейска столица. Но как София става европейска столица и в какво се състои превръщането ѝ в европейски град?

„Всъщност, предложението за това е направено, както казахте, в Учредителното събрание много преди това.“, казва Ерина Кръстева- „То се дискутира между видни български личности. София е обявена за българска столица на 3-ти април 1879 година. А от там насетне, всъщност, трябва да си представим София, по време на Руско-турската освободителна война (от 1877-78-а година). Тогава, заради войната, голяма част от населението бяга от града и Освобождението заварва София с около 10-12 хил. души в града. По това време София има някои сгради и малки, криви, тесни улички, а постройките са предимно едноетажни. Тогава трябва да започне и планирането на един съвременен европейски град с хубави широки булеварди. За това способстват първите архитекти, художници, въобще, всички тези, които са учили в Западна Европа. Това са Българи и чужденци, които се връщат тук, за да преобразят този град и той бавно и постепенно да започне да се превръща в тази столица, за която днес сме свикнали да говорим.“-разказва още тя.

Едно от първите неща, които е трябвало да бъдат направени е градът да бъде осветен.

„Може днес да ви се струва невероятно, но тогава градът, наистина, е бил тъмен през нощта и едно от първите решения, които е трябвало да вземе градската управа, е как да се освети града.“, разказва Ерина- „Започнали са да го осветяват постепенно, за да може да заприлича наистина на европейска столица и да може да се живее по- комфортно в него. И от там насетне се започват различните етапи от градежа на тази столица.“- казва още тя.

Какво е специфично за архитектурата на София и кои архитекти са в основата на създаването на емблематични сгради в столицата?

„Един от първите архитекти е Адолф Вацлав Колар, на когото е посветена временната изложба-.“, казва доц. д-р арх. Валентина Върбанова- „Той пристига в София, веднага след Освобождението през април 1878 година и е назначен за първи градски архитект на София. Тази година се честват 140 години от назначаването на първия градостроител. Българската банка за развитие, която има седалище в една от най-атрактивните сгради, е била взета за създаването на тази изложба.“-разказва още архитекта.

Първите архитекти, които строят в България са чужденци, защото Народното събрание приема решение със закон за тази дейност- проектирането да се реализира само от дипломирани лица. А първото поколение български архитекти все още не се е било завърнало от чужбина. Именно за това, арх. Валентина Върбанова ни споделя, че са били поканени чужди архитекти, като например, Фридрих Грюнангер и Виктор Румпелмайер.

„Те са поканени за престрояването на стария конак и неговото преобразуване в княжески дворец.“, казва доц. Върбанова- „Канят се, също така, архитектите Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, за да построят Народния театър. Но те си отиват след това. Тяхната работа е да строят навсякъде из Европа театри. Имат около 80 построени театъра. Има още архитекти, но основно са австрийци и чехи, като Хайнрих и фамилията Прошек, която включва двамата братя Георги и Богдан Прошек. Те, от своя страна, канят своите братовчеди Вацлав и Йозеф, които са много млади, но вече са завършили, като те са архитекти и инженери и на тях дължим построяването на Орлов мост и проектирането и построяването на Лъвов мост. Някои проекти са изготвени от арх. Вацлав Прошек, като Софийска централна гара. Народното събрание е проектирано и в началото е ръководено от Константин Йованович.“-разказва още тя.

Но какво се крие зад герба на София?

Гербът на София е създаден по повод Световното изложение в Париж през 1900 година.“, казва Ерина Кръстева, ПР на Регионален исторически музей София- „Създател и художник на герба е Харалампи Тачев, който има връзка и със сградата, в която се намираме понастоящем, тъй като, той е автор и на майоликова украса, която стои отпред.“, разказва още тя- „Тогава Харалампи Тачев създава този герб много бързо, защото от изложението изпращат въпрос, дали имаме герб, за да им  го изпратим спешно. Тогава се налага много бързо той да бъде нает и да изработи този герб. Музеят за история на София има честта да притежава оригинала на герба, върху който в последствие няколко пъти се добавят орнаменти. Основното, от което тогава Харалампи Тачев изработва герба, е щит, който в хералдиката е традиционен елемент на гербовете. Този щит Харалампи разделя на четири полета и поставя елементите, като най-важното е подбирането на тези, които най-точно характеризират нашата столица- София. Един от елементите, който поставя е църквата „Света София“, другия елемент е планината Витоша, третият елемент е Аполон Медикус и четвъртия е Градската богиня. В центъра той слага изображение, което взима от монета, открита при разкопки на хълма Трапезица. Целта на Харалампи е да може да илюстрира и да покаже връзката между Средновековната българска държава и Новата българска държава- Третата българска държава. По този начин той създава герба, като в последствие той прави няколко пъти добавки, след като минава изложението и т.н. Една от тези добавки е девиза на столицата „Расте, но не старее“ и клонките, които добавя около герба. Самият герб в последствие има и различни други преработки, като понастоящем гербът, който ползваме е този, който е изработил именно Харалампи Тачев.“-разказва още тя.

В какво ще се състои днешната празнична програма на музея?

„За нас 17-ти септември е много голям празник.“, казва Ерина Кръстева- „Това е деня на столицата, от друга страна, както казахте, преди 3 години открихме постоянната си експозиция. А днес символично отбелязваме и 90 години от основаването на Музея за история на София. Именно за това започнахме от сутринта, като имахме предвидени безплатни обиколки с екскурзовод. Работим в полза на обществото изцяло, за това имахме обиколки тук в постоянната експозиция на музея, след това обиколката се насочи към Триъгълната кула, а след това и към археологическия парк „Западна порта на Сердика“, след това във филиала ни в археологическото ниво при базиликата на „Света София“ и следобед групата се насочи към Ларгото и Източната порта на Сердика. Цял ден имаме различни концерти, като започнахме с джаз концерт отпред на площад Бански, след това тук имаше класически концерт на пиано, в последствие отпред имаше импровизационен театър и завършваме с прекрасен рок концерт на група Джеръми. Предвидили сме и детско ателие, имаме и настолни игри през целия ден. Тук в музея и отвън на площада се случват различни неща, за това за щастие времето е слънчево и прекрасно, така че да заповядат всички.“- разказва още ПР-а на Регионален исторически музей – София.

  • dav

Comments

comments