Christo on Lake Iseo in Italy, where his solo project, “The Floating Piers,” is scheduled to open in June.CreditAndrea Frazzetta for The New York Times

 

Може би причината Кристо да е това, което е, се крие в неговите корени и гени. Роден е на 13 юни 1935г. в град Габрово. Произходът му е от интелектуалски род. Дядо му, Анани Явашов е бил енциклопедична личност – археолог, ботаник, учител и общественик. Майка му, Цвета Димитрова пък, била секретар в Националната художествена академия, но когато започнали бомбандировките над София, трябвало да се върнат в Габрово. Тя имала интерес към изкуството и поканила нейни приятели художници и скулптори да заминат с нея, за да не пострадат в столицата. Колкото до Кристо, по нейно предложение, той бил на 7, когато започнал да посещава уроци по рисуване, живопис и скулптура. Баща му, пък, бил завършил във Виена инженер и разполагал с текстилна фабрика в Габрово. Младият Кристо израснал сред платовете, които фабриката произвеждала. Не е случайно и че именно те са основно оръдие в неговото изкуство.

Днес става на 83 години. Когато е на около 21, той бяга от България и повече никога не се връща. До ден днешен е наричан „американски“ артист. Най-известен става с мащабните инсталации които прави (облицоване/опаковане на сгради, мостове и други конструкции с плат). Интересното е, че той самофинансира проектите си от продажбата на скици и авторските права. Спонсори не се допускат. А това съвсем не коства малко, защото най-често са необходими милиони. Работейки цял живот в чужбина, той става популярен за масите в България, чак през 2016г. със своята инсталация „Плаващите кейове“. Необходимата сума за изграждането на инсталацията е 15 милиона. Лични средства. Като негов помощник се явява (до смъртта й през 2009г.) съпругата му Жан-Клод. Цял живот те творят заедно, а светът е тяхното ателие. Произведенията му могат да се нарекат „перформънс арт“, защото съществуват на даденото място само за определено време. Така се случи и с „Плаващите кейове“, които в продължение на две седмици, събраха около 1.5 милиона посетители от цял свят. Сред най-популярните творби на Христо Явашев – Кристо са „Опакованият Райхстаг“ в Берлин, „Завесата“ в Колорадо, „Чадърите“ в Япония и други. Всеки проект отнема изключително много работа, поради мащабността си. „Кейовете“ (намиращи се на езерото Изео в северна Италия) са проект, изграждал се около цели 40 години.

People walk on the monumental installation entitled ‘The Floating Piers’ created by artist Christo Vladimirov Javacheff on Iseo Lake, in northern Italy, on June 18, 2016. Some 200,000 floating cubes create a 3-kilometers runway connecting the village of Sulzano to the small island of Monte Isola on the Iseo Lake for a 16-day outdoor installation opening today. Courtesy of MARCO BERTORELLO/AFP/Getty Images

Интересно е, че когато в България се прочу името му през 2016, обществото с гордост искаше да си присвои артистa, но това не продължи дълго. След като Кристо без да иска (или нарочно) обиди страната в интервю за немски вестник, наричайки я „тъпата България“, спечели много врагове сред народа, както и обществени и публични личности. Бягайки от тук през 50-те години, той е избягал от режима в който не е виждал потенциал за развитие. Започайки отначало, от нищото, обаче, не е било никак лесно да се стигне до това му положение. Съвсем не е стартирал с многомилионни проекти, а по-скоро е опаковал пишещи машини и буркани, но със сигурност напускането е помогнало в кариерата му, защото сега е артист на световно ниво, с неподражаем стил и е неясно как потенциалното му оставането в България би могло да доведе до нещо повече. Родоотстъпничеството (както е според хората) се захранва от това, че никога не се е връщал, но самият той признава, че тук няма пазар за неговото изкуство. Е, винаги може да се измислят проекти дори и тук, като в момента без проблем би могъл да опакова централата на БДЖ (поне до продаването й), площадката на АЕЦ „Белене“, заводите за тютюн в Пловдив (или това което е останало от тях). Също, може и цялата южна граница, така че, евентуално да се затвори някой от каналите за бежанци. Но, за да затвърди мнението на българите за себе си, би било най-добре да опакова направо цялата държава.

Разбира се, не всеки би могъл да разбере Кристо и неговото изкуство. Възможно е за група хора той да е гениален артист, а за друга, творбите му да символизират единствено безсмисленото хвърляне на пари на вятъра. Факт е, обаче, неговата популярност и е на лице това, че той може да си позволи да направи инсталация или да прекрати такава, в знак на протест срещу изборът на Тръмп за президент на САЩ. Инсталацията се подготвя 20 години и трябваше да представлява покриване на 42 мили от река Колорадо със сребрист балдахин, но артистът се е отказал, защото това вече е земя на Доналд Тръмп, а той не иска да има нищо общо с него. Този проект също е бил на стойност 15 милиона долара. И, да… всеки може да направи нещо в знак на протест, но ще има ли гласност и отзвук след това, и някой ще го е грижа ли, въобще?

Кристо подготвя и нов проект, който е зароден още от 1977г. Той трябва да бъде висок 150 метра, 225 метра дълъг и широк 300 метра, а две от стените му ще са с 60-градусов наклон, а останалите ще са прави. Върхът на пирамидата ще бъде отсечена хоризонтална плоскост със 126,8 метра широчина и 225 метра дължина. Нарича се „Мастаба“, като планът е това да е единствената конструкция на Кристо, която да остане постоянно на местонахождението си, дори и след смъртта му. Би се получило като фараонска история.

Кристо и Жан-Клод са създали 20 мащабни инсталации, а са работили по 40, но „Мастаба“ се очертава да бъде „най-голямото произведение на изкуството в света“, изградено от 410 000 разноцветни варела. И за да „опаковаме“ този текст, вероятно мнозина си задават въпроса – „защо, кому е нужно?“ Вероятно изглежда излишно, както и да опаковаш река (42 мили!), но ето че може да се говори за неподражаем стил, защото, кой друг го е правил? И на въпроса „защо“, стига да можеш да осигуриш финансовата част, не следва ли друг въпрос – „защо не?“ Плюс това, след като печалбите на Явашев и Жан-Клод са изцяло от продажба на скици и авторски права, не значат ли разходите за още инсталации, още повече скици, следователно – пари?

За презентацията е нужен JavaScript.

 

Comments

comments