Още един съвременен български художник е представен на престижно арт изложение в Съединените щати. Известният с провокативното си творчество и нестандартна техника – RASSIM®, е включен в The Armory Show в Ню Йорк с творбата ЕНГРАМА I, 2010г.

ЕНГРАМА I

Това негово постижение стана повод за срещата ни в One Monev gallery, но съвсем неочаквано попаднахме сред олизани скулптури, философски размисли за изкуството като начин да търсиш себе си и разкази за знаменитата група XXL и тяхната революция в изкуството. Все теми, които сами говорят красноречиво за създателя на ЕНГРАМА I без да има нужда от друго представяне.

Разговорът започнахме с въпроса дали счита включването на творбата си в The Armory Show за признание за иновациите, които внася в изкуството, а RASSIM® ни отговори: Безспорно е хубаво българското изкуство да достига до света. Въпреки че ние така или иначе сме на едно кълбо, независимо къде точно се намираме, затова най-важни са идеите, а те рано или късно достигат до хората. И дава за пример творци, които макар и приживе неразбрани, впоследствие оставят своя отпечетък в историята именно заради различните си виждания.

По повод на олизаните скулптури, които са без световен аналог, и поредното доказателство за новаторския подход на автора, той ни сподели, че това не е търсен ефект, а по-скоро следствие от желанието да изрази себе си. По този път достига до идеите си, някои от които налудни, други съвсем логични, но по-важният въпрос, който си задава, е: Как да ги реализирам? Как с един тон на урината или на петрола да нарисувам образ? Сложно е, наистина, а има и има обвързаност – без видеата от 90-те, например Дрога и Корекции, в които експлоатирам тялото си, нямаше как да достигна до това да рисувам чрез него. 

Платна от последната му изложба – „Сол“

Да рисуваш морето без четка и бои със сигурност е голямо предизвикателство, върху което RASSIM® работи от 2009г. досега, но все пак го попитахме кое е най-голямото предизкиталество в кариерата му до този момент?
Може би това, което предстои. Не знам как ще надскоча себе си, дали ще успея да измисля нещо ново и какво ще е то, а ми е много интересно и затова ми става скучно, когато проектите се бавят. За осъществяването на „Сол“ чаках 5 години, но пък така имах време да го усъвършенствам и да стане това, което сме показали сега. Вдъхновение за картините, създадени директно от морските вълни, е получил от скуката, която го обзема при дългия му престой на морето, и от солта, утаила са на хавлията му. След няколко лета на експерименти се ражда крайният продукт – „Сол“, който освен всичко останало включва и буци сол лизани от стада овце в продължение на няколко месеца, това са така наречените олизани скулптури.

Свикнал да бъде питан за произхода на псевдонима, под който работи, художникът бърза да ни разкаже за процеса на търсене на себе- Едно време, още в 9. клас, си говорех сам с огледалото. Задавах си въпросите – Кой съм? Какво искам да направя?, защото трябва да се създадеш, да се изградиш, да се измислиш сам. В търсене на отговор на същите въпроси съм работил и с тялото си – за да опозная себе си. И към днешния момент мисля, че вече имам някои решения и отговори – това са органичните картини от отработено масло и петрол, проектите на тялото ми и участието ми в групата XXL. Тъй като тя е неразделна част от твореца, няма как да не ни сподели нещо повече за нея.

Този път коментира явление, свъразно с XXL, което силно го афектира – отсъствието на творбите на групата в Музея за съвременно изкуство. Защо да имаме Музей за съвременно изкуство, в който картините са от преди 1989г.? Това е музей на комунизма, на социализма, но не и съвременен!, изрази възмущението и притеснението си RASSIM®. Споделя ни това не от егоцентирзъм и желание за изява, а защото вярва, че провокативните творци от 90-те заслужват своето място в историята на изкуството, както в България, така и в световен мащаб. Според негови наблюдения автори продължават да правят подобни на техните проекти и до днес, но без да знаят, че всъщност не са чак толкова оригинални. На групата, в която твори и се развива като студент, приписва и част от заслугите за създаването на пазар за изкуство през 90-те.

 

За бъдещата му работа загатва, че може би творчеството му се насочва към по-духовни проекти, обвързани с постмодернизма. Те му носят пълно освобождаване от зависимостта на света.

Comments

comments