Творчеството за всеки е различно. Да вземем за пример рисуването. За някои то е просто хоби, но за други – то е всичко – най-любимото занимание, средство за прехрана, това, в което най-много ги бива. За някои дори, рисуването е целият им живот.

Хората, които творят, се разделят на два вида – професионалисти и аматьори (изключваме любителите, които не се причисляват точно към аматьорите). Понякога разликата между двете не може да бъде забелязана, но тя винаги съществува – поне един от следните фактори ще издаде аматьора: 

Аматьорът чака вдъхновение. Той може да твори, само когато му е дошла музата. Професионалистът обаче знае, че трябва да го прави винаги, когато се налага. Просто сяда и започва да твори, като често настроението и случващото се около него не го спира. Креативността му се появява винаги, дори полученият резултат да не е шедьовър, то поне ще има някакъв резултат. 

Аматьорът работи, докато не му излезе друга работа. Например започва да рисува, прави го няколко часа, но спира, защото се сеща, че филмът започва след малко или защото иска да се види с приятел. Просто оставя работата си посред нищото. Професионалистът обаче твори с часове. Той знае, че първите няколко часа са просто загрявка, настройване на ума и тялото към това, с което се занимава. Приключва, чак когато е изстискал и последната възможна капчица творчество за момента, пък дори и малко след това, за да е напълно сигурен в това, че не може да продължи. 

Професионалистът никога не се привързва твърде много към творенията си. Той знае, че, рано или късно, трябва да се раздели с тях, за да може да продължава да твори. Има нуждата от средствата, които ще получи. Аматьорът обаче понякога не е способен да го направи, защото е твърде привързан към дадена творба.

Аматьорът вярва, че успехът трябва да дойде бързо. Това е невъзможно. Професионалистът знае, че са нужни години. Дори това, което създаваш да е уникално и впечатляващо, то всичко изисква своето време. Най-малкото, хората трябва да научат за теб и творчеството ти. Ти самият трябва да се запознаеш напълно със себе си. А, аматьорът, очаква веднага резултати. Иска моментално произведенията му да се търсят и харесват, но не се замисля, че, за да харесат това, което прави, първо трябва да знаят кой го прави. 

Професионалистът знае, че трябва да си разпределя времето правилно и че разни бележки и планове са добре дошли. Някои аматьори обаче се чувстват като „необуздани деца на дивата природа“, които трябва да правят когато и каквото си искат, без да имат някакви планове за бъдещето. Професионалистът осъзнава, че има нужда от подреденост, което изключително помага на работния процес. 

Аматьорът се изолира от други артисти. Често той си мисли, че е повече от останалите или че няма какво да научи от тях. Професионалистът се обгражда от други хора на изкуството. Сприятелява се с тях и създава социални контакти, които винаги биха били полезни. 

Изкуството е достъпно за всички. Въпросът обаче е, дали сте решили да се занимавате с него професионално или аматьорски (в което всъщност няма нищо лошо, просто успехите и публичността, ако очаквате такива, може и да не дойдат). А, колкото до тези, за които то е просто хоби, надяваме се да не се почувстват игнорирани от този материал.

Comments

comments