Pablo Picasso, La Soupe (1902–03). Courtesy of the Art Gallery of Ontario.

 

Благодарение на напредналите технологии за изображение, учените разполагат с нови открития относно процеса зад така наречения „Син период“ на Пикасо. Техните открития, презентирани на ежегодните срещи на Американския институт през изминалата седмица, разкриха, че популярната картина на художника – „La soupe“ (1902-1903) – е била преправяна многократно и разполага с цели 13 слоя, които сега биват старателно анализирани от изследователи.

„La soupe“ е притежание на художествената галерия в Онтарио от 1983г, но чак сега, благодарение на тригодишни изследвания е способно да се разбере как е създадена тя. Скенерът показва, че елементи са премахвани от композицията на няколко пъти. Вижда се, че на картината е имало трета фигура, застанала между детето и жената, подаваща му купа със супа. Също така се забелязва и керамичен буркан.

Pablo Picasso, La Soupe (1902–03), infrared hyperspectral image showing covered up details, such as a woman in between the two figures, eventually replaced by steam rising over the bowl of soup. Courtesy of the Art Gallery of Ontario.

„Дълго време беше ясно, че дебелата текстура на картината съдържа тайни под повърхността си,“ казва Сандра Уебстър – Куук, главен надзорник по картините в музея. „Знаем от рентгеновата снимка, а и дори погледнато с просто око, че отдолу е имало още една картина, преди La soupe да бъде нарисувана. Но какво точно се е съдържало беше мистерия. Сега успяваме да разгадаем тази мистерия, благодарение на сложната визуализация и анализ.“ 

Приживе, Пикасо е давал сигнали за възможността от такива разкрития, поради честата му промяна на посоката в процеса на рисуване. Понякога, поради финансови съображения, дори е бил принуждаван да преизползва вече нарисувани платна. „През 50-те години той казва, ‘трябва да правите рентгенови снимки на моите творби, защото ще намерите много неща под тях,'“ разказва пред вестник Торонто Стар Кенет Брюмел, асистент кураторът по модерно изкуство към галерията Онтарио. „Той не казал нищо конкретно, но пък е провокирал хората да търсят и ето ни сега.“

Pablo Picasso’s La Miséreuse accroupie (The Crouching Woman) (1902) being analyzed at the Art Gallery of Ontario. Photo courtesy of the Art Gallery of Ontario.

От Онтарио се свързат с учения от Националната галерия във Вашингтон, Джон Дилейни, във връзка с изследване на картините от така наречения „Син период“ на Пикасо. За целта на работата е използвано инфрачервено хиперспектурално отражение на изображенията (infrared reflectance hyperspectral imaging), което отчело разликите в отражаемостта на различните цветови пигменти. Отделяйки различните слоеве боя на картините, учените успяват да видят какво стои под горните пластове.

Галерията Онтария работи също и с Институтът по изкуства към Чикагския център за научни изследвания в изкуствата (NU ACCESS), които осигурили преносим флуоресцентен рентгенов скенер в процеса на изследването. Той успява да улови различните елементи, използвани в пигментите – например пруско синьо с желязна основа или жълто с хромна основа – и превежда информацията в изображения от различни скали сиво.

„Трудно е да се пренесе произведение на изкуството в някое съоръжение, защото не всеки музей е склонен да го предостави, т.е. да го изкара извън своята територия,“ казва пред Daily Northwestern Марк Уолтън, съ-директор на NU ACCESS. „Скъпо е и има потенциална опасност от щети… Но ние намерихме евтиния начин, пренасяйки техниката до самата картина, което отваря много врати за изследването на още произведения.“ 

X-ray radiography of Pablo Picasso’s La Miséreuse accroupie (The Crouching Woman) (1902) reveals a landscape hidden beneath the visible surface. Photo courtesy of the Art Gallery of Ontario.

През февруари, Художествената галерия в Онтарио разкри за подобен случай с друга картина от „синия период“ – „Свитата жена“, La Misereuse accroupie (The Crouching Woman, 1902). Оказва се, че изображението на жената е нарисувано върху хълмист пейзаж от друг художник. За направата на своята картина, Пикасо е използвал основните форми на предходната, обръщайки я на 90 градуса. Така линиите на гърба на жената следват тези на хълма, които били преди това на платното.

Предполага се, че на старото изображение е била нарисувана част от парк Лабиринт Де Хорта в Барселона, а художникът може би е бил студент от близката академия по рисуване. „Не мислим, че художникът е бил от приближения кръг на Пикасо, но може би някой от неговата орбита,“ казва Брюмел.

Imaging analysis of Pablo Picasso’s La Miséreuse accroupie (The Crouching Woman) (1902) showing the different layers of pigment. Image courtesy of the Art Gallery of Ontario.

Изследването също показва, че първоначално „Свитата жена“ е била с изкарана дясна ръка, държаща парче хляб, но покрита с пелерина във финалния вариант. По-нататъшно разследване доведе до намирането на акварел с алтернатива на тази фигура, захвърлена от художника.

Pablo Picasso’s La Miséreuse accroupie (The Crouching Woman) (1902), infrared imaging of an earlier, now covered draft with an outstretched hand, and another work by the artist featuring the abandoned composition. Image courtesy of the Art Gallery of Ontario.

Към 2020 – 2021 година, се очаква изложба, организирана от музеят Онтарио, съдържаща скрити изображения в творбите на Пикасо от „синия период“.

Comments

comments