Още преди римляните да станат владетели на световна империя, Рим е бил процъфтяващ град и всичките му площади и сгради са били украсени със статуи и релефи. Римската скулптура, променяща вкусове в продължение на векове, е преди всичко забележителна заради нейното чисто разнообразие и еклектика.

Неоспорим факт е, че римляните са взаимствали много от гръцката култура, но докато гръцките статуи се различават с красотата си, римските са правени, за да впечатляват. Те показват императори, исторически битки и провокират възхита във всеки един човек, който е успял да се докосне до величието им. При тях я няма женската голота и митичните същества. Римската скулптура има една цел и тя е да покаже силата и могъществото на Рим и неговите обитатели, а не да впечатлява обикновените хора.

Както и с гръцката скулптура, римляните са работили с камък, благородни метали, стъкло и теракот, но за най-добрите си произведения са предпочитали бронзови и мраморни изделия. Въпреки че металът винаги се е търсел най-много заради възможността за повторна употреба, повечето от оцелелите примери за римска скулптура са в мрамор.

Като цяло римските статуи не са се различавали много от тези, направени от древните гърци. Всъщност повечето били копия на гърците или оригинални римски статуи, без много вариации на класически стандарти. Но с управлението на Константин I започнало да нараства влиянието на източното изкуство и то определило постепенното елиминиране, с периоди на възходи и падения, на класическия стил. Това довело до разработването на по-абстрактен и по непропорционален стил, който е преходен за създаването на Византийското изкуство. Добър пример за промяната в стиловете на империята е Колоната на Траян, която е повлияна от Изтока и Kолоната на Марк Аврелий, която е изваяна в класически стил. Към края на империята се забелязва още повече източното влияние, най-вече в тенденцията на липса на пропорции, главите на императорите се уголемяват, а телата им са представени по-плоски отпред.

 

Октавиан Август

Погребалните бюстове и надгробни плочи са една от най-честите форми на скулптура в римския свят. Тези скулптури могат да представят  починалия, заедно с партньора му, децата им и дори робите в семейството. Фигурите обикновено носят тога, а жените са представени в поза, наречена “pudicitia” с ръка на брадичката в знак на разкаяние. Гробните олтари също са често срещани. Те показват в релефи сцени от живота на мъртвите, а тези на по-богатите представят и различни поколения членове на семейството. Двата големи релефни панела от Арката на Тит в Рим се смятат за първия успешен опит за създаване на дълбочина и пространство в скулптурата. Панелите показват сцени от триумфалната победа на императора в Юдея и завладяването на Йерусалим.

Както и при гърците, римляните обичали да представят боговете си в статуи. Когато римските императори започнали да претендират за божественост, те също станали обект на често колосални и идеализирани статуи, изобразени с ръце, издигнати до масите и подходяща авторитетна позиция, както статуята на Октавиан Август на Прима Порта.

В портретирането римската скулптура наистина излиза на преден план и се отличава от други традиции и схващания. Реализмът в римската портретна скулптура най-вероятно се е развил от традицията да се държат восъчни погребални маски на починали членове на семейството в родилния дом, които след това са носени от опечалените на погребенията. Тези маски винаги показват точни изображения, изваян е дори най-малкият детайл от човешкото лице. С това те се различават от идеализираната портретна скулптура и представят обекта като стар, отпуснат, с белези и бръчки.

Колоната на Траян с 2600 фигури. Сюжетът разказва за военните походи на императора срещу даките. Колоната е направена от 29 цилиндрични блока и в нея има стълба, осветявана от 40 малки прозорчета.

Римската скулптура ни оставя не само ранни велики гръцки шедьоври, но и сама допринася за още по-невероятни образци. Единствени по рода си, приносите им към изкуството включват използването на исторически разкази и реализъм. Портретите на грандиозни императори, облечени като богове, или по-скромните изображения на „смъртни“ носят реалистични физически черти и емоционални изразителност. Това ни позволява, съзерцавайки ги, да се чувстваме малко по-близо до хора, за чието съществуване само можем да гадаем.

Comments

comments