Част 1

Возейки се в метрото, човек може да види всички лица погълнати от телефони и таблети. Всеки от нас прекарва значително време, ровейки се в Интернет за развлечение. Изглежда, че златните времена на телевизията са приключили. Проучване на Statista от 2016г. обаче показва, че европейците прекарват пред телевизора средно по 3 часа и 7 минути на ден, а българите – 3 часа и 44 минути дневно. Според проучване на Nielsen пък американците почти достигат 4 часа на ден, което е повече в сравнение с изследване от 1990г. Това включва гледане на новини, шоу програми и телевизионни серии, като 64% от българите теглят тв съдъражание от Интернет,а 48% го гледат в движение от мобилно устройство. Надмощието на телевизията все още е в сила, въпреки бума на технологиите, множеството алтернативни опции и интернет.

Политиката на Нетфликс се фокусира именно срещу стандартния начин на получаване на телевизионно съдържание. През последните пет години компанията залага на авторско съдържание с високо качество откъм режисура, актьорски състав и сценарий. Taктиката определено работи: първите им заглавия като „House of cards“(носител на множество награди Еми) и „Orange is the new black“ привличат вниманието на огромна зрителска аудитория. Компанията прави достъпа до всеки един епизод от даден сезон достъпен още с излизането на пилотния. Зрителят получава удобството да гледа когато и колкото поиска. Казано в цифри –  около пет – шест дни, според база данни, която компанията публикува. Да се изтегли и превърти цял сезон за една вечер не е нещо ново за българския потребител, но за държави като САЩ, където регулацията за нелегално сваляне е по-силна, това е преобръщане на модела за консумиране на подобен вид продукти. Освен това и на българския зрител се налага да чака от порядъка на седмица за излизането на нов епизод. Нетърпение, което остава назад в историята.

Нетфликс, както вече и Амазон, Таргет и др, използват културата на потребление на Интернет поколението при разработването на своите услуги. Последиците в културно отношение са значителни – вместо колективно споделено съзнание на маса индивиди в един и същи час на дадено съдържание, отделнни групи, сформирани на база общи вкусове и предпочитания отново споделят определен продукт, но без наличието на фактора време. Компанията прави възможно графикът на ТВ медията, утвърден от десетилетия, да бъде репрограмиран.

Културната индустрия в тази ниша залага до този момент на категории като „новото е по-добро от старото“, „на живо е за предпочитане пред запис“, „новите епизоди имат по-голяма стойност от повтаряните“. Тези парадигми са приложими при сериали с премиери и финални епизоди, новини, спортни предавания, реалити програми и др. Във филмовта индустрия нови заглавия имат по-голяма стойност като цена на билети при тяхната премиера и стойността им постепенно спада.

„I love Lucy“ @Erverett Collection

Да бъдеш в крак с новото е неизменима част от съвременната култура, но що се отнася до ТВ индустрията в нейната зора, това бива наложено от технологична гледна точка – излъчването на живо предхожда технологията, позволяваща излъчването на запис. Първите популярни заглавия през тези години са кратки драматични серии, имащи за цел да задържат публиката пред екрана във фиксирани часове от деня. Ако зрителят изпусне даден епизод, той изпуска част от сюжета и може да не усепее да навлезе в съдържанието отново. В този биснес броят на аудиторията е ключов за успеха. Цените на рекламите, излъчвани между паузите на съответното предаване зависят от неговата гледаемост. С еволюцята на телевизията в множество канали това се превръща в бизнес, основан на база силната конкуренция.

В Интернет достигането на съдържанието до аудиторията протича по съвсем различен процес. Въпреки че индвиди със сходни предпочитания все пак в един момент ще достигнат до видео от концерт, например, това се случва посредством алгоритъм от лайкове, постове във фейсбук, туитър , инстаграм и други социални мрежи, имейли. Видеото няма да бъде видяно едновременно от милиони зрители, но в един момент то ще достигне милиони гледания. Именно върху този модел се фокусира Нетфликс.

Компанията инвестира в авторско съдържание още през 2004г., когато под името „Red Envelope Entertainment“ става редовен участник на филмовия фестивал „Сънданс“ с независими заглавия, чиито права купува. Сред тях са „Born into Brothels“, носител на награда на Академията и документалния филм „Super High me“, проследяващ ефекта от постоянно пушене на марихуана в продължение на месец. През 2008г. броят на заглавията достига 115, а основното мото е желанията на публиката да бъдат достигнати и задоволени. Нетфликс разчита на база данни, за да отгатне какво харесват нейните клиенти и какво е повдението им в мрежата. Анализирайки огромна база информация, те могаt да проучат колко популярен ще е даден актьор и дали ще бъде подходящ за някой от проектите им.

„House of cards“ @facebook

Подобен е процесът за реализирането на един от първите им тв сериали – римейк на успешната британска драма House of cards. След като MRC Capital заснема сериала през 2008г., Сарандос(креативен директор) влиза във връзка с режисьора Дейвид Финчър и го убеждава да ги продаде на компанията. От „Нетфликс“ предварително са подготвени какво ще хареса публиката и какво ще бъде нейното поведение спрямо продукта. Разчитайки база данни, става ясно, че Кевин Спейси е оценен с четири или пет звезди от публката за почти всеки свой филм. Те правят същото и с Дейвид Финчър. Филми като „Fight club“, „The curious case of Benjamin Button“ и „Zodiac“, са изключително популярни и ако зрителят ги харесва, вероятно е негов фен, може да не го знае, но вероятно е. След като предварително са наясно колко голяма ще бъде аудиторията на сериала, те могат да изчислят какъв ще бъде абсолютния размер на пазара на дадено шоу и какво е неговата таргет група. По този начин се избягва риска публиката да бъде засегната от съдържанието или то да бъде неподходящо за нея.

„Orange is the new black“ @facebook

Подбна кампания правят и с другия си сериал, който стартира по същото време – „Orange is the new black“. Сигурни в неговия успех, „Нетфликс“ обявяват заснемането на втори сезон, още преди първия да е стартирал. Опирайки се отново на проучване на това какво би се харесало на публиката, те избират за основна сюжетна линия живота в женски затвор и говорят за теми, избягвани досега в други ТВ предавания. Получава се симбиоза между това компанията да печели, а аудиторията да получава, това, което иска и което до този момент не е могла да види на ТВ екрана. Създават се продукции като „Black mirror“, който в контекста на всеки отделен епизод разглежда връзките на индивида с технологиите, медията, актуални културни феномени и развитието на съвремения ни социален живот.

Колко реалистично обаче е очакването тренирана с деситиелтия публика да превключи от традиционната телевизия към интернет излъчване?  Това е навик, вкоренен в часовото разпределение на ежедневието, Нетфликс разчита на фактора „власт“, който предоставя на аудиторията. „Хората обичат контрола“, казва Сарандос. Пред опцията да се задоволи с това, което предлагат вечерните програми, тя има възможността сама да си избира какво да пусне на екрана.

„Black Mirror“ @facebook

Анализирайки аудиторията, Нетфликс предваиртелно пресмята дали нейният брой ще оправдае инвестицията за създаването на даден сериал. Независимо дали имена като Джесика Джоунс и Люк Кейдж са познати на всички, те са герои от света на „Марвел“ и имат своята вярна аудитория, която няма да пропусне базираните на супергерои тв серии. Продукт като „Дерек“ може на пръв поглед да изглежда рисков. Актьорите не изглеждат добре, обстановката е потискаща, а диалогът прекално остър. Главният герой има мазни коса и харесва видеа с хамстери, но той е изигран от комика Рики Грейвиас, който е домакин на Наградите „Глобус“ е известен с черния си хумор. Той има своите почитатели, независимо от това дали би се харесал масово. Алтернативните вкусове не биват подминавани, ако дадена ниша като има своята фенска база, достататъчно голяма, за да оправдае средствата.

Излъчваните на живо програми са принудени са стеснят обхвата си до новини, спорт, специални събития като награди. Почти всички останали продукти, които се базират на предварително изготвен сценарий, се излъчват чрез стрийм, независимо дали са продуцирани от „Нетфликс“, „Амазон“, „HBO“ или др. Със значителния брой часове, прекарвани пред телевизионната медия, с господстващото влияние на вечерните си предавания, тя играе ключова роля във формирането на това, което бе масова култура првз 50-те и 60-те години. Във почти всеки дом телевизорът  заемаше(и някъде все още заема) централно място. Литературата не е масова. Музиката отдвана е разслоена на множество поджанрове, всеки със своята аудитория, а поп – хитовете са лесно достъпни и с кратък живот. Телевизията обаче, въпреки фактора „интернет“, запазва позициите си и ако компании като Нетфликс успеят дори частично да предефинират тази концепция, последиците в културно отношения ще са огромни.

Структурата на досегашната популярна култура в момента е фрагментирана на множество подчасти спрямо разлчните предпочитания и вкусове, които са подхранвани от компаниите, имащи интерес да задоволят желанията на потребителите. Свободния и лесен достъп дава въможност индивидуалните предпочитания да се подхранват, а социалните мрежи обединяват на едно наднационално и надтериториално ниво. Малки фенски общности могат да бъдат далеч по-лоялни и да развият усещане за пренадлженост към даден културен продукт, отколкото очакването това чувство да бъде споделено от цяла една нация.

Comments

comments