На 31 октомври от 18:30 галерия Нюанс ще представи изложбата „С почит към учителя“, включваща скулптури на Никола Терзиев и съдова керамика на Иван Кънчев.

Връзката между учител и ученик е проводник на знание, опит и вдъхновение, тя е връзка между поколенията. Екипът на галерия Нюанс винаги се е стремял да поддържа тази връзка и да я превръща в творчески диалог. Между 31 октомври и 13 ноември имаме удоволствието да представим изложбата „С почит към учителя“, която се организира по случай 90 години от рождението на големия български скулптор Никола Терзиев. В нея ще бъдат представени малки пластики и рисунки на автора и съдова керамика „Нощни видения“ на неговия ученик – Иван Кънчев (Иванов).

„Фигурите, които създавам, не са раздвижени. Наглед те са статични, спокойни, но вътрешно са разкрепостени, има живот в тях“.
* * *
„А Кирил и Методий в Благоевград са светски. Единият е духовен, със свити ръце, гледа под очи, вглъбен, затворен. А другият защитава словото, говори с вдигната ръка. Старал съм се колкото може по-малко да е жестът, да не са илюстративни, да не разказват, а да внушават с обема си. Това е монументалността!“
* * *
„Обемът трябва да напъва отвътре“ (Никола Терзиев)

Никола Терзиев е роден е на 27 септември 1927 г. в гр. Русе. През 1953 г. завършва скулптура във ВИИИ „Н. Павлович“ при проф. Любомир Далчев, а преди това учи графика при проф. Илия Бешков и декоративно-монументална живопис при проф. Георги Богданов.
Никола Терзиев е един от най-българските, самобитните и одухотворените скулптори, който оставя от най-значимите класически произведения. Той издига българската скулптура на друго духовно ниво. Авторът успява да изгради във времето свой емоционално-образен свят. Вълнува го особеностите на националната душевност. Търси българския тип. Творчеството му е повлияно от образите на Йовков. В него откриваме и повеи от пластиката на Древен Египет и праисторията. Терзиев създава много специфични, почувствани и идеализирани скулптури със символично значение. Те са събирателен образ. Авторът е с вроден усет към монументалната форма. И неговите малки пластики, а и миниатюри са внушителни. Стойностни паметници на българската скулптура са: „Стефан Караджа“ 1969 (Русе), „Филип Тотю“, 1972 (гр. Две могили), фигури от „Пантеона на Възрожденците“, 1978 (паметник-костница, Русе), „Св. Св. Кирил и Методий“, 1980 (Благоевград), „Захари Стоянов“ ,1989 (Русе).
Никола Терзиев е носител на множество национални награди. Той е Лауреат от VI Международен младежки и студентски фестивал в Москва (1957). Негови творби са притежание на НХА, на галериите в Русе, Видин, Стражица, а също и на частни колекции и лица – Боян Радев, Юго Вутен, Румен Драганов, Светлин Русев, Владимир Луков. За него акад. Светлин Русев пише: „Кольо Желязото не беше просто голям, самобитен изключителен скулптор – нещо повече – беше от онези малцина избрани, целунати от Бога, в които земното и духовното живееха в един дом. Нещо сакрално излъчваше тази скулптура, в която времето и човешката опитност бяха оставили духовни натрупвания, синтез, простота, монументалност и дълбочина, доброта и човечност… В България не са малко талантливите скулптори, не са много истински реализиралите се със своя следа, но след Иван Лазаров – толкова български, толкова пластически и духовно чист, до святост скулптор не познавам! … Ние никога не сме имали мярка за своите духовни първенци. Не знам дали някога ще дойде времето да разберем каква награда на съдбата е да имаш в духовния дом на нацията изкуството на Никола Терзиев“.

„Цикълът „Нощни видения“ е продължение на идеята ми за създаване на керамични съдове – синтез между съд и пано. Затова използвам особеностите на структуриране на паното, за да изградя съда според собствените си представи за изкуство. Чрез този подход интегрирам керамичната плочка и мозайката, които са широко прилагани в екстериорната и интериорната украса, но не са характерни за съдовата керамика. Така процесът на изграждане на пластиката се развива и след изпичането, създават се нови възможности за творчество“.

Иван Кънчев (Иванов) е роден на 17 септември 1973 г. в гр. Русе. През 2000 г. завършва специалност „Керамика” в НХА при проф. Ивана Енева. През 2006 г. получава бакалавърска степен по психология в Русенския университет „А. Кънчев”, а през 2010-11 г. е хоноруван асистент по скулптура към специалност „Керамика”, НХА. Също през 2011 г. придобива образователна и научна степен „Доктор” по изкуствознание и изобразителни изкуства, катедра „Скулптура”, НХА.
Иван Кънчев е пионер в проучването, разработването и представянето на керамика и за незрящи хора. Той прави редица изследвания в тази нова област, за да публикува книгите: „Тактилна керамика“ (2007) и „Тактилно възприемане на керамика“ (2012). В новите си търсения авторът прави синтез между съд и пано. Затова използва особеностите на структуриране на паното, за да изгради съда според собствените си представи за изкуство. Чрез този подход интегрира керамичната плочка и мозайката, които са широко прилагани в екстериорната и интериорната украса, но не са характерни за съдовата керамика. Така процесът на изграждане на пластиката се развива и след изпичането, създават се нови възможности за творчество.
Иван Кънчев реализира редица самостоятелни керамични изложби. Той взема участия в общи изложби у нас и в престижни форуми на керамиката в Австрия, Белгия, Германия, Дания, Швейцария, Испания, Хърватия, Полша, Португалия, Китай, Руанда, Франция, Япония. Носител е на награди в областта на изобразителното изкуство у нас и в чужбина. Негови работи са притежание на световни центрове на керамиката и музеи. За него изкуствоведът Диана Драганова – Щир пише: „Формоизграждането е изцяло авторско, Иван Кънчев доразвива идеята си за вграждане и сглобяване, като поставя акцента върху паното. Идеята за приобщаването и включването на мозайката е основен компонент при създаването на цялостната форма. Художникът е първият, който включва малките керамични плочки, характерни за мозайката, в изграждането на съдовата керамика. Една от водещите форми, които избира, е троянската чиния. Тръгвайки от нея, той създава една изцяло нова, абстрактна форма, в която е вплел фигурални сцени и цветни мотиви. Така синтезът между съд и пано има една съвършено различна интерпретация, както и силно пластично въздействие. То се допълва и от различната цветност, характерна за техниката, която използва – играта на преливане и съпоставяне на цвета, от опушените плочки до охрата и землистите нюанси на умбрата. Всяка една форма и всеки един детайл в изложбата на Иван Кънчев са премислени и изведени докрай с много сила и мощ“.

Comments

comments