Северина Даниелова е поредният младите творци напоследък, който ни прави впечатление. Завършва Националната художествена академия със специалност „Живопис“ в класа на проф. Андрей Даниел. Взема участие в изложби като „Erotica Universalis“ на група Answer 51(2017г.) , „Спорът за Реалността II“(2018г.), „проф.Андрей Даниел и ученици“(2018г.). В момента част картини на Северина могат да бъдат разгледани като част от изложбата „Прогнози“ в галерия „Контраст“. 


„Червена стая“, 2018г., Северина Даниелова

Северина, с какво се занимаваш в момента? Върху какво работиш?

– Събирам впечатления от света и хората наоколо, от и за себе си, наблюдавам Природата – както винаги. Може да се каже, че се подготвям за същинската работа.

Защо реши да рисуваш света с четка? Защо изобразително изкуство?

– По-скоро то ме избра, не аз – него. Вече дори не помня как е станало, бях много малка тогава. В момента просто знам, че в това се намирам и че ако спра да го правя – ще загубя себе си.

Кои художници те вдъхновяват и провокират?

– Всички. Имам си лични любимци, но то е по-скоро от някакъв сантимент или когато откривам по-голям процент сходство в характерите ни. Иначе, във всеки намирам нещо, върху което да си заслужава да се размисли, някаква част от себе си. Нещо което да ми проговори и да подсили смисъла от творенето.

Къде може да се открият и разгледат твои неща?

– В момента(до 14 Септември) могат да се видят две мои творби в галерия Контраст, където имаме обща изложба с някои колеги.

Какви са „прогнозите“ за младите творци в момента в България? Имат ли перспективи да се развиват тук?

– Надявам се – да.

Станислав Памукчиев разказа по време на изложбата в галерия „Контраст“, че младите творци в момента нямат проблем с отричането на традиционните форми. Така ли е според теб?

– Мисля – да. Според мен трябва да се експериментира с всичко, докато намериш собствения си глас. И, разбира се, да се експериментира отговорно и пълноценно – докато не се извадят нужните изводи. Към това отнасям, най-вече, въпросното придържане към класическата живопис – лично аз още не съм се наситила на нейните плодове.

Ако живеем в известно съгласие с действителността, такава, каквато е –  пред какви идейни избори сме изправени тогава?

– Мисля че, главно сме изправени пред основния избор, който трябва да направим относно идеята ни за реалността – каква ни изглежда, че е и в съгласие ли е с това, което смятаме, че трябва да бъде. Според мен, ако двете(идеята ни и представата ни) съвпадат и се препокриват – изборът е направен и изпълнен.

„Христо на тревата“, 2018г., Северина Даниелова

Какво чете Кафка на плажа?

– Честно казано, нямам представа. Отдавна лежи в списъка ми, но обикновено нямам достатъчно време за проза, за съжаление…

А за кой филм все не ти остава време?

– Много са. Опитвам се да водя списък, който да оползотворя в първият възможен момент – от време на време се появява. За съжаление, може би, все по-рядко, а списъкът става все по-дълъг…

Има ли днес спасители в ръжта?

– Има, и още как!

Коя музика те надъхва?

– Зависи от задачата. Ако е нещо, за което е нужен мозък – нещо по-трансиращо, амбиент например. Но ако е нещо, на което мозъкът ще ми пречи – нещо с красив вокал и смислен текст – да го занимава. Всякаква музика слушам.

Как се бориш с непосилната лекота на битието?

– Като не се боря с нея.

Хората, които ти улавят вниманието из улиците са?

– Всякакви хора. Всички са ми любопитни по различен начин и тези разлики между тях са ми най-интересни.

С машината на времето би пътувала в?

– Навсякъде, разбира се. Но по-скоро ще ми се наложи да я ползвам в рамките на ежедневието си, защото все закъснявам, пък това не им е много любимо на хората.

В ежедневието си се биеш с?

– Себе си и всичките принадлежащи на това „себе“ – бесове.

Човешко, твърде човешко е да?

– Да си човек, явно. Или поне аз това наблюдавам у хората.

Сутрин се будиш с?

– Мотивация и спокойствие напоследък.

Портретът на художника като млад би бил…?

– Много по-различен, но по някакъв начин – същият.

Кое е последното нещо, което те трогна?

– Ох, това е много труден въпрос… Постоянно ме трогват разни работи, обикновено са много обикновени и “незначителни“.

А беше велико, когато?

– Не мога да кажа такова нещо… Според мен, винаги си е било и ще бъде.

Comments

comments