Какво е това съвременно изкуство? Защо понякога се чувстваме загубени в него? Объркването ни може би е свързано с контекста на българската история и случването на нещата тук значително по-късно от линията на развитие на изкуството на запад. Може би ви се е случвало да посетите изложба, посветена на съвременното изкуство и да се чувствате тотално изгубени. Какъв е езикът, на който говори и защо е именно такъв, какъвто го виждаме в съвременните галерии?

Опит за дефиниция
Най-същественото нещо, което се случва е промяната, свързана с посоките на мислене, които постепенно променят самия език на изкуството. Това е най-същественото нещо, което се случва от средата на 20-ти век. Модернизмът по линията на своето еволюционно развитие в един момент достига до собственото си саморазрушаване, започва само да се преосмисля. Някои дори казват, че съвременното изкуство е неговата истерична фаза. Започнал в края на 19-ти век в него е заложена идеята за революция и постоянен прогрес в технологичен, идеен и хуманен смисъл. Тя капитулира с падането на Берлинска стена, 89-та и глобализацията на света. Оказва се, че тази глобална машина за движение напред е някак неприложима на практика.


Има няколко много различни теории за дефиниция на това що е съвременно изкуство. В България, а и не само тук, като че ли е наложено едно определение, свързано със случването в настоящия отрязък от време. То е това, което се прави на момента. Дали ще бъде под формата на живопис, скулптора или инсталация, се е приело то да бъде възприемано по този начин. Но от гледна точка на историята на изкуството това не е така. „Съвременно изкуство“ е термин, който подлежи на определен тип характеристика. То има своята специфична дефиниция, която се отнася към самия език на изкуството. Повечето негови теоретици смятат, че за  неговата съвременна форма може да говорим след края на Втората световна война и събития като атомната бомба и спускането на Желязната завеса. Голяма част от музеите започват да изграждат колекциите си със съвременно изкуство именно от 45-та година нататък. Теоретически пък то започва някъде около края на -измите – с края на постконцептуализма около 60-те години на XX век. 


И в крайна сметка що е то съвременно изкуство? Говорим, разбира се, с уговорката, че се правим разрез към днешния момент, за днешното изкуство. То има за свой обект обществото. Работата на художниците е динамична, в комбинация от материали, методи, понятия и предмети, които не се поддават на лесно дефиниране, Разнообразно и критично, то се отличава с липса на единен организационен принцип и не се поддава на определена идеология и -изъм. Съвременното изкуство е част от обществения диалог, който засяга по-големи контекстуални рамки като семейство, пол, идентичност и принадлежност. Влияе се от развитието на технологиите, иновациите, политиките и социалните науки. Използва образи и идеи от поп – културата, филми, телевизии и музика. Възприема образи и сюжети от масмедиите, рекламата, графичния дизайн, дигиталния свят, самата история на изкуството. То може да бъде показвано извън изложбената среда, в публично пространство, да бъде създадено за конкретно място или да съществува под формата на събитие, пърформанс или онлайн. Търси активен диалог със зрителя и често предлага възможността да се създава колективно. То надскача рамките на индивидуалния акт и приветства екипността. Не на последно място и особено голям негов акцент е глобалността.

Откъде тръгва всичко? Бащата на съвременното световно изкуство

„Фонтанът“

От един обърнат наопаки писоар. Фонтанът. Годината е 1917-та. Обществото на Независимите в Ню Йорк обявява, че ще приеме всяко произведение на артист, който заплати такса от 6 долара. Няма жури, няма ограничения. Между всички пристигнали произведения е идеята на Дюшан, озаглавена „Фонтанът“ и подписана с под името R. Mutt. „Независимите“ са притеснени от предизвикване на скандал, ако покажат един писоар като изкуство. Започва спор и произведението отпада на косъм.

Самият Дюшан е член на борда. Той предизвиква скандал и напуска в знак на несъгласие, след което изпраща „Фонтанът“ в студиото на Щиглиц. Оттам е единствената запазена до днес негова фотография – пред картината на модернистичния художник Марзден Хартли с цел провокация към направлението. 

Скоро след това писоарът изчезва. Истинска еманация на думите на Дюшан, че „няма реално съществуване за произведението на изкуството“. Творбата, повлияла най-силно за идейното развитие на художниците през остатъка от века реално не съществува като обект. Нейният живот е съвсем кратък. Изкуството е изместено от образа към знака. 

Дюшан взима един най-обикновен, фабрично произведен писоар. Псевдонимът е всъщност името на най-големия производител на керамика за времето си.  Това е първият реди-мейд в историята, въпреки че той достига до идеята за реди-мейда малко по-късно. Кое е различното? За първи път някой казва: „ето този обект е изкуство“ и той се превръща в такова. Променен е генерално смисълът на обекта и на това, което се показва в контекста на една изложба. Отражението върху цялото отношение към всичките модернизми в късната им част е огромно.

Още малко за Дюшан

Марсел Дюшан


Марсел Дюшан е френски художник. Родителят на всичко това, което се случва в съвременното изкуство далеч след смъртта му. Той е човекът, който поставя основните теми и идеи, чието разглеждане продължава от останалите художници десетилетия по-късно. Интересно е, че през последните двайсетина година от живота си обявява, че няма да се занимава повече с изкуство, а единствено с шах до смъртта си през 68-ма година. Може би не е толкова известно, че той е бил добър математик със склонност към логическо мислене. Като млад, през първите си години като творец той е изключително умел кубист. Далеч от истината е твърдението, че той се занимава с обекти, защото не може да рисува. Дори е едно от водещата имена в тази посока, той е и един от основателите на дадаизма.



следва…

Comments

comments