На 5 февруари 1920 год. в семейството на българския поет Гео Милев се ражда Леда Милева. На същата дата, през 2013г., не успяла да отпразнува своя 93ти рожден ден, тя ни напусна.

Леда Милева е една от най-ярките представителки на  българската интелигенция  в средата на 20век. 

Освен  детска поетеса,  тя е още преводач, детска учителка, деятел на културата, общественичка и дипломат. Нейните стихове и пиеси за деца са преведени на аглийски, руски и френски. Постоянен представител е и на България в ЮНЕСКО.  Включена е в почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“. Тази награда  е от най-значимите в областта на детската литература. Често е наричана „малката Нобелова награда“. Тя се връчва на всеки две години, на най-добрите световни автори и илюстратори на детски книги заради техния траен принос в областта на литературата за деца и младежи. Носители на наградата са Астрид Линдгрен и Джани Родари.

Самата Леда Милева много пъти споделя, че винаги носи името на баща си с гордост и отговорност, казва: ,,Никога не можах да се освободя от чувството, че съм дъщеря на Гео Милев и трябва да бъда достойна за него“, споделя тя в интервю за „Простори“.

Когато баща ѝ умира, Леда е само на 5 години, но ясно си спомня датата 15 май 1925 г.  и това е най-тъжният и спомен: ,,Извикаха го за справка  и повече не се върна“. Друго, което се отпечатва в паметта на поетесата е нейната детска ръка, която държи бащината на път към ,, тогавашното място за срещи с писатели“.

Авторката на детски книжки споделя, че е израснала в скромен дом, но богат на хубави книги. ,, Живяла съм в книжовна среда от самото си рождение“, споделя още поетесата пред 24 часа.   Първото си стихотворение написва на 9-годишна възраст и е посветено на това, как калната София се превръща в красива от снега.

 

Тревичките почиват,
цветенцата заспиват,
а от небето сиво
се сипят мълчаливо
белите снежинки
като в картинки…
Това, че Леда Милева наследява таланта на своя баща-ерудит Гео Милев, не учудва никого и майка ѝ възкликва ,, Знаех си, че и ти ще станеш писателка!“

Поетесата остава в милиони сърца най-вече с емблематичното си  детско стихотворение ,,Зайченцето бяло“.


През 2011г. на среща с децата на Стара Загора тя разказва историята на най-популярната си творба.
Един ден, докато е уредник на списание „Първи стъпки“, се оказва, че остава половин празна страница, а списанието вече е подадено за печат. ,,Трябваше бързо да измисля нещо и на коляното си написах това стихотворение. Не го уважавах особено, защото ми беше съвсем случайно донесено от вятъра. А стана толкова популярно… но не толкова заради своите качества, а защото Петър Ступел написа много хубава мелодия.“
Хората бързо  научават и обикват песничката. И до днес няма българско дете, което да не е чувало за изгубеното зайче, което се прибира по тъмно, а пътят му осветява горската светулка.  Произведението остава в българската музикална култура като една от детските песни с най-дълъг живот и изящна мелодичност.
Авторката на ,, Зайченцето бяло“ признава, че се ядосва, когато името и се свързва само с това, но е факт, че това заглавие достига най-лесно и най-бързо сред децата и техните родители.

Леда Милева до последно е истинска жена, носеща вдъхновение и положителен заряд. Дори на  92 години задължително посещава веднъж седмично фризьор. Продължава да чете вестници и книги, да се информира за събитията в света и в България.  Не спира да пише  и да се занимава с литературна дейност до последните си земни минути. Но най-важното – не спира да бъде оптимист по отношение на живота си.

Снимка: БНР

Дни преди да напусне своите близки завинаги, Леда, макар и стопена от болестта рак на панкреаса, подписва детски книжки и дори се шегува със своето дълголетие. Тя никога не  издава, че страда или изпитва болки.

 

Силен дух и широка усмивка – това е Леда Милева! Винаги жизнената поетеса напуска физическия свят, но нейните стихове  и културни дейности винаги ще носят спомен на малки и  големи.

Comments

comments