Който не обича живота, той не е достоен за него

Джакомо Казанова

 

Тази седмица отбелязваме почти 300 години (02.04.1725 г.) от рождението на Джакомо Казанова. Името му е нарицателно за страстен прелъстител и вечен авантюрист.

Философията му, както сам описва в автобиографията си е: Никога не е изгубено времето, отдадено на развлечения.

Син на венециански актьори, Казанова започва да учи в семинарията „Св. Киприян“, от където е изключен поради неприлично поведение.

По-късно Казанова е обвинен във вещерство и е осъден на 5 години затвор. Той успява да избяга в Париж и скоро става известен. Малко след това италианецът започва да пътува, финансирайки се като използва своя чар и различни хазартни игри.

Накрая на живота си работи като библиотекар в графство в Бохемия. Там той остава почти забравен. Затова пише автобиография – „Histoire de ma vie“ – „Приключенията на Казанова“ . Романът остава в литературната историята като класически портрет на тогавашното общество, но е и като достоверна биография. Името Казанова, се превръща в това, което е днес, едва след смъртта му.

Той е писател, последовател на окулизма (мистично течение),  дипломат, шпионин, общувал е с прочути съвременници като Волтер, Екатерина Велика и мадам Помпадур … Биографията му е безкрайна плетеница от подобни временни увлечения. Цялата му същност е пропита от желание за любов и приключения. Той намира удоволствие във всичко и всички. Сред завоеванията му са монахини, собствената му дъщеря, шивачки, благороднички, деца, мъже… Не изпитва скрупули и постоянно търси вълнуващи приключения. За повечето от тях разказва в своята биография, но достоверността остава спорна.

Запомнен е, защото на всеки му се иска за малко да бъде Казанова или да срещне Казанова. Скандалът е в основата на човешкото внимание, а той е скандален, в най-сладкото – любовта. Такава ненаситна и всеобхватна любов, която не може да има само един обект. Казанова не цели само плътски удоволствия. Той е влюбен през целия си живот все в различни красавици. Сам казва:

Божествените принципи, вродени в моето сърце, би следвало да породят у мен някакъв изключителен морал, и въпреки това през целия си живот аз останах жертва на своите чувства.

Казанова се събужда сексуално на 11-годишна възраст в ръцете на Бетина Гоци, с която живее в една къща. Тя е едва четиринадесетгодишна, но не се срамува да доставя удоволствие на младия Казанова. Той пише, че тези начални преживявания са пробудили в него страст за цял живот.

Неговото първо цялостно преживяване става по-късно, и то не с една, а с две девствени красавици – сестрите Нанета и Мартина. Той дълго общува с тях, тъй като първоначално е влюбен в приятелката им. Но след като бива отхвърлен, оценява достойнствата на двете сестри и с хитрост отнема девствеността и на двете.

Може би най-голямата му любов е французойката Хенриет, за която пише:

Който смята, че една жена не е достатъчна, за да направи мъжа щастлив 24 часа в денонощието, никога не е познавал Хенриет.

Тя го напуска и разбива сърцето му.

След това се изреждат редица страстни похощения. Една от късните му авантюри е любовна връзка с пет сестри. Те са банкрутирали и Казанова ги убеждава да бъде с поне една от тях за да им помогне финансово. Една по една склоняват всички сестри и се редуват в леглото на Казанова. Той им купува скъпи дрехи и се грижи за тях. С обичайната си щедрост и безгрижие той харчи свободно за любовниците си – „моите момичета“, както ги нарича. Казанова прави всичко, за да живеят добре и накрая разбира, че се е разорил. Майката на любовниците му се възползва от положението за да отведе дъщерите си. Потънал в печал и напълно банкрутирал, Казанова тежко преживява тази раздяла.

Следват поредица от различни приключения. Той сам казва, че целомъдрието разболява, но неговите сексуални наслади му костват общо 11 атаки на венерически болести.

Друга скандална история е свързана с философията му за кръвосмешението:

Никога не съм могъл да разбера как един баща може нежно да обича своята прелестна дъщеря, без поне веднъж да спи с нея

Той се влюбва в Леонилда, която се оказва негова дъщеря от Лукреция,  бивша негова любовница. Леонида от своя страна подпомага възстановяването на връзката между родителите си, като понякога взима участие в техните пламенни забавления. Връзката между баща и дъщеря завършва окончателно девет години по-късно.

Казанова проявява интерес към млади, девствени момичета.  Една от тях е Ч.Ч. петнадесетгодишна девойка, която той описва като ангел и обича безкрайно. Сред колекцията му от любовни авантюри има и деца, от които най-малкот момиче е на 9 години, дете на негова бивша любовница.

Пред неговия чар и хитрост се предават дори жени, обещали сърцето си на Бога, като красивата М.М. Тя е великолепна млада монахиня, в която той се влюбва. . Техният първи път заедно е предварително подготвен спектакъл за удоволствие на любовника на М.М., . За М.М. италианецът пише:

Крадейки от най-красивата уста най-горещите целувки, моята душа примираше от удоволствие. В такива встъпителни борби ние прекарахме два часа и когато те се прекратиха, и двамата се поздравихме: тя, че е могла да устои, аз, че съм могъл да обуздая нетърпението си.

Никоя не остава безразлична към неговия чар. През целия си живот харизматичният италианец прелъстява успешно всяка жена, която пробуди неговото любопитство. История му увлича, поради безкрайното въображение, смелост и разврат…

 

 

Comments

comments