По повод предстоящето представяне на антологията „Ще дойдеш ли“ по случай 140-годишнина от рождението на Пейо Яворов разговаряме с автора на книги с поезия, на пиеси и преводи Димитър Христов, който участва в стихосбирката със стихотворението си „Възкръсване“.  Той сподели пред Sofiapress мислите си относно житейския път на човека Яворов и за перцепцията на неговата поезия в днешно време.

 

Разкажете повече за създаването на стихосбирката „Ще дойдеш ли“?
Поводът за нея е, както е известно, годишнината от рождението на Яворов. Имаше тържества, кръгли маси, литературни четения, но тази антология, издадена от Съюз на българските писатели, е важна. Тя включва съвременни български поети, вдъхновени от творчеството на Яворов и неговата житейска съдба.

Кои са селектираните автори?
Стихосбирката започва със стих на Димитър Данаилов, който дълги години работи в родната къща – музей на поета в Чирпан и лично се е познавал с него. Той е единственият от поетите в книгата, който не е сред живите. Останалите са част от сериозни пишещите в момента творци в България. Те са от различни поколения и е интересно да се види каква е перцепцията на Яворовата поезия в днешно време. Съставители на антологията са Боян Ангелов и Димитър Милов.

С какво поезията на Яворов е актуална в днешно време?
Преди всичко това е поезия, която вече е определена като част от българската литературна класика, така че като такава, тя винаги е актуална. Бих казал, че има едно разширяване на поклонниците на Яворов, въпреки че той винаги е бил любим на поколенията през годините. Увеличава се и интересът към неговия живот.

Разкажете повече за житейския му път?
Важна част е дейността му към ВМРО. Той е приятел и съратник на Гоце Делчев и на други радетели за освобождението на Македония. Яворов е част от това дело, което е продължение на Освободителното движение. Той е важна фигура в тези национално – освободителни вълнения. По време на Балканката война дори е ръководител на чета и има свой личен телохранител, който върви и му пази гърба, защото е ценен човек. Вече е изявен поет, женен за дъщерята на  ексминистър – председателя на България. Всъщност още в деня след сватбата си с Лора Каравелова тръгва към Македония. Много драматична фигура е и заради начина, по който си отива от живота. За него има посветени не малко филми, пиеси – „Нирвана“ на Константин Илиев. Трудно е да се пише за такава личност и антологията бе предизвикателство за нас.

Успява ли стихосбирката да улови цялостно неговата личност?
Мисля, че има много хубави неща в нея. Както казах, не е лесно да притвориш нещо, свързано с подобна личност. Много се колебах за моето стихотворение, дали съм успял. Толкова неща са писани и трябва да намериш нещо различно, не бива да се преповтаря.

Вие коя точно линия избрахте?
Реших да го представя от ъгъла на родолюбивата идея. Той наистина не беше разглеждан дотолкова като апостол. А е именно такъв, след апостолите на Априлското въстание. Мен ме вдъхнови точно това, което по-малко се говори за него. Често фокусът пада върху личния му живот, което самия него го е обиждало ужасно много.

Поезията на Яворов е ангажирана социално. При него мисията на твореца се преплита с живота?
Това именно прави голяма поезията на Яворов. Първо, като част от кръга „Мисъл“ той е част от творческия кръг в България, който европеизира литературния език. Но при него не може да се спрем само с модернизирането на стила в направления като символизъм, при това без да има литературно образование, въпреки че е изпратен на специализация в Германия. Той е самороден талант, няма друг в този кръг, всички останали са високи образовани, но се прекланят пред неговия гений. В същото време изразява най-важните проблеми на народната съдба. Към тази разкъсвана държава, чийто земи все още не са освободени напълно. Неслучайно социалната му лирика е актуална и днес. Той описва съдбата на българския селянин, на малцинствата – на арменците, на евреите. Търси някакъв изход за тези хора. Съпричастен е към бегълци, прокудени от своята земя. В този смисъл, той не само отговаря на високия естетически и философски идеал за поезия, но и на социалната проблематика на времето. И днес е много ценен от аремнците, в Ереван може да се види негов паметник, както и училище с името му.

Как ще дефинирате Яворов по отношение на актуалната тема относно македонския въпрос?
В Македония Яворов е един от любимите поети, но по един избирателен начин. Той присъства в учебниците в Република Македония. И пак казвам, избирателно. Те смятат, че той и Гоце Делчев са македонски апостоли, а те са български комити, които искат да помогнат на своите български братя македонци. Някои дори смятат, че е македонец, а той е от Чирпан Излезе една много интересна книга „Яворов и Македония“ и тази книга представихме в Скопие. Правили сме Яворови вечери там, някои от големите македонски поети знаеха поезията му наизуст и я рецитираха. Така че той е една легенда там.

 

Публикуваме откъс от „Възкръсване“ на Димитър Христов:

 

Ще замълчиш през бездната на мрака

на оня бряг – в днешното Поморие

и свойта светла орис ще дочакаш,

не угнетен,

не ослепен

и не сразен,

а

вдъхновен,

блажен,

спасен

във любовта на хората.

Comments

comments