Септември месец е от историческо значение за България. Има две дати за този период от 30 дена, които са утвърдени в българския календар като значими исторически събития. Едната е на 22-ро число, а другата – на 6-то, когато (през 1885г.) Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес. Именно върху Съединенито ще попадне акцентът в този материал. 

Преди това обаче, нека ви запознаем с Николай Павлович (ако случайно не сте слушали за него), защото и той ще получи главна роля. Роден е през 1835г. в Свищов и е български художник живописец, сценограф, график, художествен критик и театрален деец.

Той представя Съединението чрез великолепна литография („Обединена България“), която ще разгледаме малко по-късно, защото преди нея създава друга такава, която изобразява самото възникване на въпроса за съединение:

В първите години след Освобождението Павлович рисува с масло върху платно композицията „България, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес в 1878 г.”. Алегоричната картина е наричана още „Разделена България”. През 1881 г. тя е тиражирана като литография. Отпечатана е на 1 юли в Свищовската литография на Д. М. Дробняк.


„Разделена България” акцентира върху главната идея чрез образите на три жени. Главната е тази посредата, която олицетворява Княжество България. Тя е освободена и носи царски дрехи, които символизират власт. В едната си ръка държи високо вдигнат меч, изобразяващ победата, а в другата – българския трибагреник. Високо – върху главата ѝ е поставена корона, а ниско – под краката ѝ е знамето на победените турци. 

Жената, която е вляво, олицетворява Тракия (Източна Румелия). Тя е тръгнала по пътя на Княжество България, но все още усеща терора на поробителя. Вдигнала е призивно ръка, търсейки помощ и искайки пълната свобода. Подпряла се е на меч и на щит, върху който е изобразен лъвът. 

Третата жена е в най-отдалечен план. Облечена е в черни траурни дрехи със забрадка, носи веригите на робството, и отчаяно е наведена ниско долу. Тя символизира Македония, чийто земи все още са под османско владичество. Около нея властва разрухата, а над главата ѝ се вее знамето на поробителя. 

Прави впечатление градацията в литографията на Николай Павлович – „Разделена България”. Започваме от гордо освободената жена, преминаваме през тази, която се е запътила към нейната съдба и завършваме с началното положение (от което първите две са се измъкнали), което е изпълнено с болка и тъга. Произведението е изключително въздействащо и представя реалната ситуация по онова време. 

Време за кулминацията – Съединението на Източна Румелия с Княжество България и литографията, която Николай Павловичпосвещава на това значимо събитие. 

След приключване на Сръбско-българската война през 1885 г. Николай Павлович отново рисува алегорична политическа картина, позната ни пак в два варианта – живопис с масло и литография. Втората е тиражирана в 1886 г., като е отпечатана в Държавната печатница в София. Композицията е наречена „Съединението на Северна и Южна България в 1885 г.”. Отново за краткост идва и наименованието й „Съединена”, някъде и „Обединена България”.

Главните образи са вече познатите три жени. Посланието обаче е различно. Княжество България е прегърнала Източна Румелия, която вече също носи корона. И двете са с царски одежди, и двете държат меч и щит, демонстрирайки готовността си да бранят постигнатото. Под тях е друго знаме – сръбското, което символизира разгромната победа на България над Сърбия. Издигнат е и венецът, а около него има ленти, върху които са изписани места, на които са се водили ключови сражения. Лъвът остава там, като продължава да издава мощен рев. 

А Македония е все така преклонена някъде там отзад. Главата ѝ отново е сведена, а знамето все така злокобно се вее над нея. Македония остава неосвободена. Но това е временно, защото всички знаем развитието на историята. 

Съединението остава като едно от най-важните събития в историята на България. А литографиите на Николай Павлович впечатляващо изобразяват всичките чувства около случващото се тогава.

Comments

comments