На 27 февруари 2018г. галерия „Етюд“ представи изложба „Визуална еклектика, музикално единство“. Експозицията събра творбите на Добрин Атанасов, Светозар Колев-Питкин и Спартак Константинов. Тримата са професионални художници, но страстта към музиката ги събира в група „Мискините“. На 27 февруари за първи път творците решиха да се покажат заедно с изложба, която показва техните различни художествени особености.

Светозар Колев- Питкин разказа за „орисията“ на своя живот- изкуството. И за  търсенето на хармония между звуците и цветовете.  ,,Изобразително и музикалното изкуство за мен са едно и също, просто изразните средства са различни“, заяви без колебание художникът пред sofiapress. ,,Ти рисуваш с тонове и в двата случая. Търсиш  хармония между цветовете и между формите“, продължи той.

Питкин твори предимно в живопис и сюрреалистична рисунка. Не се срамува да признае, че рисува класическа живопис, защото тя винаги се е продавала добре на пазара на изкуството. Най-силно удоволствие обаче изпитва при рисуване на сюрреалистични картини. И това личи, защото те наистина внушават, че простите предмети около нас могат да бъдат нещо повече. Точно както при Салвадор Дали.

 

Драскаш, дрънкаш и умираш

Питкин нарича картините си  драсканици, като използва думата не за обида, не за да подцени своите умения, а защото вярва, че това предава емоцията му – чиста, истинска и спонтанна. Според него не трябва да обличаме нещата в помпозност. Музикалните си творби също нарича дрънканици. Дори синтезира живота в едно изречение: ,, Драскаш, дрънкаш и умираш, но  междувременно  се случват много готини неща“.

 Артистът  не смята, че  само той е автор на картините.  Този, който гледа творбата и я интерпретира също е такъв. Зрителят е СъТворец на произведението и дори може да го допълни чрез своята фантазия.

,,Хората трябва да забавят темпото, да се оглеждат повече“ е посланието в картините на твореца. ,,Аз рисувам саксофон като кон, цигулката като жена, око като часовник и т.н.,  защото виждам нещата по друг начин“, споделя още той. Начин,  който другите пропускат в забързаното ежедневие.  Всичко, което на човек му трябва за вдъхновение е около него.

,,По-бавно!  Пълно е с готини неща, с шантави, шарени неща, прекрасни хора“, отправя той към аудиторията. Но ние бързаме да имаме по-хубава кола, по-хубави вещи и в бързината пропускаме дори да погледнем детайлите. Бързината на деня краде от въображението на хората. Накрая не сме щастливи, и това не трябва да ни учудва. Ще завърша с едни много силни думи на Светозар Колев-Питкин, които той вметна между другото, но се запечатаха в съзнанието ми:
,,Самите хора сме изкуство, защото да не забравяме и ние сме творение!“

За презентацията е нужен JavaScript.

 

Comments

comments