Танцът със смъртта е доста странно игрово съчетание между хора и скелети. Може да помислите, че става въпрос за някаква сцена от хорър филм, но изненадващо, това е средновековна алегорична концепция за всеобхватната и изравняваща сила на смъртта. Танцът на смъртта е литературно или изобразително представяне на шествие или танц на живи и мъртви фигури от всякакъв ранг, от папа и император до дете, чиновник и отшелник. Всички те биват съпровождани до гроба.

Чрез тези произведения, на хората им е напомняно за крехкостта на живота и колко незначително е суетенето около земния ни път.  

Танцът на смъртта произхожда от стихове в края на 13-ти и началото на 14-ти век, които съчетават основните идеи на безпристрастността на смъртта. Този мотив става популярен и поради случващата се тогава епидемия на „черната смърт“, а също и вследствие на Стогодишната война между Англия и Франция (1337-1453).

Dance of Death, St. Bernard of Siena Church, Cracow, the end of 18th century, photo: www.bernardyni.com.pl

Най-ранният познат пример с Танцът на смъртта е серия от картини (1424-25), изрисувани из Гробището на невинните в Париж (най-голямото парижко гробище през онези времена). На тях е изобразена цялата църковна йерархия, която бива ескортирана в отвъдната посока от скелети. През 1699г. „Танцът“ е разрушен, но съществуват репродукции на френският артист Гай Мершант от 1485г.

Danse macabre. Paris, Guy Marchant, 1st edition, 1458

През 1523-24, немският майстор Ханс Холбайн младши, създава поредица от рисунки, които и до днес, вероятно са кулминацията в еволюцията на Танцът на смъртта. На по-късен етап, те биват гравирани и публикувани в Лион през 1538г, от Ханс Лютселбургер. В творбите на Холбайн, смъртта е също толкова агресивна и страшна, но този път това не се изразява чрез танц, а с нейната поява в ежедневието на хората.

The Noble Lady, or Bride, Hans Holbein the Younger, 1524 and 1526, Kunstmuseum Basel

Тази концепция за смъртта изгубва чара си след края на ренесанса, но темата като цяло, остава в изкуството по един или друг начин и след това. Една от най-добрите й употреби, а може би и пик в нейната визуализация, достига във филма на Ингмар Бергман от 1957г. – „Седмият печат“.

 

dailyartmagazine

Comments

comments