Всички знаем какво представлява смесването на цветовете- от основните цветове, при смесване се получават всички останали цветове, които съществуват в природата. Основните цветове не могат да се получат от механично смесване на цветовете – те са самородни. Като под „основни цветове“ разбираме цветовете: син, червен, жълт. Но какво е важно да знаем когато смесваме цветовете, какви грешки трябва да внимаваме да не допускаме и има ли строго определени правила към които да се придържаме? На тази и още много други въпроси потърсихме отговори от специалисти.

Науката „Цветознание“ дава възможност за получаване на познания за цветовете и прилагането им на практика в създаването на творби. Но преподавателите в областта на изкуството са единодушни в едно- важна е не само теорията, но практиката.

„Знанията идват с практиката и опита, но има и теория която изучава свойствата на цветовете и приложението им в изкуството и в различните области на живота. Тя се нарича „Цветознание“. Това разказва пред Sofiapress гл. ас. д-р Диана Захариева, преподавател по живопис в ЮЗУ „Неофит Рилски“. – „Смесването на цветовете зависи и от техниките и живописните материали, които използваме за създаването на дадена творба, а също от стилово-пластическите ѝ особености.“, допълва още д-р Захариева.

Трудности
Като най-трудно в смесването на цветовете специалистите отчитат, това че художникът първо трябва да се научи да идентифицира и  получава точно определен тон, с необходимата яркост и наситеност.

„Това се учи не само с теория, но и практика. Наситеността на определен тон се получава, като към чистия тон се добавя определено количество от бялото или черното. Колкото по-голямо е това количество, толкова повече наситеността намалява.“-споделя пред Sofiapress Здравка Лисийска, дългогодишен преподавател по цветознание, моден дизайн и теория на композицията в същия университет.

Като перфектни комбинации на цветовете, д-р Диана Захариева определя тези, които са  хармонирани (съгласувани) по между си или контрасни.

Те са или близки и съседни, или противоположни, контрастни (допълнителни), но примирени чрез единни междинни цветосъчетания. Въпросът за хармониите е много интересен, но и обемист като проблематика. Хармонията винаги е във връзка с особеностите и съдържанието на творбата.“ -допълва още тя.

А на въпросът „Има ли строго определени комбинации на цветовете, които трябва да смесваме и които в никакъв случай не бива да се смесват?“ д-р Захариева ни отговаря, че строги правила няма.

В изкуството често всичко е възможно, ако то е художествено защитено. Усетът за хармониране на цветовете се създава. Трябва и да се експериментира с тях, като се внимава да не се зацапват и закалват.“-допълва още тя.

Картина на доц. Лисийска

Доц. Лисийска отличава най-общо 5 подхода, основаващи се на отчитане на трите основни характеристики на цветовете: цветови тон, наситеност и яркост.

„Съществуват различни правила, подходи за смесване  и хармонизиране, съчетаване на цветовете“, отбелязва доц. Лисийска.- „Дълго е за обяснение, но най -общо първият е да се съчетаят всички нюанси на един и същи тон-подходящ е за монотонни композиции: Вторият-цветове, стоящи в съседство в цветовия кръг-пр.: жълто; жълто –зелено;зелено  и т.н. Третият: много тонове, но всички с една и съща наситеност: Четвъртия: диаметралните, допълнителни цветове- зелено-червено; оранж-лилаво; жълто –синьо, за контрастни композиции и последния да се работи с всички цветове.“

Д-р Захариева отчита, че характерно за художниците е да имат предпочитания към определени цветове, които да намерят място на палитрата им.

„Важна е и подредбата (от топли към студени, светли към тъмни или обратно). Боите се разполагат по периферията на палитрата, а в средата се правят желаните смески.“-допълва още тя.

Чували сме за правилото, че никога не може да се смесват повече от 3 цвята. Това така ли е?
„Всяко правило си има изключения, но при смесване на повече цветове (зависи и кои са цветовете) може да се получи „закалване“ и да се загуби бистротата на получения цвят.“-
това споделя д-р Захариева.

„Смесването на два,три или повече тонове ни дава възможност да получим така наречените вторични или третични тонове. Те са голямо богатство за опитния художник, защото му дават възможност да сроди, да върже един за друг тоновете и да получи хармонична композиция, дори когато той (художникът) работи с много цветове. Това е нещо като човек да има голям род, всички членове в него са различни, но са свързани по кръвен път.“-така смята доц. Лисийска.

Картина на Джоан Миро

Според д-р Захариева за опитните художници няма „трудно“ смесване, като разбира се, има значение кои цветове (като набор) предпочита даден художник, каква е гамата и хармонията. Като тя смята, че най-трудно се смесват допълнителните цветове, защото се неутрализират, а могат и да се закалят в определени случаи, в зависимост от съотношенията им. А най-често използваните цветове при рисуването са основните (жълт, син и червен) почти винаги, а от тях при механическо смесване се получават съставните (зелен, оранж и виолет).

„По-важен е „цветния тон“, освен цветовата характеристика той включва и други параметри, като светлосила (интензивност) и наситеност (чистота на цвета). Например, синьото може да бъде по-светло или по-тъмно, а също по-чисто или по-сивкаво. Но да се върнем на въпроса, художниците често имат предпочитания към дадени цветове, това зависи и от особеностите на живописната творба. Все пак цветовете са важни изразни средства за живописците и чрез тях те внушават едни или други настроения и чувства.“-споделя още тя.

А по въпроса за използването на белия цвят Захариева обръща внимание, че до голяма степен зависи от живописната техника.

При маслената, темперната, гвашовата и акрилната белият цвят служи за тонално светлосенъчно изграждане на формата. Но при акварелната техника изсветляването се получава чрез разреждане на пигментите с вода, в този случай се използва основата (белият лист) за да се градират тоналните съотношения. Тук бялата боя е нежелателна, защото ще замърси бистротата на цветните петна в акварелната творба, в резултат на което ще се получи ефект, подобен на гвашова техника.“

Но преди всичко тя отбелязва, че при смесването на цветовете е важно какви са художествено-творческите намерения на рисуващия, внушенията които иска да създаде чрез цветовите комбинации, както и използваните материали и техники.

Comments

comments