Снощи, в Галерия 10 се откри новата изложба на Чавдар Вълов. От 31 май към 1 юни неговите картини послужиха като плавен преход към Деня на детето. Влизайки в галерията, усещаш, че си заобиколен от спокойствието на цветовете, природата.

Прекарваш известно време вътре, съзерцавайки и изведнъж се връщаш назад във времето към онези спокойни лета при баба и дядо, на село. Сред дървета, слънчеви лъчи, растения, поляни, небе, цветя – всичко, говорещо за Божествен баланс. Покой. Шумът на вятъра, пърхането на птиците, бръмбарите, които прелитат покрай теб.

И знам, седейки в офис, бързащ да изпълниш ангажиментите си, тези сравнения звучат безкрайно патетично, но това е и причина да отидеш в галерията и да се обедиш с очите си, първо, а после и с усещането си. Не се стряскай ако искаш да се пренесеш в света на някоя от картините. Това не значи, че иматш желание да избягаш от ангажиментите си, а по-скоро, че иматш нужда от мир. С живота, със себе си. Поне това останових аз, бързайки да стигна до адреса на галерията.

Но веднъж влязъл, ставаш подвластен на темпото и динамиката на цялото помещение, чиито стени са окрасени с поезия. Това са произведения, които със сигурност би искал в домовете си, за да внесат уют и топлота. Това усещане пък е огледално на автора Чавдар Вълов, който е усмихнат, мил човек. Как иначе се рисуват такива картини? Забележете и имената, с които са кръстени някои от тях, като дори могат да се подредят в смислена поетичност и концепция на спокойна душа: „Полъх на песен“ в „Един следобед очарован“; „Така започва приказка“ със „Скитане на мислите“, „Привечер тук, където няма“; „Разпознаване на вечното“, „Над маслините в безкрая“; „Слънчеви къщите“, „Лятото в Търново“; „Слушане във теменужено“, „Мислене в невероятното“; „Вдишване на чудотворното“, „Съзерцание на златното“…

Скитане на мислите

Изложбата бе открита от Ваня Манолова, журналист и приятел на Чавдар Вълов. Тя изрази своето позитивно чувство от първото си усещане, влизайки в галерията. „Директно от мен излязоха думите „ширина нагоре“. След като постояхме около 20 минути, осъзнах че не бъркам. Живеем в много разпарчатосан свят, но най-страшното е тази наша отчужденост. Нямаме поглед към онази красота на видимото, която води по-нагоре. Това улавям в картините,“ сподели Ваня Манолова, допълвайки и че „Чавдар ни пренася в един друг свят, който, колкото и да сме разпарчатосани, трябва да го има. И сигурно го има, щом сме още тук. Улавям полъха на вездесъщото, на онзи свят в който всичко е все така велико, мирно и безименно, но в същото време всичко си има свое място, име и ред. Аз му благодаря. Мирно е да си сред тези картини, с техния колорит и техника. Носят радост в себе си, което е толкова важно, защото се чувствам малко изтерзана от този свят в който формата изяжда съдържанието.“

Полъх на песен

Интересено, че в някои от картините може да видите поляните, изпъстрени като бабина изтъкана черга от едно време. „Те (чергите) присъстват в много от работите ми от едно време, а сега се появяват на моменти. Това е една едновременно визуализация и трансформация на цвета в природата. Когато се загледаш в поляните на България, там можеш да видиш и черга. А защо да не видиш и чергата върху поляната? Човек, вглеждайки се в нещо, започва да открива, а какво ще открие е и въпрос на желание. В крайна сметка, българинът е черпил цветовете на чергата, защото тя е била около него. И ето че това в даден момент се връща.„, разясни художника, след като го запитахме за тях.

След като уточнихме всичко, може да поемеш своя път към Галерия 10, ул. Иван Денкоглу 9. Важно е да се уточни, изложбата е до 21 юни. Не губи време, довери се…

 

Comments

comments