Портрет на актрисата К. – м.б., пл., 113,5 х 95,5, ОХИ – Русе, 1975

Цвятко Цветков, наричан Цветко от свои близки, е роден на 27.11.1932 г. в с. Бръшлен, Русенско. Учи живопис при Марчо Киров, но въпреки това е един от млакото русенски художници, без академично образование. „Беше човек, който непрекъснато се самообразова, много четеше, особено книги с историческа тематика. В същото време беше страхотен разказвач на истории.“-споделя в интервю за в. „Галерия“ Гергана Краева (Нуша), модел на художника.

Цвятко Цветков обича да рисува автопортрети. Бил е дори един от малкото русенски художници, които рисуват себе си.

Участва в Обща художествена изложба от 1960 година, урежда и самостоятелни изложби в Русе (1960, 1965, 1976). Участва в множество  изложби в чужбина: Москва, Рига, Братислава, Хамбург, Виена, Варшава; със сценографски проекти в квадриеналета в Сао Паулу, Буенос Айрес, Прага, Мюнхен и Москва. Обичал е да рисува и портрети.
„Бях на 14 години, когато се запознах с Цвятко Цветков. Беше на негова изложба, на която той поиска да ме рисува. По-късно съм му позирала за 6-7 портрета. Докато ме рисуваше, не говореше много, казваше ми да си мисля за нещо свое, докато той работи.“-споделя още Гергана Краева. Тя дължи развитието си като актриса на Цвятко, защото той я насочва към тази професия.

Автопортрет на Цвятко Цветков от 1990г.,част фонда на Художествена галерия – Русe.

Художникът свързва живота си едновременно с русенската живописна школа и с историята на Кукления театър. Творчеството му е изразено предимно с портрети, пейзажи, както и сценография на куклени пиеси за деца. Той е в Държавния куклен театър в Русе от самото му основаване и работи там близо 35 години. Негова е и емблемата на театъра, поставена на сградата: ръчичка с топка. Цвятко е поставил сценографията на повече от 70 куклени пиеси. Правел е сценографията за постановки в Русе и в други градове: „Приказките на господин Приказка“ – Иржи Стършела (1967), „Юнакът и златната ябълка“ – И. Теофилов (1968), „Разгневеното житие“ – И. Теофилов (1969), „Желязното момче“ – Й. Радичков (1972), „Двубой в гората“ – Н. Хайтов (1973), „Къде отиваш конче“ и „Разходка с хвърчило“ – Рада Москова (1978) и др.

Едни от най-хубавите му спектакли остават: „Юнакът и златната ябълка“, „Светлосиният Петър“, „Разходка с хварчило“, „Двубой в гората“, „Приказките на г-н Приказка“.

 

Картината „Дон Кихот“,1990г. на Цвятко Цветков, част от фонда на Художествена галерия – Русe

Негови живописни творби се намират в сбирки в Лондон, Лос Анджелис и др.
„Като живописец особено ми импонираше с това, че поставяше и решаваше едновременно проблема за рисунката, за пространството, обема и колорита. Беше конструктивист, търсеше големи обеми, линията беше доминираща в работите му.“-споделя пред в. „Галерия“ Николай Караджов, художник, колега и приятел на Цвятко.

Носител е на много награди сред които са : орден „Св. Св. Кирил и Методий“ (1971), награда на Съюз на архитектите България за сценография (1978), награда на Международния фестивал за куклени театри „Златния делфин“, Варна (1969, 1978), І награда на Международния фестивал на куклените театри в Загреб (1978) и много др.
Всъщност го знаех от юбилейната му изложба на „Борисова“ 39. Помня, че цялата централна зала беше с негови картини. Много ми харесваше като автор, харесах картините му, икуството беше наша обща тема.“– споделя пред в. „Галерия“ Милка Абрашева, съпруга на художника.

Въпреки, че е работел в Кукления театър, той е прекарвал свободното си време в ателието, като е рисувал.
Странното беше, че работеше в театър, но не ходеше на спектакли. Казваше, че е преситен от театър и че млако неща могат да го изненадат. Но предпочиташе контакта и общуването с творците. Беше пълна противоположност на представите за художник“ –казва още съпругата на Цвятко.

Мелекбер, 1982 – м.б., пл., 120 х 120, ОХИ – Русе, 1982

Освен портрети и пейзажи, Цвятко Цветков е обичал да рисува и голи тела.
Позирала съм му за портрети на голо тяло. Много беше респектиран от портрети на Борис Василев, художник, който всички наричаха „вуйчо“. Казваше, че се учи от него и че е запомнил думите му „когато видиш лилавото в зеленото, тогава си готов художник““- споделя още Милка Абрашева.

Последната изложба, която прави Цвятко е през 1988 година в залата на „Борисова“ 6 през лятото.
„Вече беше болен и беше изкарал една операция, но се чувстваше добре и рисуваше много. Даваше си сметка, че това е последната му изложба. В нея беше включил един от последните си автопортрети.“-споделя спомените си пред в. „Галерия“ съпругата му.

Негова изложба е била представена в Художествена галерия – Русе през 2004-2005 година по повод 15 години от смъртта на художника. Тази година на 15-ти ноември ще станат 29 години от неговата смърт. Днес във фонда на Художествена галерия – Русе се съхраняват 40 творби на художника.
„Той си остана млад в спомена ни за него и може би точно това е преимуществото на многобройните автопортрети, които ни остави.“- споделя Виолета Радкова пред в. „Галерия“.

 

 

Comments

comments