В сърцето на София, точно до величествения храм-паметник „Александър Невски“, на улица „Париж“от години наред се продават всякакви картини и икони на наши известни и не толкова популярни художници. Откритата сборна изложба за някои е известна още като софийския Монмартър. Тук са се събрали художници от различни поколения и с различни съдби, които по една или друга причина избират да продават картините си на улицата. Други препродават произведения на изкуството на различни артисти. А някои популярни съвременни живописци и иконографи са започнали своя път именно от този пазар на открито – първо в градинката пред кафенето „Кристал“, а по-късно на улица „Париж“.

В момента на алеята на художниците има както самоуки и самобитни художници , така и хора с академично образование. Но защо избират именно тук да предлагат картините си? Какви трудности срещат и има ли бъдеще продажбата на картини на улицата? На тези и още много въпроси ни отговориха някои от продавачите на картини, с които се срещнахме лично на тази специфична търговска уличка.

Даниела Томова представя и продава на улица „Париж“ картините на своя съпруг Венцислав Томов, художник и инженер по професия и образование. Той е син на Тома Томов, известен български художник и преподавател по изкуства. От 30 години всеки ден Даниела е тук, среща много и различни хора, но за нея това е зареждащо. Представяли са и в галерии картините на съпруга ѝ, но казва, че там им излиза много по-скъпо.

„В галерии също сме представяли картините му, но там галеристите взимат повече от художника и висят с години.“, споделя Даниела Томова- „Аз тук ги продавам много по-евтино на улицата и предпочитам да ги продавам тук за по-малко пари, защото общувам с много повече хора и ми е много приятно.“-добавя още тя.

Боян Донев, журналист по образование и художник по призвание, също е тук всеки ден от 25 години. И неговото ежедневие, като на повечето художници протича по един и същ начин.

„Идваме, нареждаме си картините, пием кафе и след това започваме да рисуваме. И така цял ден и всеки ден.“, споделя художникът– „Едновременно рисуваме и продаваме картините си.“-казва Донев.

Той също избира именно тук да представя творчеството си, макар да е опитвал и онлайн чрез различни сайтове.

„Имам картини и в сайтове, в които ги показвам, но за момента не се продават добре там.“-споделя Боян Донев.

Повечето хора от улица „Париж“ казват, че доходите им от продажбата на картини не са достатъчни и едва им стигат.

„Изкарваме колкото да се прехранваме.“, казва Боян- „Повече не ни и трябва.“-добавя още той.

„Почти нищо не изкарваме тук.“, категорична е Даниела- „За нас това е един допълнителен доход, но не и пари, на които може основно да се разчита.“-казва съпругата на Венцислав Томов.

Но това, което наистина ги притеснява не са малкото доходи, които изкарват на месец, а това, че може един ден общината да ги изгони от там или да вдигне таксата за наем на тротоарно място. Преди няколко години продавачите на картини се бяха вдигнали на протест, защото Столична община искаше да ги изгони от улица „Париж“. В крайна сметка се разбраха и те останаха, но остана и страха им от съмнението, че един ден може да не могат да продават картините си на открито.

„Преди 3-4 години общината искаше да направи някакъв търг или нещо друго, не съм сигурен, но така и не се разбраха.“, казва Боян Донев- „След като се вдигнахме тогава на протест се отказаха и ни оставиха намира. Фандъкова обеща да не ни закача. Дано да си удържи на думата. Ако общината отново започне да ни създава проблеми, ние отново ще се вдигнем на протест.“, категоричен е Боян- „Явно естетиката на общината не включва улични художници. Трудно ми е да ги разбера. За 25 години са се опитвали да ни изгонят от тук не веднъж. За сега сме успявали да  останем. Но всеки път е много тежко. Трябва да се викат журналисти, да се вдига шум, да има медиен натиск и всеки път едно и също.“-споделя художникът.

Тази година Софийската община не е повдигала въпросът за мястото, на което художници и търговци продават картините си, но се е говорело за инсталации, които да представят картините на художниците и наема щял да бъде в много по-висок, отколкото в момента.

„За сега не се е повдигал този въпрос отново.“, казва Даниела- „Говорят, че тук може да сложат нови стативи за художниците и таксата щяла да бъде минимум около 300 лв., което е ужасно много. В момента таксата е 60 лв. на месец за 2 кв. м. Но ако го направят повече, например по 300-400 лв. без да си оставяш тук картините, аз със сигурност ще се откажа.“-споделя още тя.

„В момента само с това се занимаваме и ни е приятно, за това се притесняваме да не ни изгонят. Аз съм на 60 години, но тук има хора на по 80-90 години дето все още тук продават.“-споделя още съпругата на Венцислав Томов.

Повечето хора от алеята на художниците споделят, че ако един ден общината ги изгони от тук или се вдигне таксата за наем, най-вероятно ще отидат в чужбина да продават картините си или ще потърсят алтернативни варианти, като онлайн продажба в специализирани сайтове за изкуство.

Ние сме извън матрицата от стотици години, никога не са понасяли художниците.“, казва Боян Донев- „Ако ни изгонят от тук нямаме никаква алтернатива. Най-вероятно ще си търсим късмета в чужбина. Но не ни се иска.“-споделя художникът.

„В чужбина също сме продавали картини на улицата, например в Торонто.“, разказва Даниела Томова- „Там представихме картините, както на Венцислав Томов, така и на баща му, преди да почине. Имаше много голям успех. В Германия също сме правили изложба. Много от художниците тук, продават картините си и онлайн, но ние за сега не сме го правили. Ако случайно в един момент не можем да продаваме картините тук, ще помислим и за онлайн продажба.“-споделя още тя.

Едно е сигурно, обаче, художниците и търговците на картини имат много силно изградена връзка със софийската улица „Париж“, защото за повечето от тях половината им живот е минал тук, в продажбата на произведения на изкуството и за тях това не е просто улица, а частица от живота им. Пъстрите и разнообразни картини продължават да красят това място, но притеснението на хората, които продават картини, от промените, които евентуално може да настъпят, стои все така заседнало в сърцата им до следващия коментар на общината по този въпрос или до последвалите протести.         

Comments

comments