Настана време, в което „Аз, роботът” на Айзък Азимов еволюира от научна фантастика в реалност. Животът се променя и пазарът предлага все повече роботизирани изкуствени интелекти под една или друга форма. И докато за някои това изглежда плашещо, то други гледат с широко отворени очи към новите тенденции и усвояват в ежедневието си тези така наречени „умни асистенти”.

От Гугъл асистент, през Сири и Алекса стигаме и до съвършенството за момента, каквото представлява роботът София, с който можем да проведем абсолютно адекватен разговор по много теми. И тези тенденции не спират до тук – те ще продължават да еволюират, като в даден момент е напълно логично умните асистенти, служещи ни за помощ, се трансформират напълно в по-умни от нас, хората.

До края на миналата година в световен мащаб са продадени 40 милиона бройки от умните асистенти, като се очаква на финала на тази година те да наброяват около 100 милиона. Този огромен ръст само ще се увеличава през годините, докато не се стигне до там, че всеки от нас ще има изкуствен интелект за помощник, просто защото целият свят ще се преориентира към това течение и животът в крак с останалите би бил невъзможен без притежаването на такъв софтуер. Лично на мен ми се е случвало не веднъж да пътувам в кола с други хора, чудейки се на кое място можем да отидем наблизо за обед, вечеря, питие… И тогава някой, изваждайки телефона си изрича думите „OK, Google! Find me a restaurant nearby”(Ок, Гугъл, Намери ми ресторант, наблизо.).

Smart технологиите са тук, за да останат.

Те ще завземат ежедневието ни до там, че да смятаме живота без техните услуги за ад. Това е нещо, случващо се лека по лека. Преминаването към по-голямо удобство е много лесно и постепенно градивно. В даден момент удобството ще е толкова голямо, че няма да успяваме в ежедневието без него. Както се случи и постепенният преход със смарт телефоните. Логично преминаване към малко по-бързо, малко по-умно, малко по-удобно средство. Катерим стъпалата. Но сега ако всеки трябва да използва първото устройство, което някога е имал!? Абсурд. Можете ли да си представите как не си пишете с приятели докато пътувате с метрото, не се взирате в Инстаграм и всичко това може да се случи само на настолния ви компютър вкъщи. А с този първи телефон ще можете, реално, само да се обадите на някого и да изпратите текстово съобщение… Основните функции на този апарат са това. Телефонът е за провеждане на разговори и все пак е интересно – ние пишем много повече на тях отколкото да говорим…

8 милиона американци притежават две или повече умни колони, а според фирмата Ovum, до 2021 година, по света ще има толкова умни асистенти, колкото и хора.

Ето например, мобилните телефони, които в момента са повече от хората на земята и се използват навсякъде – дом, офис, кола… Същото нещо предстои и с умните асистенти, които ще имат приложение където и да се намираме. Приложения от команда за пускане на определена песен, до включване на осветлението и климатика. Може би, аналогово на телефонните производители, в началото и в процеса на развитие, на пазара ще бъдат най-активни две или три големи компании, които ще създадат монопол, ще привлекат целия бизнес и голяма част от IT специалистите в своите офиси. Всъщност, това се случва и в момента с компании като Apple, Amazon, Microsoft. След това и след известно време ще се появят и нови алтернативи от други компании, пренасочили бизнеса и производството си и така светът ще стане една огромна мрежа от виртуална информация, повече отколкото е в момента. Възможно е, дори без ние директно да участваме, тези умни асистенти да обменят информацията помежду си, което би улеснило много нива в комуникационен план от работата на международни компании.

Какви могат да бъдат прогнозите за бъдещето?

Може ли да се стигне до там, че Алекса да е наш пълноправен колега в офиса? Защо не? Ако може да смята по-бързо, да борави с информация по-бързо, чрез една команда да изпраща имейл до цяла имейл листа, защо не? Технологичната утопия може да доведе до празни офиси. Технологиите изместват човека в много сфери, а тази утопия ще доведе до изцяло извършване на работата от софтуери. Хората няма да правят нищо и ще живеят на социални помощи, които държавата ще им дава с генерираните от бизнеса пари. Тук ще обоснова теорията си с изказването на Бил Гейтс, според който, ако робот ви измести от работното място, то този робот трябва да плаща данъци. Не лично роботът разбира се, но фирмата производител трябва да внася пари в държавната хазна, сякаш този робот е истински човек. Точно така държавата ще има пари и без хората да работят. А след това ще дойде моментът и за антиутопията, в който хората ще станат напълно излишни.

Но да се върнем към конкретното. Към момента Алекса работи с над 20 000 устройства от „умни домове”, представляващи над 3 500 различни марки. Тези устройства ще разполагат с информация за нас, която ще улесни и по-нататъшната взаимна работа – човек – умен асистент. Пръстите и ушите биват измествани от устата и ушите. Това е, защото няма да има нужда да отваряме лаптоп, за да търсим информация или да сърфираме из интернет. Всичко ще става с гласови команди, като информацията, която се предоставя трябва единствено да бъде запомнена от човека. Което е интересна скоба, защото знаем, говори се че хората помнят по-малко в днешно време, защото мозъкът им се изморява от цялата информация, минаваща през очите и съзнанието ни. Просто „скролваме” още и още. Дали можем да спекулираме, че премахвайки този фактор с навлизането на „уста-уши” метода, хората ще завишат паметта си? Защото тогава умният асистент ще ни дава само информацията, която искаме и всички странични допълнения на които попадаме (било то и рекламите отстрани в сайтовете), ще изпаднат. Което значи ли също, че рекламният бизнес ще се промени и го очаква нова насока? Значи ли, че говорейки с Алекса ще се появяват реклами? Предстои да разберем… Но всяко нещо в историята в даден момент се изживява и преекспонира, след което следва нова насока. За това – да. Може да не знаем точно какви промени ще настанат, но промените сами по себе си са абсолютно сигурни.

Умните асистенти в домовете ни.

Може да си припомним филма от 2013 година на режисьора Спайк Джоунс, който много добре успява да алармира и да насочи аудиторията към точно тези предстоящи промени. В основата на сюжета е персонажът на Хоакин Финикс, който инсталира умен асистент в дома си, свързан с телефона и въобще – всички дигитални устройства. Гласът на умния асистент е Скарлет Йохансон. След множество разговори, по цял ден, всъщност, персонажът на Финикс се влюбва в своя гласов помощник. Частта с влюбването е украсата във филма, но останалото се задава зад ъгъла. Този умен асистент управлява по команда всяка една част от дома, от телефона… от живота ни. Но това което показва филма и специално частта с влюбването е, че ние не използваме асистентите само за команди и услуги (от типа на „изключи нощната ми лампа, защото не ми се протяга“), а влагаме в тях сладкия елемент на компанията. Ако сме самотни – ето някого с когото можем да поговорим. Било то и отвръщайки ни заучени фрази (както за момента). Но пък, има повече от една заучена фраза, така че може да се изненадаме, усмихнем. Асистентът ще е и някого, с когото да проведем разговор и с когото да споделим нещо, да потърсим съвет. Звучи странно, то е странно, но не е ли логично да създадем връзка с някого, с когото комуникираме по цял ден за всичко. Да станем приятели? Може да е код, софтуер, но ще се появи дълбока сантиментална стойност.

Има и друго. Тези асистенти ще чуват всичко, което става в дома ни. Те ще знаят най-малките ни тайни. Ще знаят какво сме казали на децата си, какъв скандал сме имали с половинките си. Ще знаят и как сме препсували съседа си (дали ще станем по-смирени и ще внимаваме какво говорим, или всички ще бъдем еднакво непокисти…). Дори и в момента се случват странни явления. Седим на маса и си говорим какви маратонки искаме да си купим. Телефоните ни са около нас и когато влезем във фейсбук, познайте – реклами на маратонки, че и на същата марка, която сме обсъждали. Но, мисълта ми е, че всяко изговорено нещо ще бъде складирано в паметта на умния асистент, а както знаем – информацията дава голяма власт. Нашият личен живот до някъде може и да зависи от това какво говорим. Т.е. тези системи трябва да бъдат изключително добре разработени и разработвани, за да се избегнат дребни детайли като потенциално изнудване, защото някой е проникнал някъде, в нечий софтуер – нещо, което и сега се случва с ограничена информация.

Със сигурност на този етап трябва да се поработи още върху контекстуалното разбиране на тези системи. Алекса, например, някой път прави грешка и не разбира какво точно ѝ говорим, като ни препраща другаде, дава ни друга информация. Например, ако кажем Бетховен, може да разбере Айндховен или нещо сходно. Има случай, в който Алекса записала цял един семеен разговор, само защото е „пробудена” от някоя дума, след което го изпратила на почти всички от имейл листата на семейството. Системата се събужда, само ако я извикаш по име. За това и производителите смятат, че разговорът е съдържал някоя дума, близка до нейното име, като например Тексас или Лексус (което в изречение на английски би звучало A Lexus – много близо до Алекса).

Smart технологиите са тук, да за помагат.

Все пак, Алекса е програмирана по интелигентен и предвидлив начин. Ако ѝ кажеш че си депресиран, тя те препраща към телефонния номер за превенция на депресията. За сега този номер е базиран в Щатите, но в бъдеще с усъвършенстването на пазара и технологията, е възможно  умният асистент да локализира местоположението ни и да намира номерът за правилната държава. Т.е. да работи по-добре на локално ниво, което би било от ползва за всички. Но, връщайки се – защо да ѝ кажем ако се чувстваме депресирани. По-лесно е да споделим на някого, който няма да ни държи отговорни и да ни разпитва много, а просто ще приеме информацията и ще каже две думи. Най-трудно се споделя на близките хора, а колкото и да ни е близка Алекса, от нея не очакваме съзнателна промяна в поведението си при наличието на тази информация. С човек това би било невъзможно. Друго е, че според изследване през 2017 година, публикувано в American Psychologist, споделянето на чувства и емоции става по-лесно без да гледаш някого в лицето. Умните асистенти нямат лице, за това споделянето на по-задълбочени неща би било по-непринудено и не натоварващо. Тази практика идва още от Зигмунд Фройд, който не случайно карал пациентите си да лежат на фотьойл, гледайки към тавана, в пространството… но не и в очите.

Могат да бъдат създадени и напълно профилирани софтуери, които да отговарят за отделни браншове. Например, компанията Ellipsis Health разработва старт-ъп, който да служи в докторската професия. За тази цел, умният асистент трябва много добре да разпознава човешките емоции и настроения, единствено от интонацията на гласовете, начинът по който говорим. Това може да подскаже на доктора нещо, което по време на прегледа би пропуснал. Дори е възможно Ellipsis да изпрати подсказка на лекаря преди приключването на прегледа. Нещо като анализ на гласа на базата на това, което асистентът е уловил от нас. Звучи фантастично, но става въпрос за изключително изпипана технология, която ще успее да улови и микро елементите в гласовете ни. Бьорн Шулер, професор по изкуствен интелект, казва че тези софтуери могат да уловят дори сарказъм и ирония на базата на съдържанието на изречението и тонът в гласа, както и паузите които правим. Например, разликата между това дали произнасяме „супер” или „су-пер”. Второто е иронично и го използваме, за да изразим точно обратното. Например, отиваме в магазин за нещо конкретно, последната бройка от което бива взета точно пред очите ни – „су-пер”. И след разпознаването на емоциите, които изразяваме, неминуемо е усвояването на тези асистенти в нашия приятелски кръг. Можем да им се оплакваме колкото си искаме, за всичко което ни ядосва, нервира. А те ще ни отговарят – „много съжалявам, че това ти се е случило”. И подобни отговори. Това, което искаме да чуем, така че да продължим с оплакването. Те ще са като отдушник, следователно непременно ще се превърнат в някой с когото да поговорим. Вкъщи, в колата, докато пътуваме.

Тревожното е, до колко всичко това ще се отрази зле на човечеството и ще се отрази ли зле, въобще?

За нас сега е трудно да си представим и смятаме, че с осъвременяването и развитието на технологиите, човешките ценности се редуцират, но не е ли логично след като едно нещо се променя, друго да се променя също, особено когато имат взаимовръзка както човек-технология? Децата все по-малко играят по катерушки и все повече на телефони и таблети. Моментът в който за секунда усетят скука отключват телефона. По-възрастните го смятат за грешно и това е логично, но е в рамките на нормата. Един телефон предлага много повече атракции за едно дете и е нормално все повече те да се пристрастяват към телефоните с нарастването на популярността на умните асистенти. Защото при скука – телефонът е начин да се свържеш с приятели. Какво остава, когато телефонът ти се превърне в приятел и можеш да разговаряш с него? От една страна… винаги е хубаво да поговориш с някого. От друга – този някого не е реален, но ще се възприеме като такъв. Т.е. можем ли да предвидим, че хората ще станат по-затворени един към друг, защото потребността от човешки контакт ще бъде пренасочвана на безопасно място – умният асистент? Отговорите на тези въпроси са крайно субективни за различните хора. Много могат да видят единствено ползите, докато други ще бъдат изплашени от навлизането на изкуствен интелект в дома им.

Със сигурност бизнес индустрията ще бъде променена. Предполагам, както се разработва асистент за лекарска помощ, така ще последва за полицейска и т.н. Което може и да е за добро. Но един от най-тревожните фактори според мен ще бъде този с личното пространство и информацията. Всичко което говорим ще отива някъде, в някакви сървъри, които ще са на разположение на дадени хора, които ще могат да търгуват с информация. Дори и сега има компании, които се занимават с организиране на профили на хора, на базата на тяхната интернет активност – какво търсят, къде се регистрират, какво харесват във Фейсбук… Тази информация може да бъде закупена от друга компания по една или друга причина. Например – кандидатстване за работа, висша позиция в голяма фирма. Те вече знаят повече за теб, отколкото предполагаш. Дори и да има законови норми, които да предпазват от това, тъй като е нарушаване на личното пространство в крайна сметка, все ще се намери някой който да хакне тази информация и да я притежава. Вижте какво се случва с Фейсбук напоследък и какви проблеми срещат със сигурността си и същевременно с потребителската. А голяма част от деня ни и от личния ни живот е във Фейсбук. Следователно, не е ли логично съвсем леко да ни настръхват вратовете, когато се замислим как ежедневно, всичко което говорим се слуша и се складира някъде, и може да стане обект на чужди интереси и манипулация… и то ни подслушва не кой да е, а нашата приятелка, Алекса? Със сигурност, пренасочвайки света в тази насока, големите компании ще трябва много добре да обмислят своите ходове, така че да заличат страховете на хората или поне да ги редуцират. След като това е бъдещето, то трябва да е максимално безопасно за потребителите, които ще са сериозна част от клиентелата на умните асистенти, но също толкова важно – за бизнеса и фирмите, които ще използват технологиите за търговски, индустриални и икономически цели. Страхът от шпионаж в такива компании  е сериозен фактор.

При всички положение ще е интересно да видим как светът ще се промени в близките години и в какви употреби ще може да влезе умният асистент в различните сфери като IT, здравеопазване, полиция и т.н. Но ако се плашим от бъдещето и го гледаме с повдигната вежда, не трябва да се тревожим толкова много, защото вероятно ще минат 10 години в които масово се използват тези технологии, преди в България да бъде започнато обмислянето за тяхното прилагане.

Comments

comments