Когато в работата си си воден от чиста любов, приемаш трудностите с усмивка, и до последно оставаш верен на собствените си ценности, успехът е едно естествено следствие на отдадеността. Търсен или не, той те намира и остава дотогава, докато продължаваш да си верен на себе си.

Такъв е изминатият творчески път на световнопризнатия български художник Иван Тафров. За картините му е характерен стилът на реализма, а за портретите – да стават част от гала вечерите в Националната портретна галерия в Лондон. Какво ни разказа той, прочетете в следващите редове.

С Иван Тафров разговаря Виолета Цолова.

Споделяте снимки от различни галерии по света. Има ли някоя, в която задължително бихте се върнали ?

И.Т.: С удоволствие ходя в Националната галерия в Лондон и въпреки, че съм бил толкова много пъти там, всеки път влизам със същия ентусиазъм, със същата страст и желание. Защото знам, че отново ще изпитам същото щастие, когато видя определени картини. Така е и на други места, например в Музея на изкуството „Метрополитън“, но щатите сякаш са по-далеч.

Споменахте Лондон. Няма как да не ни разкажете нещо повече за конкурса, в който вземате участие вече 3-ти поредн път. Как Ви се отразяват тези участия ?

И.Т.: Конкурсът е British Petroleum Portrait Award и се организира от Националната портретна галерия в Лондон. Като за последните издания патрон на гала вечерите е Кейт Мидълтън. Аз се класирах през 2007г и от тогава ме канят на всяко следващо издание. Оценявам това като изключително високо признание от страна на екипа, който селектира и кани лично участниците. Нещо повече, тук не става въпрос за изложба, която е в частна галерия, а за изложба, която е в музейна институция. И то най-престижната в света в областта на портретното изкуство.

Щом имате такива високи отличия, си заслужава да попитаме – какво Ви вдъхновява ?

И.Т.: Всичко може да ме вдъхнови. В основата отново е любовта, красотата и любовта към красотата, но е и до отношението ми към целия заобикалящ ме свят. Чрез тях възприемам и предметите, и хората и пейзажите – всичко е източник на вдъхновение. Затова казвам, че ако бъда лишен от красотата и изкуство, то най-вероятно ще се стигне до физическия ми край. Те са ми жизнено необходими всеки ден.

Ако намирате вдъхновение сравнително лесно, то тогава някога губили ли сте го ?

И.Т.: Не. Категорично. Възприемам себе си като човек, който никога не пада духом и затова никога няма да изпадна в състояние, в което да съм без вдъхновение или в униние. Това не е характерно за мен. Трудните ситуации, които съм имал в живота си, са едни прекрасни задачи, които са ми помагали да израсна. Дори когато съм бил в безизходица, вместо да изпадна в паника приемам случващото се с усмивка и като предизвикателство. Отношението ми винаги е било такова.

Какво Ви свързва с Италия ? Кое Ви задържа там?

И.Т.: На първо място, това е изкуството. Районът, в който работя – Флоренция, освен известен като център на изкуството е и много магнетично място. Въпреки това трудно се влюбих в Италия, но сега я обичам силно. Тя, разбира се, има своето различно излъчване, но странното е, че то е много близко като усещане до моето село. Хребетите, хълмовете и пейзажът като цяло ми напомнят силно на Родопите. Едно от нещата, които харесвам в Тоскана са кипарисите. Те дават много хубаво настроение, особено в пейзажите.

За какво мечтае, кое го води към сбъдването на мечтите му и как оценява последната си изложба очаквайте във втората част на интервюто.

Comments

comments