Професор Юлиан Вучков – част от духовния капитал на нацията ни

Да си призная – нямаше да си позволя тази дързост – да ви представя моя портрет за една изключителна, наричана от убедени учени и обикновени хора – легендарна личност. Нали знаете – легендите се раждат, утвърждават се със знамението си и заживяват в бита и изявите на умни, на творчески представители от всички среди на живота ни. Аз живея вече повече от четиридесет години около слънчевото, плодно дърво, засадено и отглеждано до днес от един високо образован човек, с мисията на земята да живее чрез него, да го отгледа като истински стопанин, да  бере плодовете и да ни ги дарява щедро. Той е надарен с талант да вижда и да прониква във времето – във всеки час и миг – а го осмисля чрез придобитите от миналото знания и чрез своите способности на прецизен и точен анализатор да ни въвежда в неговите пространства. И мен съдбата доведе в тия предели, и аз бродя по всичките му посоки радвам се на плодовете от плодното духовно дърво на този уникален творец, преживявам всичките му сезони и изграждам у себе си неговия богат образ. Ще повторя – нямаше да си позволя тази дързост ако годините не ме бяха сродили със слънчевото дърво на неговия слънчев талант, който огрява щедро родната ни култура. И, ако не бях свидетел на тоталното, на всеобщото, всенародното признание за духовния принос на емблематичния, на феноменалния творец – професор Юлиан Вучков.

В по-ранни години нямаше да изрека тези думи – суперлативи, но те идеха една след друга заедно с талантливите му творчески изяви именно като израз на оценка за тях.  И продължават да заемат място в нашето внимание и съзнание като истински емблемки върху творческата личност на професор Вучков. Най-вече от телевизионния екран, който той завладя трайно чрез неповторимото си общуване с всички нас, българите. Не само тук, на родна земя, а и по земите на целия свят! Но още е рано за апотеозното време на изкуството му като телевизионер. Далече, преди това, някъде от началото на 60-те години на миналия век, в по-ранната си възраст името му поникваше тук и там из изданията на националната ни литературна нива. И бързо привлече погледите на творци и читатели с усета му към думите, към българския книжовен език, към острия му гледец и честната си позиция по отношение на разглеждани теми и творби от различни жанрове, на наши и чуждестранни автори. За първи път се явява пред читателската публика когато е едва на 20 години. И само след 13 години излиза от печат студията му „Психология на магнетофонната младеж“, предизвикала истинска сензация не само у нас и донесла голяма популярност на своя автор. Още в нея ярко се откроява финия и в същото време остър език на Вучков, способността му дълбоко да прониква в събития и характери, да отделя елементарното от стойностното. Тоест още тук откриваме писателя публицист и есеист, който не се разделя с този жанр и вид, до ден днешен. Нещо повече – те са предпочитани от него, а книгите му са едни от най-значимите не само в собствената му творческа биография, но и в националната ни литература. Достатъчно е да споменем само някои от заглавията: първата „Живот с голяма и с малка буква“ и следващите „Човешки нрави“, „Изборът в живота“, „Изкуството да живеем“, „Сезоните на възрастта или глад за обич“, „Загадките на любовта“, „Човешкият свят или храна за душата“ и други.

Проф.Юлиан Вучков

И тъй като проф. Юлиан Вучков е от графата на многожанровите творци с присъствие по всичките посоки на духовните пространства, е наложително да си послужа и с по-обобщени щрихи от неговия пребогат натюрел. Той е от известните, в някои жанрове от водещите, а в други и от авангардните: есеист, публицист, учен, литературен, театрален и кинокритик, задълбочен изследовател на художествената култура. Освен това – изтъкнат познавач на произведенията на всички видове изкуства. Той е енциклопедична личност с евристична дарба на откривател в духовния ни живот. Ще си позволя да посоча само няколко заглавия на негови книги в подкрепа и за доказателство на тази негова характеристика: „Кратки беседи по изкуството“, „Театрални светове“, „Театърът – реалност и магия“, „Беседи за театъра“, „Телевизията – живот и чудо“, „Върхове в историята на българската литература“, „Теория на художествената култура“, „Арт мениджмънт“, „Животът в България през моите спомени: Срещи с бележити хора“.

Няма да се лиша от възможността да ви запозная с мой случай, който ме възхити и нанесе ярък щрих към портрета на професор Вучков. Само че не си спомням по коя телевизия и в кое предаване водещият пусна на екран откъси от различни театрални постановки и филми и след всеки питаше проф.Вучков кои са заглавията на тия театрални и филмови произведения. Той отговори светкавично, без и секундно колебание! Ето защо е приятен и полезен събеседник по различни теми от живота, от миналото и днешния ден, както и с неговите предчувствия за бъдещето.

Има две фундаментални области, на територията на които проф. Юлиан Вучков гради своя огромен духовен образ. Първата е свързана с театъра, с театралното изкуство и с най-извисените му творци. И това не е случайно – през 1958 година завършва отдел „Театрознание“ на Висшия институт за театрално изкуство /ВИТИЗ/ „Кръстьо Сарафов“ и професионалната му кариера започва в Творческия дом на актьора като завеждащ кабинета по режисура, след което прекрачва прага на самия Съюз на артистите в България, където остава на работа до 1969 година. През това време проправя първата пъртина по пътя си като театрален теоретик и историограф с книгата си „Театрални светове“. Изявява се активно в специфичните направления „Естетика на театъра“, „История и теория на драматургията“, „Телевизионна теория и практика“. Той вече изцяло е погълнат от тази магия, наречена театър, нему отдава и време, и знания, и творческите си безсъници.

Професорът, както го назовават всички от гилдията, става и еталон на знатен познавач, ценител и оценител на този вид изкуство. И незабелязано как, когато заема длъжността на главен редактор на знаковото издание за Съюза на артистите в България – списание „Театър“ – той всъщност получава признанието на цялата театрална общност. Спомням си този много, много интересен период, който бе всъщност един от най-важните не само в професионалната кариера на проф. Вучков, но и в живота му. Та той бе само на тридесет години! И трябваше да дава път на толкова много – и млади, и по-възрастни дейци и творци на националната театрална култура, да отсява зърното от плявата на драматургични произведения и на киносценарии. Едни да спира, други да благославя за живот. Да е барометър в оценките на десетките, а може би и стотици постановки в театрите в София и в цялата страна, да е щедър на големи думи за големи актриси и актьори и да е с критическа реч за посредствени техни колеги. И още – открива и дава път на млади таланти в сценичното и филмово изкуство. Така името му стана нарицателно за Бог и Екзекутор на едните и на другите. А впрочем това отношение, в крайна сметка бе израз на признание за него като строг и справедлив съдник на събития и личности, свързани с театъра и киното. Затова тръгнаха и думите между тях: „Да даде господ проф. Вучков да те похвали!“ Или: „Дано само не попаднеш под секирата на професор Вучков!“ Защото изискванията му бяха на висота, той ненавиждаше посредствеността и цял живот работи за съвършенство в изкуството. И така цели 30 години, чак до 1990 година.

Това са и години на спечелено доверие и признание за името му на изтъкнат творец със заслуги към изкуството и родната култура. Проф. Юлиан Вучков е сред водещите нейни дейци, както се изразяваме – част от духовния капитал на нацията ни, поради което бе отличен с високи и най-високи литературни и други награди и държавни звания.

Едно от отличията на проф. Вучков – удостояване със званието „Почетен професор по теория на художествената култура“


Още през далечната 1968 година на миналия век получава наградата на Съюза на българските писатели за книгата си в този жанр – „Театрални светове“. И до днес той е редовен член на Съюза, а само преди няколко години стана първият носител на ордена „Иван Вазов“, който му връчи тогавашния председател на СБП, покойния Николай Петев. Много награди получава и от Съюза на артистите в България, първата от които е за книгата му „Българска драматургия – 1944-1980“. А за своя труд „Българска драматургия 1878-1944 г.“ получава научното звание доктор на филологическите науки. И преживява най-големите признания – през 1977 година получава званието „Заслужил деятел на културата“, а пет години по-късно е удостоен и с най-високото – „Народен деятел на културата“. Преди това е награден с ордените „Св.св.Кирил и Методий“ I степен и „Народна република България“  I степен. През всичките тези години до най-големите награди и отличия проф. Юлиан Вучков извисява още повече своя духовен ръст, съзиран не само у нас, но и в страни от Балканите, Европа и Света. Името му става не само известно, но и нарицателно още с книгите: „Театрални светове“ и „Театърът – реалност и магия“ в културните среди на Русия, Съединените американски щати, Чехия, Германия, Великобритания, Финландия, Полша и Румъния. Негови произведения и рецензии за книги от различни области, най-вече на театъра и киното, са публикувани в издания на страни като Русия, Унгария, Полша и други. За да стигне до своя звезден връх с книгата си „Кратка история на световната драматургия“, претърпяла две издания у нас – през 1997 г. и 1998 година. Каква ти кратка история като само руското издание през 2011 година на издателство „У Никитских ворот“ – Москва е величествена по обем  – от цели 700 страници! Не море, а океан от автори и драматургични произведения представлява тази своеобразна енциклопедия. Тя е един от венците в дългогодишния труд на това широко духовно поле на проф. Юлиан Вучков. И същевременно с това той чете лекции по история на българската и световната драматургия в СУ „Св.Климент Охридски“ и Нов български университет. Професор доктор е на филологическите науки, почетен професор на УНСС, почетен доктор на Военномедицинска академия,  почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии и почетен професор на Софийския медицински университет.

И още един връх завоюва по своя творчески път писателят Юлиан Вучков – има образци на майстори публицисти и есеисти като Боян Болгар и Исак Паси например, но с обемното си и многопосочно по тематика творчество в този дял на литературата той е първенец сред съвременните автори. Дори само излязлата през 2013 година негова книга „България преди, днес и утре“ му стига, за да каже един ден „Аз изпълних своя дълг към моето Отечество“. Какво ли няма в нейните близо хиляда страници – за психологията на българите, за образованието и възпитанието, за българската култура, за морала, религията, българската църква и за душевното здраве на народа… Има великолепни страници за лицата на съвременния свят – очеркови зарисовки за България и страни по света, включително и за неговото бъдеще, есета за личности: политици, писатели, художници, композитори, режисьори, актьори, журналисти, лекари, както и публицистични текстове за човешките нрави и вярата на всички човеци. И се стигне до проникновените изповеди на автора: „Романът на моя живот – тази радост и тази болка!“ В тях той разкрива себе си – човекът и творецът – без хитрувания, прикривания на факти, а честно и доблестно.

Проф. Юлиан Вучков

Нека се пренесем сега на територията на другата фундаментална област, където той е неповторим – областта на телевизионното изкуство. И ще започна оттук, защото по-голямата част от тълпата журналисти за студийно- екранно присъствие смятат, че телевизията е най-достъпното и лесно място за изяви. Това много ядосва телевизионната звезда и легенда проф. Юлиан Вучков, тъй като е извървял и изстрадал дълги пътища успоредно с появата и развитието на тази високовзискателна институция. И най-важното – участвал е в разработването на теорията за нейната същност и специфика. Не случайно преподава по теория на телевизионното творчество в Техническия университет, а през 1990 година издава книгата си „Телевизията – живот и чудо“. Съвременник съм на Юлиан Вучков, общуването и приятелството ни са от 60-те години на миналия век и съм бил свидетел на неговото цялостно изграждане като телевизионер. И понеже направи своя бум във времето след 10 ноември 1989 година, ще кажа на тези, които не знаят, че до този предел проф. Вучков има 1500 участия в популярни телевизионни програми, останали завинаги в Златния фонд на Българската национална телевизия. И продължи своя победоносен поход из студиата на  пръкващите се една след друга телевизии, за да създаде и наложи в тях едно от друго по-интересни и завладяващи предавания. Ето ги: „Храна за душата“ /телевизия „7 дни“/, „Ум робува, ум царува“ /TV „2001“/, „Размисли и страсти“ /телевизия „СКАТ“/, „Времена и нрави“ /TВ2/, “Професия професор” /TV7/. За да стигне до студиото, което почувства като най-благодатно място за своите изяви в предаването му с изключителен авторитет – “Времена и нрави”. Този своеобразен творчески дом му предостави една от най-уважаваните и предпочитани телевизии „Евроком“. Категоричен съм – това предаване кореспондира единствно с „Всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян по БНТ, на което чест гост бе и проф. Вучков. Щом стана дума за участието му в други телевизии да кажем, че той е желан автор в много от тях, тъй като е единственият постоянен анализатор и блестящ коментатор. Само нему бе дал възможност и право да говори за събитията и живота в страната ни в късното си предаване по Нова телевизия Милен Цветков, когото проф. Вучков високо ценеше. За съжаление смелите и честни позиции на водещия на авторското си предаване „Часът на Милен Цветков“ не се нравеше на управляващите и… то бе свалено от екран!?

Слава Богу телевизия „Евроком“ мъдро и щедро дава територията си на родолюбивия, смел и талантлив номер едно телевизионер – проф. Юлиан Вучков. Ще изразя категорично своето убеждение, което напълно съвпада с отзивите на зрителите – почитатели на предаването и на водещия. То е най-гледаното с най-голяма аудитория, а проф. Вучков е обичан, тачен и с най-висок рейтинг телевизионен водещ. Защо? Има няколко основни отговори, които характеризират и предаването, и неговата личност. На първо място – той е с богат опит и знания в тази област на културата, високоерудиран и информиран е, има своя позиция и проявява човешкия си характер. Привърженик е на истината, ненавижда лъжата; прям и честен е. Служи вярно на българския книжовен език, безапелационен пурист е на чуждите думи и майсторски води диалога със зрителите. Възправя се с ярост понякога срещу недъзите и престъпленията в живота ни и страда за бедните, за болните хора и болната ни нация.

И, което е много, ама много важно – той дава пример на колегите си и най-вече на младите как трябва да се говори и какво трябва да е поведението на всеки водещ в телевизионното студио. Тоест той е знаменателен пример в това отношение. И знам – утре проф. Юлиан Вучков ще е истинска школа за бъдещите телевизионери, а името му – сред емблематичните за духовната култура на България.                                         

Петър Андасаров

Източник: Bultimes,УНСС, СБП

Comments

comments