Всеки сам трябва да се справи с демокрацията в себе си

„Винаги се намират луди хора, които се занимават с изкуство, защото трябва да си ненормален да се занимаваш с нещо, което видимо е безполезно“, казва поетът, писател и драматург Стефан Цанев за това кой се занимава днес с поезия.

„Винаги ще я има. Обикновено се чува, да, изкуството умира, театърът умира, обаче не умира“.

“Трудно се успява. Трябва, освен труд, да бъдеш и надарен. Не винаги човек може да осъзнае притежава ли тази дарба, която е необходима. Трудно се пробива.Рискът да не успееш е 90%. И за да поемеш този риск трябва наистина силна воля и труд“, изтъква Стефан Цанев и добавя, че ако не си надарен – да се трудиш е напразно…“Светът е пълен с не реализирали се поети, музиканти, поради тази липса на дарба, за която човек не е виновен, че е надарен, но трудно осъзнава, че не е, и тука  разминаването е страшно и тук са трагедиите, самоубийствата, които се случват най-често сред хората на изкуството – посочи Цанев.

Относно това дали е имал собствени кризи като автор отговоря: „Да, имал съм. Спирал съм няколко пъти, въобще съм се заклевал повече да не се занимавам. Имал съм страшни разочарования…“

“Аз не спирах, не изживявах кризи, когато ме забраняваха, когато не ме печатаха, когато не ми поставяха пиесите. Тогава напротив – амбицирах се и работех много по-усилено“, пояснява Стефан Цанев и допълва „Страшните кризи са вътрешни, когато  си разколебан вътрешно, че няма смисъл от това което правиш. Това е най-страшното, когато няма отзвук, когато разбереш и започнеш да се съмняваш, че думите ти отиват в пусти пространства, никой не реагира, т.е, не си нужен никому. Това са страшните кризи, а другото е въпрос на съпротива“.

Според него „ненаписаната мъка е тази, която му предстои“.

На въпроса коя е неговата “ненаписана мъка“ Стефан Цанев отговаря, че това е голямото пътешествие към оня свят. „Аз доста философски разсъждавам по тези неща, разумен човек съм и знам, че това е неизбежно, но въпросът е че когат човек е 20-30-40-50-годишен, това неизбежно ти се струва далечно, както аз казвам някога като никога, обаче когато наближиш вече ръба, зад който е нищото, трябва по-силен разум, с по-спокойна философия да гледа човек на това. Това е нещото, което ме измъчва може би“- споделя поета.

Не споделя възгледите и изказванията на много негови колеги, че създаването на изкуство е страшно мъчение. „Не е вярно това. Човек, когато пише се забавлява. Особено когато пишеш пиеси. Музиканти, които свирят, също се забавляват. Когато човек пише стихове, ако изпитва мъчение създавайки ги, той ще измъчва и читателя. В изкуството човек трябва да бъде като цирковите артисти, които постигат своето съвършенство и ти гледаш колко леко хвърчат на трапеца и дори да паднат те се усмихват, задължително. Така е и в нашето изкуство, не трябва да се издава мъката на творчеството. – добавя Стефан Цанев.

В коментар към темата за липсата на “примирие“ между властта и обикновения човек в нашата държава Цанев даде пример с Финландия, в която премиерът отказва да приеме охрана с мотива, че “нашето общество се крепи върху доверието между народ и власт, ако аз приема да имам охрана, значи нарушавам едностранно доверието в народа. Ето това е нарушено у нас, това недоверие между народ и власт и това е много фатално“, каза още той. Чух наскоро драматурга и актьор Камен Донев каза едни думи, които ми направиха много силно впечатление. Той каза каквото и правителство да дойде ще бъде същото, защото всички българи сме егоисти, мислим за себе си, а не за другите. Така че когото и да излъчим, той ще бъде един от нас. Много се страхувам, че мога да повярвам на тези негови думи, и това би било много лошо“- изтъкна Стефан Цанев. Аз съм търсил генезиса на всичко това в годините на социализма, когато властта противопоставяше на чувствата на народа, като се започне от отнемането на земята, оттам започнаха големите противоречия, така да се каже исторически между народ и власт и по-нататък, което продължи, но не е хубаво да се оправдаваме цял живот с това,както се оправдавахме 100-годишното турско робство, че е променило психиката ни, сега се оправдаваме със социализма. Всеки сам трябва да се справи със демокрацията в себе си. Това е така, защото демокрацията е общество на индивиди,които се самоуправляват.При диктатура е много лесно. И между другото затова изостаналите държави по време на диктатура напредват много бързо. Затова не трябва да се учудваме, че по време на социализма е имало големи строежи -фабрики, заводи. По време на диктатура се строят египетски пирамиди. Такива пирамиди по време на демокрация не се строят никъде и няма да бъдат построени.Така че не дай Боже да заплачем за диктатура, ако ние не се справяме със себе си сами“ – изтъква Цанев.

Според него демокрацията е беззащитна. И всеки трябва да я пази от себе сипреди всичко. Особено когато човек е на власт, той трябва да знае, че е заплахаза демокрацията, ако прекрачи това което му дава Конституцията. При всекинеуспех на демокрацията, човек се обръща назад, и иска така наречената силнаръка, която да оправи нещата.

Поетът и драматург Стефан Цанев със съпругата си Доротея Тончева

С какво не успя да се справи Стефан Цанев през живота си отговоря  – със всичко, което е около него не му харесва и даде примера с Мойсей, който е водил евреите, 40 години докато измре последния роден в робство. Защото роденият в робство, носи в себе си роба. Брат му който е математик го корегирал иронично, казвайки му да внимава много с прогнозите си, че след 40 години, след промените ще се оправим. Човек е живял по времето на Мойсей 40 години, а сега живее 75-80, така, че вероятно времето на което можем да се надяваме робите в нас да умрат не са 40, а 80 години, а  това прекрачва вече много далеч.

Носете си новите дрехи момчета,

падаме, както ходим, умираме, както спим –

въпросите на тая планета, я решим, я не решим,

но не казвайте, утре ще бъдем красиви,

не казвайте утре ще бъдем щастливи,

не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем,

ще обичаме утре, утре ще бъда любим.

Носете си новите дрехи момчета

падаме, както ходим, умираме, както спим –

не казвайте утре ще почнем голямото,

днес да печелим пари за прехраната.

Не казвате утре да бъдем честни,

днес тихичко ще се проврем.

Носете си новите дрехи момчета,

ходейки падаме, сънувайки мрем.

Не казвайте утре с вик на площада

ще кажа истината, после на клада.

На клада на утре, а днес потърпете,

днес се налага да премълчим.

Носете си новите дрехи момчета,

падаме както ходим, умираме както спим.

Това стихотворение  е написано съвсем  случайно. Изведнъж то обобщава това, което цял живот е мислил – че човек не трябва отлага нищо за утре. „За утре да отлагаш, значи да отлагаш и за  другия живот. Живота е един и трябва да се изживее бързо, силно и смислено. Иначе съжаленията в края на живота са безсмислени“ – казва поета.

На 13 декември в  гр. Казанлък е премиерата на „Цигуларката на бога“– най-новата пиеса на Стефан Цанев в театър „Любимир Кабакчиев“ . Тя е обобщение на неговия житейски и творчески опит.

Пиесата е поетическа и философска, много сложна за игра и за постановка, защото е необичайна  – няма сюжет, няма други герои. Всичко е в мисълта на тази жена, която прави анализ на живота си, какъвто анализ всеки човек на изкуството прави рано или късно,обикновено в лоши моменти. Това е необичайна за Стефан Цанев пиеса. Дали има друга такава пиеса в България, не познава. Тя е много трудна, и изисква пълна съпричастност от страна на зрителите – споделя Стефан Цанев.

Актрисата е Доротея Тончева.

Източник: БНР Снимка: Facebook

Comments

comments