„Аз, Уолт, в трийсет и седмата си година и в прекрасно здраве! …аз следвам своето видение… Аз обожавам себе си… Уолт Уитман, космос, син на Манхатън, вихрен, плътски и чувствен, който яде, пие и се множи… Махни ключалките от вратите! Махни самите врати от касите им… Тук или оттук нататък, все ми е едно… Аз съм такъв, какъвто съм и това е достатъчно…“ Уолт Уитман

Постигнал свободата и лекотата и на битието си, и на своя стих, Уолт Уитман е личност, приела категорията време изцяло в нейната пълнота и себе си като като част от тази хармонична цялост. Свързан с природата и космичния порядък, какъвто е, реализиран в момента, пълнокръвен и чувствен.

Уолт Уитман @Wikimedia.

Уитман визуализира ролята на поета като пророчески гений, който вижда истинския дух на своето време и в същевременно прозира отвъд него. Той изобразява Природата в нейната пълнота и е медиатор на троицата човек – природа – космос, свързани спиритуално помежду си.

Неговата роля е да бъде поет първо на индивида, след това на природното движение и накрая на самия мистицизъм и божественост. Въпреки фокуса му върху спиритуалността, той приема демокрацията и технологиите като основните движещи енергии на модерната епоха(неговия 19-ти век).

Признаването им е легитимиране на настоящата реалност, в която той е живее пълнокръвно. Уитман е поет на личния и съкровен Аз, но и на неговата обвързаност със социалния и политически живот, със самата вселена. Вълнуват го  цикличните мистерии на живота – раждане, смърт и възкресение и той приема ролята на свещеник и пророк на човечеството.

според писателя Хенри Милърк няма друг, който така издъно да е уловил духа на Америка и американците. А тази сборна енергия Уитман събира в „Стръкчета трева“(1856), Той сам разпространява стихосбирката сам и постоянно допълва и преправя през годините. Въпреки добрата рецензия, която получава от Емерсън, тя е подложена на многостранна критика.Стиховете препускат със своята свобода и демократичност пред тогавашните нрави. А днес притежават иконична аура.

Едва ли има човек, който да харесва добрата поезия и в един момент да не достигне до поезията на Уитамн. До лекотата на свободния стих.

„Тревни листа“, изд. Захари Стоянов, 2018г.

По повод 199-тата годишнина от неговото рождение ви предлагаме няколко живителни стръкчета трева;

 

„Песен за мен“

-7-

Предполагал ли е някой, че е щастие да се родиш?
Бързам да го информирам, него или нея, че да се родиш е
щастие, също както да умреш, аз знам това.

Преминах през смъртта с умиращия и през раждането с
новороденото, и не се състоя само между ботушите
и шапката си,
а разглеждам разнообразни предмети, не които имат сходство
помежду си, а които са полезни,
земята е полезна, звездите също, а и това, което им
принадлежи.
Аз не съм земя, нито съм неин придатък,
Аз съм другар и приятел на хората – всички толкова
безсмъртни, колкото и аз,
(те не подозират за това, но аз го знам).

Всяка същност за себе си и своята собствена – за мен моята
мъжка и женска,
за мен тези, които са били момчета и са обичали жените,
за мен гордият мъж, който знае колко боли да не бъдеш силен,
за мен любимата и застарялата девица, майките и техните
майки,
за мен устни, някога в усмивка и очи, прикривали сълзи,
за мен децата и техните създатели.

Дръпнете завесата! За мен вие нямате вина, не сте износени и
изоставени,
през дрехите ви прозира вашата същност
и аз съм тук упорит, възприемчив, неуморен и не мога да бъда
разколебан.

„За времето като помисля“

авно движещи се черни линии се носят

        непрекъснато върху земята, на Север те се носят

и от Юг се носят, към Атлантика и към Пасифика

        и във всеки помежду им и по цялата земя.

 

Великите властители в света се чувствуват добре,

        добре — героите и добротворците,

известните водачи и изобретатели, богатите и милостивите,

        почитателите са добре, но има нещо с повече значение

от туй, но има нещо със значение над всичко.

 

Безкрайните пълчища на невежите и злите,

        туй не може да е нищо, варварските племена

от Азия и Африка не може да са нищо,

        и постоянните вълни на плитките натури

не може да са нищо, когато те се движат.

 

За тях и в тези всичките неща сънувах аз,

        че ние няма повече така да се меним

и че законът няма тъй да се мени, сънувах,

        че героите и добротворците са подчинени

на законите на настоящето и миналото,

        и че убийците, пияниците и лъжците са подчинени

на законите на настоящето и миналото,

        защото бях сънувал, че законът —

този, на когото те са подчинени, е достатъчен.

 

И аз сънувам, че намерение и същност на познатия живот,

преходния, е да даде подобие

        на непознатия живот, на непреходния.

 

Но ако всичко бъде прах от тор,

но ако червеи и плъховете бъдат края им —

        тогава бий тревога! Ние сме предадени!

Тогава гледайте със подозрение смъртта!

Ти подозираш ли смъртта?

        Ако я подозираш, бих умрял веднага.

Мислиш ли, че бих вървял

        така приятно разположен към унищожението?

 

Доволен, разположен, аз вървя.

Къде вървя не мога да определя, но зная, че е към добро.

Вселената ми казва цялата, че е добро.

 

Колко хубави и колко съвършени са животните!

Колко съвършена е земята с най-дребните неща по нея!

Туй, на което казваме „добро“ е съвършено

        и туй, което сме нарекли „зло“ е съвършено,

растенията, минералите са съвършени

        и безформените течности са съвършени.

Бавно и с увереност са стигнали до тук

        и бавно и с увереност отиват по-нататък.

9.

Кълна се, според мене всяка вещ, без изключение,

        е надарена с неумираща душа: дървото,

вкоренено във земята, водораслите в морето и животните.

 

Кълна се, според мене

        няма друго в този свят, освен безсмъртие!

Измислените схеми го доказват,

        плувналата небулоза го доказва,

кохезията го доказва и всяка подготовка го доказва,

        тъждественостите доказват го, животът го доказва.

Comments

comments