В предишния материал Ви разказахме за отличията, вдъхновението и пътят на Иван Тафров към Италия. В този ще Ви докоснем до неговите мечти, ценности и как той оценява последната си изложба.

На едно място в страницата си споделяте, че мечтаете за „синьото-морето и бялото-яхта“…за какво друго мечтаете ?

И.Т.: Предимно за изкуство. Заспивам с изкуство, събуждам се с изкуство, сънувам изкуство. То е моят живот. Не е нещо преходно, което ми се случва, защото така съм пожелал. То е просто любов и естествения ми път. А яхтата и морето – те са мечта на много, много хора. При мен желанието се появи вследствие на това, че родът ми идва от едно родопско село над Пловдив и съм израснал там, сред горите, по полята. В един момент пожелах нещо различно. Нещо, което носи в себе си и идеята за една илюзорна свобода.

Защото свободата е ценност, на която много държа и търся у другите хора. В някаква степен дори избирам приятелите си според това как се отнасят към свободата и колко свободолюбива са. Харесвам такива хора, те ме впечатляват.

Казвате, че изкуството е вашата мечта. Кое качество вярвате, че най-силно Ви помага да реализирате мечтата си ?

И.Т.: Нещото, което най-силно съм чувствал през годините е любовта ми към изкуството. Естествено, трудът и постоянството с течение на времето водят до промените и качественото израстване. Чрез тях се постигат известни резултати, но ако има и любов, вече работата не е толкова труд, колкото удовлствие. Превръща се в съвсем друго изживяване, от което няма как да се откажеш. Не можеш да кажеш: „Сега няма да обичам!“ , защото сърцето окови и команди не търпи. Още повече, че когато я има тази любов към изкуството човек непрестанно се стреми към него, непрестанно търси информация, развива се.

И навярно няма как тази любов да не достигне до аудиторията ? Вашите успехи затвърждават този принцип, който все по-рядко се споделя.

И.Т.: Да, рано или късно ще достигне. Когато творецът е честен и чист в любовта си и работи от сърце, а изкуството винаги трябва да е от сърце, това няма как да остане незабелязано. Ако нещо се прави заради имидж или се преследват други интереси то също неминеумо се разбира. Много лесно може да се проследи кога творчеството не е изразител на личните ценности – то не е хомогено, а е фрагментарно, разпокъсано; в него личи чуждото влияние. Докато в останалите случаи прозира човекът, вижда се, че той е имал определени интереси и ги е преследвал, търсил е своя път и ако е имало някакво влияние, то е пречупено през собствените виждания.

Което именно показвате в последната си изложба – вашите виждания за реалността, в която живеем и в която творите.

И.Т.: Мое лично наблюдение от „Различна реалност“, е че за толкова години не съм изменил на принципите си, на любовта си, на естетическите си позиици, на които съм стоял и в началото. Нямам залитане към определени места и разколебаване на идеалите ми. Преследвал съм едни и същи линии и се надявам те да са се надградили. Открих допълване и между имената с една предишна изолжба – „Отвъд реалността“. Двете са обединени от това, че отвъд видимото винаги има нещо повече. И аз се надявам когато хората наблюдават моите картини, да откриват все повече и повече интересни за тях неща – светлини, цветове, усещания, композиционни моменти и т.н. Теоест едно добро изкусво е многопластово.

В началото Ви казахме, че Иван Тафров живее чрез своето изкуство и безпрекословно му се отдава. След края на интервюто вярваме, че сами сте се убедили в личните му качества и в красотата на картините му. А те скоро отново ще могат да бъдат видени, но за повече подробности – следете sofiapress.com.

https://www.youtube.com/watch?v=CmeXNcmAOhU&feature=youtu.be

Comments

comments