Абстракционизъм

Абстракционизъм, или абстрактно изкуство (на латинскиabstractio – нещо отвлечено) е вид модернистично направление в изкуството, което се отличава с отказа си да изобразява предметите и събитията и с откъснатостта си от фигуративния подход към действителността. Една от целите му е да постигне хармония чрез съчетаване на цветове и геометрични форми, способни да предизвикат различни асоциации и емоции.

Възниква през 1910 – 1913 г. с разслояването на кубизма (който също използва геометрични фигури и пресичащи се плоскости), експресионизма и футуризма.

Първите вълни абстрактни художници идват от течението на свободното рисуване, произлизащо от експресионизма – Василий Кандински и Джаксън Полък – и от близката до кубизма геометрична абстракция, на която се посвещават Казимир МалевичПийт МондрианФрантишек Купка.[1]

Според Мишел Рагон абстракционизмът може да се дефинира само по исторически начин. Въпреки че името на Василий Кандински се среща често като основател на стила през 1910 година, могат да бъдат назовани и други, по-малко известни художници, допринесли за началното развитие на абстрактното изкуство към 1906 – 1907 година. Сред тях са литовецът Микалоюс Чурльонис.[2]Наталия Гончарова и Гийом Аполинер, който през 1914 година излага картини, рисувани в периода 1909 – 1911, наричайки ги „районизъм“.[2]

Мишел Сьофор дефинира абстрактнито изкуство по-предпазливо[3] цитиран тука по уводната глава в книгата на Мишел Рагон „Произход на развитието на абстрактното изкуство“ (на френскиOrigines du développement de l’art abstrait):

Наричам абстрактно изкуство всичкото творчество, което не съдържа никаква препратка, не напомня по никакъв начин за наблюдаваната реалност. Дали тази реалност съществува или не няма нищо общо с отправната точка на художника.[2]

 

 

Синтезирайки дефинициите на Рагон и Сьофор, Жан-Филип Брюил пише: „Началото може да бъде датирано около 1910 година, тъй като тогава Василий Кандински рисува акварел, запазен в Националния музей на модерното изкуство в Париж (на френскиMusée national d’art moderne), нарочно потискайки всякакво позоваване към външния свят.“ [4]

През 1908 г. в Мюнхен Вилхелм Ворингер публикува книга под името „Абстракция и вчувстване“ (на немскиAbstraktion und Einfühlung), в която се опитва да опише противоположността на вчувстването – душевно състояние на страх, изобразявано в изкуството като абстракция.[4]. Развитието на немското рисуване със сигурност подготвя терена за появата на абстрактното изкуство, но в крайна сметка фовизмът със своята колоритност и отдалечаване от реалните форми му слага своя печат, също както по-късно и на кубизма[4].

Единствено Кандински остава безразличен към кубистките течения и не оглавява собствен стил в абстрактното изкуство, като примерно Казимир Малевич със супрематизма или Пийт Мондриан с неопластицизма.[4].

 

Преките предшественици на абстрактното изкуство са фовизмътюгендстил и кубизмът. Фовистите повлияват съществено на Василий Кандински, докато кубистите оставят силна следа в творчеството на Пийт Мондриан. През 1906 г. умира Сезан, който до този момент е главно действащо лице в развитието на кубизма. В същата година Анри Бергсон публикува „Evolution crèatrice“. Кандински, който прекарва точно тази бурна година в Париж, е силно повлиян от духа на времето и се отдалечава от стила на Новия сецесион, който до този момент доминира в изкуството му.[5]

За Мондриан годината на промяната е 1912-а, която той прекарва в Париж, където се отдава без задръжки на кубизма. Тази безгранична отвореност към кубизма води до все по-абстрактни творби. Започвайки да развиват абстракцията, и Кандински, и Мондриан са вече доста над средната възраст на останалите кубисти и фовисти. И двамата споделят виждането, че проблемите на изкуството са тясно свързани с проблемите на човечеството като цяло. И двамата искат да допринесат за развитието на цивилизацията – материално и духовно.[5]

Казимир МалевичСупрематизъм, 1915

 

 

 

https://bg.wikipedia.org/