Арт гилдията почете Хайтов в Народния театър

Скулптурен портрет на Николай Хайтов, сътворен от известния художник Александър Хайтов – юбилейна изложба в галерия „Средец“

Спектакъл, посветен на 100-годишнината от рождението на академик Николай Хайтов, събра 15 септември, от 18 часа, арт гилдията в Народния театър. Събитието, организирано от Фондация „Памет“ и наследниците на писателя, е кулминацията на поредицата за юбилея на класика.

Специалното участие беше на двама от най-близките на Хайтов – Васил Михайлов и Васил Банов. Капитан Петко Войвода  разказа за срещите си с автора на „Диви разкази“. Банов старши пък пожъна овации с „Дърво без корен“. „Неговите текстове не те тормозят на ги научиш, те просто стават и твои. Той хареса как изпълнявам „Дърво без корен“ още в „Сълза и смях“, когато Иван Налбантов направи чудесна постановка по „Диви разкази“, за която извика няколко много сериозни момчета от ВИТИЗ като Асен Блатечки и Валери Йорданов. Когато ръководството на театъра – тогава беше театър, днес е читалище – ме накара да запитам Хайтов какъв хонорар ще иска за авторските права, той отговори: „Аз пари от театър не взимам“. Достоен, суров и красив човек с нежна душа. Пътувах с него в продължение на 3 години, докато обикаляхме България за 80-ия му юбилей. Той ме направи по-добър, по-националист, по-мъж“, сподели Банов по БНТ. Актьори от Смолянския театър „Николай Хайтов“  показаха спектакъла „Палежи и грабежи“ по разкази на писателя с режисьор Юрий Дачев. Във фоайето на Народния бе подредена изложбата „Творчески щрихи“ със скулптурни портрети на Александър Хайтов и илюстрации към „Диви разкази“, сътворени от ученици от Художествената гимназия, а техни връстници от техникума по дърворезба във Варна пък показха в галерия „Средец“ истински тематични приказки с герои от разказите на Хайтов, патрон на училището им.  В Пловдив честванията също продължават. Сред най-интересните акценти там е експозицията „Хайтов и киното“ със снимки от филми и снимачните площадки от хитовете по сценарий на писателя – „Семейство Калинкови“, „Козият рог“, „Мъжки времена“, „Дърво без корен“, „Изпит“, „Краят на песента“, „Капитан Петко Войвода“. „Тъкмо с тези филми българското кино започна да се произвежда по различен начин“, коментира Здравец Хайтов.

standartnews.com