Репортаж: Анжела Димчева
На връх своя юбилеен рожден ден проф. д.п.н. Александра Куманова представи трикнижието „Авраамическите религии (Юдаизмът – Християнството – Ислямът) в България: Кратки исторически енциклопедии“.
Много рядко в общественото пространство може да се види впечатляваща симбиоза между наука, култура и спорт. Особено когато става дума за академична проява, хармонизираща в дълбочина три световни религии, обозначени в заглавието на опуса „Авраамическите религии (Юдаизмът – Християнството – Ислямът) в България: Кратки исторически енциклопедии“. Солидният том от 1175 стр. представлява 223-ят енциклопедичен труд на историка и филантроп проф. Милен Куманов (13.02.1942 – 22.11.2021) и 41-ят том на енциклопедичната серия „Факлоносци“ на издателството на УниБИТ „За буквите – О писменехь“. Изданието е резултат от научните дирения на международен екип от учени от шест държави, чийто ръководител е проф. д.п.н. Александра Куманова – съпруга на историка М. Куманов, която след неговата кончина издигна в своя мисия издаването на неговите непубликувани трудове.
Премиерата на уникалното като идея и реализация произведение събра на 13 февруари 2026 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ повече от 300 учени, гости от чужбина, дипломати, дейци на изкуството и културата, бивши и настоящи политици, генерали, представители на трите вероизповедания. Събитието се реализира под председателството на ръководството на УниБИТ: проф. д.н. Ирена Петева – ректор, проф. д-р Тереза Тренчева – зам.-ректор, проф. д.ик.н. Стоян Денчев – председател на Съвета на настоятелите и първи титулен рецензент на книгата; доц. д-р Калина Иванова – директор на Националната библиотека.
Терминът Авраамически религии е обобщен дескриптор на елементите, споделяни от юдаизма, християнството и исляма и произхожда от името на Пазителя на вярата и Приятел на Бога Авраам (Ибрахим) – легендарният общ основател на трите вероизповедания.
Трикнижието е под научната и езикова редакция на проф. Цветан Теофанов (Сорбона, Франция), проф. Лариса Найдич (Еврейски университет в Йерусалим), проф. Иво Панов (СУ „Св. Кл. Охридски“) и е образец за енциклопедични издания в лоното на първопроходците на жанра у нас – д-р Петър Берон, акад. Никола Михов, проф. Тодор Боров, д-р Николай Н. Николаев.
На премиерата беше открита изложба от презентираните трудове, конфигурирана от слънчевия символ IYI, който се счита за основен прабългарски знак, свързван с върховния бог Тангра. Тангризмът (Зороастризмът) е изворът на Авраамическите религии. Бяха представени и дарени от проф. А. Куманова костюми – хламиди на хановете Кубрат и Тервел, създадени по концепцията на проф. В. Златарски. Концепцията за хламидата на хан Кубрат няма протографии – тя беше поверена на Кубрат Пулев (Световен шампион по бокс в свръхтежка категория). Честта да представи хламидата на хан Тервел имаше Тервел Пулев (Олимпийски медалист по бокс в тежка категория) – концепцията е дело на проф. Куманова и изобразява мозаечни композиции, икони с образа на Св. Тривелий и картини.
Костюмите бяха презентирани с оригинални слова от ген.-майор Груди Ангелов, Кубрат Пулев и Тервел Пулев. Общото послание на събитието беше фокусирано върху дехуманизацията в съвременния свят, когато човеците отвръщат поглед от Бога и се отдават на грехове. Липсата на истинното Божие слово в днешния ден води до отричане на доброто и власт на злото.
Галапремиерата започна с кадри на северното сияние по пътя на протобългарите от Север към земите на Средна Азия и оттам – към Балканския полуостров; прозвучаха песните „Излел е Дельо хайдутин“, изпълнена от Валя Балканска, „Притури се планината“ в изпълнение на Стефка Съботинова, „Дунаве бели“ на Константин Казански и „Mу way“ на Франк Синатра. Публиката съпреживя разтърсващи кадри от филма на Паоло Пазолини „Евангелие от Матея“.
Доц. д-р Пламен Славов прочете поздравителен адрес до Александра Куманова от името на президента на Р България г-жа Илияна Йотова. Сред изказалите се на форума беше проф. д-р Иво Панов, който синтезира есенцията на книгата с думите, че фундаментът на изследването е върху трите основни книги – библията, тората и корана, а основното послание излъчва аксиомата, че през вековете хармонично са съжителствали и трите религии, защото генезисът им е общ. Особена заслуга за цялостната редакция и оформление на изданието има д-р Николай Василев, който видя етиката и естетиката на трите религии в един синкретичен език – универсален и патриархален модел на човешкия идеал. Своята висока оценка за съдържанието на труда и за престижността на форума дадоха проф. д.ик. н. Стоян Денчев, доц. д-р Калина Иванова, Н. Пр. д-р Месуд Ахмади Афзади, проф. Ани Василева-Данчева и други учени.
Интересно изказване направи проф. Димитър Попов ( ШУ „Епископ Константин Преславски” ), който е ЛИЧНИЯТ ДЪЛГОГОДИШЕН асистент на семиотика-структуралист № 1 на ХХ-ХХІ в. проф. УМБЕРТО ЕКО (който удивяваше света с проникновените си българоведски глъбини). Проф. Д. Попов беше придружаван от внушителна свита: проф. Велка Попова и своите докторанти със семействата си. Той произнесе впечатляващо Академично слово за черноризеца – скорописец на нашето време проф. М. Куманов, с когото го свързва дълбоко приятелство, белязано от семиологичния ход на формирането на хуманитарното знание като универсално и точно научно познание.
След антракта на галапремиерата, изпълнен с множество лични академични беседи и думи на възхвала за филантропа проф. М. Куманов (които присъстващите отправяха помежду си и се стремяха да споделят с проф. А. Куманова), последва втората част на форума – премиерата на тезауруса на българската изящна словесност за 13 века.
Под председателството на проф. С. Денчев бе огласено пред научната общност финализирането с участието на 2883 студента на УниБИТ на създавания в продължение на 20 години тезаурус, планиран да бъде публикуван в 21-я том на „Трудове на Студентското научно общество при УниБИТ” (София, 2026), който се намира под печат и е по преминалия през м. май на 2025 г. форум на формацията. Този тезаурус е третият по ред речник, създаван от УниБИТ с главен редактор проф. А. Куманова, отговорен редактор проф. С. Денчев и научен, езиков и графически редактор д-р Н. Василев. Първите два други речника са: пермутационната трилингва „Англо-руско-български речник по библиотечна и информационна дейност” (София, 2010; Ново изд. 2017) и „Тезаурус на езика на Св. о. Паисий Хилендарски” (София, 2011; 2. прераб. и доп. изд. 2022).
В заключение над 300 души присъстваха лично на форума в НБКМ, а над 400 бяха дистанционно присъединилите се, за да наблюдават премиерата от: България, Великобритания, Гърция, Израел, Италия, Франция, Русия, САЩ.
