„Великите художници модернисти: A до Z” – „речник” на модерното изкуство

великите художници модернисти

„Великите художници модернисти: A до Z” е книга, написана от Кристофър Мастърс, с илюстратор Анди Туи. Българската версия, чийто преводач е Гергана Стойчева-Нуша, е издадена от “Orange Books”. Книгата е на българския пазар от 2018 г. Между 224-те ѝ страници е събрана информация за  52-ма изявени представители на изкуството на 20 век. Самото заглавие на „Великите художници модернисти: A до Z” го доказва – това е своеобразен речник на модерното изкуство.

 

За книгата

Великите художници модернистиИнформацията за всеки един творец е синтезирана, но и достатъчно изчерпателна – на преден план са изведени най-важните данни за живота и творчеството на всеки един от споменатите художници. Това включва кратка биография като „запознанство” с личността, детайли относно стила, в който твори, както и използваните от него материали. Като допълнителен акцент са включени местата, на които почитателите могат да се любуват на негови творби, както и по някой любопитен факт. Профилът, изграден за всяка личност, е завършен от уникален портрет, дело на илюстратора Анди Туи.

Книгата „Великите художници модернисти: A до Z” представлява своеобразен речник на любителите на модерното изкуство. Книгата играе ролята на пътеводител в света на изкуството. Някои читатели я определят като тип “coffee-table book” – „голяма, скъпа, пищно илюстрирана книга, особено такава, предназначена само за небрежно четене”.

Хубавото на книгата е, че четенето ѝ не се ограничава във времето. Дали читателят ще я довърши на един дъх или ще я остави за след месец – това е без значение. Липсата на сюжет може и да не е за всеки, но пък предоставя възможност на по-заетите читатели винаги да имат книга на разположение без да се налага да помнят какво е станало в предната глава.

 

За читателите

Преобладават добрите оценки – четири и пет звезди. За тези читатели книгата е интересна, вълнуваща, определяна е като „същинска енциклопедия”. Най-често се споменава като предимство лекотата, с която се чете. Смята се, че „Великите художници модернисти: A до Z” е прекрасно въведение в света на модерното изкуство особено за тези, които тепърва навлизат в него.

Но не могат да бъдат пренебрегнати и ниските оценки. Читатели смятат, че един художник не може да бъде характеризиран само по едва своя работа, както е направил Кристофър Мастърс тук. Избраните произведения са наричани „невероятно клиширани” или „нещо, което изобщо не определя художника”. Разочаровани читатели твърдят, че не знаят какво всъщност целят писателят и илюстраторът с тази книга.

Наистина самата осъществена идея произлиза от творчеството на илюстратора Анди Туи, който рисува „азбучни плакати” на различни теми, включително и художници – точно такъв е използван за корица на книгата. Но това може да бъде и нож с две остриета – „Изборът на включените художници изглежда е направен само въз основа на факта, че друг художник е направил тяхна карикатура.”

А липсата на задълбочен анализ на творческите биографии за сметка на бързия прочит не допада на някои читатели. Други критикуват липсата на разнообразие относно самите личности. Мъжете преобладават, жените и цветнокожите творци са пренебрегнати.

 

За екипа

Анди Туи – автопортрет

„Великите художници модернисти: A до Z” е част от поредицата „Великите от A до Z”, включваща още две книги – „Великите съвременни писатели” от Каролайн Тагарт и „Великите филмови режисьори” от Мат Гласби. Освен от името, поредицата е обединена и от илюстратора Анди Туи. Той определя себе си като „дизайнер и илюстратор, който специализира в съвременен дизайн със здрави корени в британската традиция на комерсиалното изкуство.”

Неговото изкуство може да бъде описано като „основано на класическите техники за илюстрация и дизайн на 20-ти век, с препратки към старинни плакати за пътуване”. Занимава се основно с портрети и локални илюстрации, както и с дизайн на продукти.

Авторът Кристофър Мастърс е британски писател и преподавател по изкуство. Той пише статии за вестник „Гардиън“ и е автор на книгите „Дали“ (1995) и „Ренесанс“ (2008), които все още не са преведени на български език. Благодарение на своите познания в света на изкуството той събира и синтезира информацията за тези 52-ма художници.

Преводът е на Гергана Стойчева – Нуша. Родом от Бургас, по образование е биолог, а по професия – „преводачка и даскалица по различни чужди езици”. Пише стихотворения от седемгодишна, но казва, че не забелязва „някакъв съществен напредък”. Живяла е във Франция и много обича да пътува. Превеждала е книги на Нийл Геймън, Катрин Апългейт, Софи Никълс и др.

 

За илюстрациите

Графичните портрети на Анди Туи в книгата „Великите художници модернисти: A до Z” комбинират както съвременното дигитално изкуство, типично за плакатите на илюстратора, така и елементи от индивидуалния стил на всеки художник. Сред тях са Александър Родченко, чийто плакат е в неговия характерен конструктивистки стил, Анди Уорхол, изобразен като представител на поп арта, и Барбара Хепуърт, чиято илюстрация уподобява една от нейните отличителни скулптури от бронз. Пийт Мондриан неслучайно е представен чрез своята известна „Композиция в червено, синьо и жълто”, навлязла дори в модния свят и станала най-известната колаборация между изкуството и висшата мода.

Портретът на Барбара Хепуърт и нейна бронзова скулптура
Портретът на Пийт Мондриан и творбата му „Композиция в червено, синьо и жълто”

Василий Кандински използва ярки, въздействащи цветове – такива са използвани и в неговия портрет. В творбите му се забелязват елементи от експресионизма и геометричната абстракция. Извлича своите форми от околния свят. Кандински притежава изявен усет към цветовете и формите.

Василий Кандински

Според британския всекидневник „Гардиън“ Анди Туи „изобразява художниците така, както те биха представили себе си”. Това наистина е така и се вижда ясно при портрета на Фрида Кало. Творбите на мексиканската художничка съчетават елементи на сюрреализма и магическия реализъм. Близо една трета от картините ѝ са автопортрети, тъй като споделя, че рисува себе си, защото това е човекът, когото познава най-добре. Понякога тя се изобразява с трето око и картините ѝ често са обагрени от цветя. И двата елемента присъстват в илюстрацията на Туи – цветя са поставени в косата ѝ, а третото око олицетворява мексиканския художник Диего Ривера – нейният съпруг.

Фрида Кало

Творчеството на Хуан Миро се характеризира с елементи на сюрреализъм, биографична абстракция и кубизъм. Един от основните принципи на сюрреализма, свързан с използването на образи от сънищата и на въображаеми пейзажи, става източник на вдъхновение за художника. Но формите, които той рисува, са по-скоро органични отколкото геометрични. Неговата илюстрация нагледно представя това – почти няма прав ъгъл.

Хуан Миро

Портретът на Рой Лихтенщайн също привлича вниманието. Плакатът е в неговия характерен стил на поп арта и ясно се открояват точките, известни като „процесът Бен Дей”. Те са неизменна част от творбите на Лихтенщайн.

Рой Лихтенщайн
Иванела Щерева