Дарио Фо

Дарио Фо (на италианскиDario Fo) живял от 24-ти Март 1926 г. до 13 – ти Октомври 2016 г. е италиански драматург, театрален режисьоркиноактьор, комедиант, певец, художник, композитор, политически активист на италианското ляво крило и притежател на Нобелова награда за литература на 1997 г. Неговата драматургия е била широко изпълнявана в световния театър. Много от работите му зависят от импровизация и включват възстановяването на така наречената „незаконна“ форма на театър, като шутове и античния италиански стил комедия дел арте.

Пиесите му са преведени на 30 езика и изпълнявани по целия свят. В работите му през 60-те, 70-те и 80-те са преобладават убийства, корупция, организирана престъпност, расизъм, Римокатолическа теология и война. Пиесата „Мистър Буфо“, изпълнявана в Европа, Канада и Латинска Америка повече от 30 години, е много известен и оспорван спектакъл в следвоенния европейски театър, осъждан дори от Ватикана (по – конкретно от Кардинал Уго Полети) за най-богохулско шоу в историята на телевизията.

През 2010 г. Дарио Фо става основен идеолог на движението „Петте звезди“, партия против статуквото, ръководена от Бепе Грило чиито членове често го наричат „Господаря“.

Работи в тясно сътрудничество със съпругата си, театралната и филмова актриса Франка Раме.

Списък с произведения

На български
  • 1959 – „Труп за продажба“ (Un morto da vendere ;Corpse for Sale)
  • 1958 – „Доброволния крадец“ (Non tutti i ladri vengono a nuocere ;The Virtuous Burglar)
  • 1959 – „Архангелите не играят флипер (Gli arcangeli non giocano al flipper ;Archangels Don’t Play Pinball)
  • 1960 –“Той имаше два пистолета с бели и черни очи” (Aveva due pistole con gli occhi bianchi e neri ;He Had Two Pistols with White and Black Eyes)
  • 1961 – „Той, който открадна крак и е щастливо влюбен“ (Chi ruba un piede è fortunato in amore ;He Who Steals a Foot is Lucky in Love)
  • 1963 – „Изабела, три високи кораба и ездач“ (Isabella, tre caravelle e un cacciballe ;Isabella, Three Tall Ships, and a Con Man)
  • 1967 – „Изхвърлете дамата навън“ (La signora è da buttare ;Throw the Lady Out)
  • 1968 – „Голямата пантомима малката и средно голямата кукла“ (Grande pantomima con bandiere e pupazzi piccoli i medi ;Grand Pantomime with Flags and Small and Middle-sized Puppets)
    • По-късно променена на „Смъртта и възкресението на куклата“ (Morte e resurezione di un pupazzo ;Death and Resurrection of a Puppet)

За него

  • Erminia Artese. Dario Fo parla di Dario Fo. Cosenza, Lerici 1977
  • Anna Barsotti. Eduardo, Fo e l’attore-autore del Novecento. Roma, Bulzoni, 2007
  • Anna Barsotti, Eva Marinai (ред.). Dario Fo e Franca Rame, una vita per l’arte, Corazzano (PI), Titivillus, 2011
  • Lanfranco Binni. Dario Fo. Firenze, La Nuova Italia 1977
  • Andrea Bisicchia. Invito alla lettura di Dario Fo. Milano, Mursia 2003
  • Concetta D’Angeli – Simone Soriani (ред.). Coppia d’arte – Dario Fo e Franca Rame. Pisa, Plus, 2006
  • Giuseppina Manin (ред.). Dario Fo – Il mondo secondo Fo. Conversazione con Giuseppina Manin. Parma, Ugo Guanda Editore, 2007
  • Claudio Meldolesi. Su un comico in rivolta. Roma, Bulzoni 1978
  • Marisa Pizza. Il gesto, la parola, l’azione. Roma, Bulzoni 1996
  • Paolo Puppa. Il teatro di Dario Fo. Venezia, Marsilio 1978
  • Antonio Scuderi. Dario Fo and Popular Performance. Legas 1998
  • Simone Soriani. Dario Fo. Dalla commedia al monologo (1959 – 1969). Corazzano (PI), Titivillus, 2007
  • Chiara Valentini. La storia di Dario Fo. Milano, Feltrinelli 1997

 

Източник