Делничните добродетели или тълкуване на спасяването на българските евреи

От лявно на дясно: Митко Новков, Доц. д-р Йордан Ефтимов, Владимир Пауновски, Марин Георгиев, доц. д-р Румяна Христиди, проф. Илия Тодев и д-р Тошо Дончев

 

 

На 22 март се състоя Кръгла маса на тема „На какво ни учи историята“ в Български културен институт. Повод за събитието беше 75 –та годишнина от спасяването на българските евреи и почитане паметта на депортираните евреи от Тракия и Македония, както и новото издание на книгата на Тошо Дончев „За делничните добродетели. Опит за тълкуване на уникалното българско поведение по време на Холокоста“.

Спасяването на живота на евреите с българско гражданство и възстановяването на техните

Н. Пр. Текла Харангозо – посланик на Унгария в България

права след 1944 година е от историческо значение. Това заяви в приведствено слово посланикът на Унгария у нас Текла Харангозо.  „Това, което България прави за евреите си се историческо доказателство, даващо пример и сила, а именно, че злото може да бъде спряно“, заяви Н. Пр. Харангозо.

Историкът Доц. Д-р Румяна Христиди обърна внимание на три фактора, свързани със спасението на българските еврей. На първо място: „За първи път в бъгарската история имаме обединение на хора от целия политически спектър в една кауза“. Вторият фактор е свързан с това, че българските евреи сами спомагат за своето спасение. „Не е без значение фактът, че ако се върнем назад в историята, евреите са изключително лоялни на държавата, защото толерантността не може да е едностранна. Така че бъдейки лоялни граждани, те създават положително отношение на обществото към тях, което е много важен фактор за тяхното спасение“.

Третият фактор е свързан с това, че българските евреи живеят три години в условия на тежко антисемитско законодателство, на държава съюзник на Германия, с подписана спогодба за депортация, и въпреки това за тези три години, никой от тях не загубва живота си като евреин. „Това можеше да се случи благодарение само и единствено на мнозинството от българския народ“, заяви доц. Христиди. Делничните добродетели, както е кръстена книгата на Тошо Дончев, не са индивидуален акт, а се оказват наистина спасителни в такива моменти, коментира още историкът.

Проф. Илия Тодев обърна внимание върху отговорността за спасяването и неспасяването: “Напоследък повече се говори за неспасяването на българските евреи. Чия е заслугата за това спасяване? Разбира се най-вече на Българската православна църква, на българския политически елит, но най-вече на цар Борис III. Затова когато говорим за спасяването на евреите трябва да отбележим, че това е актив на Царя. Когато говорим за неспасениете евреи, отново трябва да отбележим, че до някаква степен това се дължи на Царя“.

Делничните добродетели

Доц. Д-р Йордан Ефтимов коментира автора на книгата като сподели, че текстовете на д-р Тошо Дончев се свързват с едно ясно, подредено, хармонизирано изразяване. „Това обаче не пречи на автора да вмъква в своите текстове провокативни нотки, които могат и да бъдат пропуснати, ако не четем внимателно текстовете му. В голямоте есе за делничните добродетели има много места, в които той предлага да преобърнем представата за нещо.

Д-р Тошо Дончев

Тошо Дончев представя един от немалко текстове, посветени на българската реакция на събитията около българските еврей. Това, което го прави специфичен според доц. д-р Ефтимов е до каква степен авторът обвързва поведението на българското общество, правителство и църква спрямо евреите с някаква народопсихология и общетсвените, държавнически и църковни традиции.

Доц. Д-р Ефтимов подчерта и анализа, който д-р Дончев прави в есето си, относно българското общество и защо според него то е по-толерантно. „Най- общо казано, проф. Дончев говори за това, че поради ликвидирането на българската аристокрация преди векове, в българското общество се създава един голям плюс и той е, че обществото е по-изравнено“.

Д-р Дончев сподели в свое изявление, че най- славният момент от българската история на XX е спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Това събитие според автора на „Делнични добродетели“ доказва, че и малките нации имат сили да се противопоставят на една световна военна сила и на нейната антихуманна идеология. „Счетох за свой морален дълг да запозная унгарската публика с този изключителен и обществен факт и с личната си специфична гледна точка, да представя по- ясно тогавашната безпримерна постъпка на българската нация“.  

Десислава Христова

About Десислава Христова

View all posts by Десислава Христова →