ДОПИСКИ ОТ ХАОСА НА ВРЕМЕТО

Някога на кореспондентите казвали дописници. Може би затова и поредната книга на журналиста и писател д-р Симеон Василев се нарича „Дописки от хаоса на времето“. Скромно, както сам пише авторът,  той е предприел, според мен, един нескромен и успешен опит да разкаже за онова, което в теорията на журналистиката и масовите комуникации се нарича кореспондентска журналистика. Симеон Василев обаче е не само теоретик, но и дълбоко професионално изкушен човек, като кореспондент на БНТ в Бон и Берлин и ръководител на водещата програма на БНТ. Той е направил уникален анализ на една слабо изучена фигура, която носи  високопрофесионална  част от журналистиката – постоянният кореспондент в чужбина. През миналите два века  това са били писатели, интелектуалци, като например Захари Стоянов, Симеон Радев или Ърнест Хемингуей, които са разказвали за значими събития и явления в обществения живот. След това кореспондентите в чужбина се превръщат и в  оперативни журналисти, които отразяват хрониката на деня. От дописници те стават влиятелни ментори, като са едновременно репортери, коментатори, дипломати, представители на общественото мнение и  гражданското общество. Доверието към тях е определяло и мотивацията в отношението към държави, събития, процеси. Техните оръжия са телеграфът, факсът, микрофонът, камерата, днес дори смартфонът.

Днес говорим за променените социални роли в обществето със смесени чувстна. Не по-малко противоречия носи и промяната на професионалните роли в журналистиката. Появява се една нова фигура – гражданинът – журналист. Даже роботът – журналист. Прави ли това излишна кореспондентската журналистика? Едва ли. Защото компетентният глас, професионалната оценка, доверието към знаещия не могат да заменят и най-сензационния разказ. Грешка на един такъв човек може да променя събитията, да ги обръща и преобръща, да ги вкарва в позитив и негатив в дневния ред и хрониките на деня, които след време стават история.

Когато през 1851 г. „Ню Йорк хералд трибюн“ назначава за свой лондонски кореспондент неизвестния журналист Карл Маркс, едва ли подозира, че отказът да увеличи заплатата му от 5 долара, ще повлияе по такъв начин върху съдбата на света.

Уинстън Чърчил е бил не само политик, но и Нобелов лауреат по литература ( 1953 г.) и кореспондент в Куба, където се  пристрастява към пурите, след това отразява конфликтите в Индия, Судан, Южна Африка, като е смятан за един от най-скъпоплатените военни кореспонденти  в света. Към автора на „Война и мир“ Лев Толстой са били акредитирани от името на десет американски вестника двама чуждестранни кореспонденти. Военен кореспондент на в-к „Руские ведомости“ е бил руският граф Алексей Толстой, автор на трилогията „Ходене по мъките“.

Благодарение на чуждестранните кореспонденти светът узнава за кланетата и борбата за освобождение от османско владичество на българския народ. Чуждестранни кореспонденти са били редица български интелектуалци, писатели и журналисти, сред кито се откроява яркото перо на Йосиф Хербст.

Следвоенният канцлер на Германия Конрад Аденауер е смятал за еднакво важна работата както с чуждите дипломати, така и с чуждестранните кореспонденти. Чрез тях той внушава  представата за политиката на неговата страна в чужбина.

За падането на Берлинската стена американският президент Джордж Буш- старши научил по телевизията от кореспондента  на Си Ен Ен.

В света има много школи за журналистика. Но има и нещо друго, което не се учи. „За да се занимаваш с журналистика,преди всичко трябва да си добър човек, казва полският кореспондент Ришард Капушчински.“…Само добрият човек се опитва да разбере другите, техните намерения, техните интереси, техните трудности, техните трагедии“.

Има и друга гледна точка към журналистиката. Американският президент Ричард Никсън, станал известен с аферата Уотъргейт,  напомня на сътрудницит си: пресата е наш врага.

Думата кореспондент идва от латинското correspondere, което означава отговарям, съответствам. Всъщност кореспондентът в чужбина е човек, който трябва да познава страната, историята, културата, да бъде и журналист, и дипломат, и историк на своето време.

Аз съм бил специален пратеник на ключови събития за последните десетилетия. Ставал съм свидетел на разпада на държави, федерации, военни блокове. Въпреки знанията и опита ми, след натрупаното като постоянен кореспондент в Москва мога да кажа без притеснение: Погледът на репортера на събитие в чужбина и на постоянния кореспондент там приличат на онзи виц за разликата между екскурзия и емиграция.

Затова и книгата на Симеон Василев с много факти, препратки и изводи е и журналистика, и научно изследване, и в крайна светка интересна книга, която ви дава знание и познание. Тя запълва и една само започната страница в представата за кореспондента в чужбина – генерал без армия, който трябва да спечели стратегическо сражение.

Валери ТОДОРОВ-Obache.bg