Законна ли е сечта, около стадиона на „Бистришките тигри”?

Разговор с Калоян Паргов, лидер на БСП-София

Кметът на София Йорданка Фандъкова да не бяга от отговорност за изсечените борове около стадиона в Бистрица, заяви лидерът на БСП-София и председател на групата на социалистите в СОС Калоян Паргов. Съвместно с кандидатите за евродепутати от листата на „БСП” Цветелина Пенкова, Момчил Ненков и  инж.Емил Георгиев, както и общинския съветник от БСП Альоша Даков, бяха на мястото, където са изсечени боровите дръвче и разговаряха с арх. Димитър Димитров от сдружението „Граждани за София”. Калоян Паргов призова Йорданка Фандъкова да се намеси активно и да съдейства виновните за деянието да получат справедливо наказание.

„Заедно с общинските съветници от групата на БСП ще направим всичко необходимо, за да установим дали има законно разрешение за тази сеч. Ако няма такова, това ще означава, че има грубо погазване на закона”, лаконичен бе Паргов.

На въпроса дали ако строителните усилия, които се положиха през последните 20 години, бяха съсредоточени в едно отделно място, в отделен квартал, София щеше да се превърне във втори Манхатън, Калоян Паргов отговори: „Това са ни част от плановете, да развием София в северна посока, а не да се вклиняваме  града, както се прави 30 години – презастрояват се междублоковите пространства, терени, вследствие на което хората ще могат да се поздравяват през терасите и да си подават сол и захар, което несъмнено влошава средата на живот, качеството  на живот и това което предвиждаме социалистите за София е развитие на града в определена посока и най-вече северна – там където ще може да се дават терени, да се вкарат в регулация.  За съжаление поради регионалните дисбаланси, икономическата среда в София годишно се увеличава с  около 24 000-30 000 новодошли, които търсят апартаменти, паркоместа, детски градини, болнични заведения, училища. На фона на това, всички имаме нужда от чист въздух, зелените клинове и пространства в София пречистват въздуха. Те са естественият бял дроб и когато ние ги унищожаваме, както тук се случва, макар и в края на града, на този скат, над 100 отсечени дървета, без да отговарят на условията за такава санитарна  сеч, това за нас е престъпление и ще търсим виновните за това.

На първо място ще поискам информация от „Зелени системи”, които отговарят за такава сеч и дават такива предписания, дали  наистина е имало доказано данни за това, че тези дървета са негодни и трябва да бъдат изсечени и второ – какви компенсации ще поеме общината. Разбира се ще се включим всички граждани, за да залесим отново този скат, както и други пространства, които по норматив трябва когато премахваш едни дървета да компенсираш със засаждането на нови.

На въпроса как се развива сагата с твърдите битови отпадъци Калоян Паргов отговори, че в момента това е тема, която тепърва ще търпи развитие. Проектът подлежи на финансиране. Изрази съжалението си за това, че искането за референдум, който са инициирали със техни съветници е бил отхвърлен и допълни: „Там имаше три опции. Едната е  дали сегашният проект да остане с инсталация в ТЕЦ София, на второ място е дали инсталацията да бъде при завода за преработка на отпадъци около гара Яна, или дали да се търси друг способ и технология”.

„Истината е, че много пари плащаме, за да разнасяме този RDF /горивото получено от отпадъци/ из цяла България на стотици километри в циментовите заводи, а Европейската комисия очаква от нас да намерим способ, който да не харчи парите на данъкоплатците за транспортиране на тези отпадъци, допълни Паргов.  Идеята за RDF като гориво, което да спестява част от разходите на топлофикация в ТЕЦ- София е една от опциите,по  която за съжаление софиянци ще пропуснат да се изкажат, както искахме на референдум, макар, че в момента има дела в съда, които сме завели заради решението на Общинския съвет”.

В момента това, което предстои е финансиране на този проект. Данните сочат, че има проблеми с конституционната форма  по финансирането, но  тепърва тази тема ще става актуална и повече информация ще очакваме в следващите седмици, каза в заключение Калоян Паргов.

Златка Вълканова