Изкуството да си изкуствен

Кое е първото нещо, за което се сещаш след като чуеш думата човек? Вероятно е мисълта, че това си самият ти. А когато чуеш думата хора? Може би, че това са всички около теб, себеподобните.

Е, щом всички себеподобни се наричат с едно общо понятие – хора, защо те са колкото еднакви, толкова и различни? Защо се стремят към едно и също нещо, поемайки по различни пътища и размисли. Защо се получават толкова противоречия? Въпроси, на които всеки ще отговори по свой собствен начин. „Човек е уникален сам по себе си.” Според някои тези думи оправдават различието между хората. Тези думи показват, че човешката психика се различава във всеки един от нас така, както физиката ни и всичко останало. Колкото и всички да се стремим да бъдем различни, все опираме до едно голямо “НО”.

В днешно време с бърза скорост набира тенденцията “замяна на ествената красота”, което за жалост се харесва на голяма част от обществото. Харесва се фалшивото – фалшивите устни, мигли, коси, новини, неестественото държание,маниери, като цяло фалшивия начин на живот. Фалша все повече обсебва хората, вероятно, защото живеем в свят, които “модата е такава”, каквото е и оправданието на повечето от хората, които вече са се преобразили от истински към изкуствени.

Не сте ли се замисляли дали така всъщност не губят себе си, губят своята индивидуалност и различност. А ако сравним алкохолиците,наркоманите и “фалшифиците” бихме могли да кажем , че са от една порода всеки си обича своята зависимост и не може без нея. Алкохолиците-алкохола, наркоманите-наркотиците, а “фалшифиците” – своите корекерции по себе си.

Думите “уникален сам по себе си” някак избледняват в напредналия 21. Век, но ако беше “копие по всички около теб” със сигурност щеше да описва ситуацията, в която се намира обществото. Модата да бъдеш еднакво изкуствен с този до теб е на преден план , отколкото да бъдеш различен.

Юлияна Минчева