Илия Кожухаров-НЯКОИ ВЪПРОСИ

Ако човекът е духовно същество, защо очите му са приковани твърде често в материалното?

Ако хората по света са братя и сестри, защо така лесно посягат към оръжията, за да се избиват?

Ако лесно се произнасят нравствени слова, защо твърде трудно се извършват нравствени постъпки?

Ако знанието е Светлина, защо мнозина бягат от нея, а други дори я крият?

Ако персоналният егоизъм (с известни изключения и надлежни терминологични уговорки) се приема за не най-похвална човешка черта, защо колективният национален егоизъм трябва да бъде поставян на пиедестал?

Ако добротата се възхвалява, защо мнозина я приемат за глупост?

Ако думата „справедливост” е една, защо има много различни (и дори противоположни) тълкувания?

Ако красотата може спаси света, защо хилядолетия наред не е успяла да го е стори?

Ако политиката е „мръсно занимание”, защо толкова много хора искат да се занимават с нея? Защото предварително се чувстват „мръсни” – сиреч, подобаващо пригодни за нейното практикуване? Или за да я прочистят?

Ако на малкото дете се внушава, че е лошо да се лъже, защо лъжата се среща така поголовно – произнасяна от родители и учители, от политици и пастори, от малки и големи?

Ако дружествата за защита на животните имат право на съществувание, защо съществуват и ферми за отглеждане на животни, определени за заколение?

Ако някои въздигат прошката във висша морална ценност, длъжен ли е всеки „да прости” на всички масови злодеи, изпълнили (и изпълващи) тъжните страници на човешката история?

Ако милиони хора приемат с лекота, че не трябва да се съди, как приемат съществуването на съдилища и съдии?

– – – –

Ако не можем да отговорим лесно и убедително на въпроси като горните, то имаме ли право да се самоназоваваме „венец на природата”? И ако продължаваме да правим това, то кого се опитваме да заблудим?

Всъщност, безсмислени ли са питания от рода на изредените?

 

Илия Кожухаров-Фейсбук