Историята на Военния клуб „Фердинанд I” в Русе

Княз Фердинанд I поставя първия камък на строежа и дарява 20 000 лева.

Русенският клуб е първият военнен клуб в България. Той е открит официално с бал на 7 ноември 1894 г.  Денят не е избран случайно – това е денят на победата на българската армия при Сливница по време на Сръбско-българската война , която е спечелена от храбреците на Пети Дунавски полк.

Военният клуб в Русе е построен през 1893 година. Неговите функции били да поддържа духа и да създава културна програма за офицерите и техните семейства. Провеждали са се концерти и театрални представления, но най-обичани, най-очаквани и най-бляскави били баловете.

Запазените до днес архивни документи показват едно решение на русенският общински съвет от 21 март 1889 година. В протокола на заседанието се казва, че общината отпуска място за построяването на сграда за военно събрание. Тя щяла да се намира на брега на р. Дунав над австрийската скала. На същото място на площ от 14 дка преди това са се издигали турски казарми, които след Освобождението били разрушени. За рождена дата на сградата на Военния клуб в Русе се счита 24 юни 1890 г., когато княз Фердинанд I поставя първия камък на строежа и дарява 20 000 лева. Жестът предизвиква и благодарна реакция в резултат на него Русенското офицерско събрание веднага решава да се наименува „Фердинанд I”.

Зданието е построено за пет години и половина.

Военният клуб по времето на княз Фердинанд I

„Сградата по тогавашните критерии е била великолепна постройка, в която е имало салон, библиотека, бюфет, хотелска част за офицерите и техните семейства. Би могла да бъде определена като неоренесансова по стил. Сградата по форма и по фасада е типична за тенденциите на 20-те години на XX век, поради повеите на архитектурните влияния от Виена, Будапеща, Братислава”, споделя арх. Орлин Неделчев.

В мирно време военният клуб служел на офицерите от русенския гарнизон като културен дом и библиотека, но най-вече да поддържа единството на полковото семейство, както тогава наричали обществото от офицерите и техните съпруги.

Офицерските балове били в центъра на общественото внимание и най-очакваното събитие за градския елит. Те често представлявали сбор от театър, модно ревю и концерт. Най-популярни били новогодишните балове и маскените балове по време на известните русенски карнавали. От спомените на флотския офицер Христо Иванов днес знаем още за тези бляскави балове.

„Който наемаше клуба за тържеството, той си организираше всичко за вечерта. Приготвяше се студен бюфет и напитки. В големия салон свиреше военната музика, танцуваше се танго, фокстрот. Всеки офицер можеше да покани дама. Винаги присъстваха видни личности на града, определяха се паркетни кавалери. Задачата на паркетния кавалер беше, след като дамата влезе в салона, да я посрещне и да я отведе до кавалера с когото е дошла”.

Днес Военния клуб е част от системата на изпълнителна агенция Военни клубове и Военно почивно дело към Министерството на отбраната. В западното крило на сградата работи библиотека, а в голямата зала се провеждат официални срещи и концерти.

Източник: БНТ

Avatar

About Златка Вълканова

View all posts by Златка Вълканова →