Какво можем да научим от китовете за капитализма

Международната комисия за китоловство се събира на всеки четири години, за да реши бъдещето на китовете. Тоест, тя решава коя нация колко от тях ще убие, колко и по какви причини.

Особено липсващи в тези дискусии за бъдещето на китовете са самите китове. Но това не е само защото ще им бъде трудно да се впишат в конферентната зала. Според нашата сегашна парадигма, китовете и всички останали морски същества в океаните са ресурси, които трябва да бъдат защитени, запазени или експлоатирани: разделени (макар и неравномерно) сред нас и консумирани.

Това може да звучи като статия за китовете, но не е така. Тя наистина е за нас и за това, в което сме избрали да повярваме, за нашите общества и за нашето бъдеще. Може би за първи път в историята, ние, човешките култури на света, сме силно обединени в борбата за това, което следва – активна дискусия, упражнение в колективното въображение, което става още по-належащо, когато наблюдаваме нашия сегашен свят и светоглед да се разпадат – или разкъсани от капитализма в късния етап.

Настоящата ни система не е в състояние да се справи с проблемите в нашия собствен вид, защото неравенството е в основата на нейната същност. Стратегиите за премахване на плутокрацията и изкореняване на бедността, често включват нови начини за управление на общностите. Въпреки това, докато се опитваме да запазим или управляваме  “екосистеми” само за човешка полза, последващото опустошение на живота на други видове ще се превърне в наш собствен.

В рамките на капиталистическите модели индивидите от други видове не само са пренебрегвани – самото им съществуване се отрича. 

Когато започнем да разглеждаме този легион от индивиди от други видове, общностите могат да се превърнат в система за “взаимно споделяне на отговорностите”, при която други видове се считат за активни заинтересовани страни, тъй като те участват и се възползват от тези отговорности. Това може да увеличи здравословния и генераторен капацитет на дадена област, било то в океана, на тревните площи или в гората.

Да се ​​върнем отново в тази конферентна зала, със забележителната липса на китове, които се обсъждат. Промените, които предлагам, може да звучат крайно, но не и ако започнем с видове, които всички ние можем да съгласуваме и са достатъчно интелигентни и сложни, за да имат свои собствени интереси. Можем да започнем като разгледаме нуждите, желанията и перспективите на китовете като заинтересовани страни. Вместо да се застъпват защитници в защита на китовете, ние трябва да даваме на китовете място на масата – чрез представител да изразим това, което е в най-добрия интерес за тези лица по въпроси, които ги засягат. Китовете също следва да се считат за заинтересовани страни, когато промишлени проекти, като например стопанства за отглеждане на сьомга, могат да окажат неблагоприятно въздействие върху живота им. И един ден китовете трябва да се считат за заинтересовани на самите събрания, в които техните роднини са насрочени за клане.

Това не е странна идея, вкоренена в сантименталността към харизматичната мегафауна. Това е идея, която може да ни спаси, всички нас, защото когато други видове процъфтяват, всички ние процъфтяваме.

Всяко осчетоводяване на общностите без признаване на присъствието и интересите на другите в тези пространства ще доведе до тяхното продължаващо унищожение, до нашата човешка вреда. Но когато разглеждаме перспективите на другите видове, за които ние разчитаме за нашето оцеляване и обратното, можем да започнем да работим за създаването на среда, която в действителност е устойчива. Да правим друго, само ще ни доведе до това да повторим историята. И вече е малко късно за това.

Красен Стефанов