“ХЕНДРИК КОРНЕЛИС ВРУМ – БАЩАТА НА ХОЛАНДСКИЯ МАРИНИЗЪМ

Прочутите с неповторимото си майсторство в пейзажа и портрета холандски художници са ако не сред най-добрите, то поне достатъчно изявени и когато рисуват морето в многообразните му проявления и вечни „атрибути”: скалисти или пясъчни крайбрежия, издули или свили платна кораби, пристанища и свързаните с тях хора с различни занаяти – от мореплаватели и корабни екипажи до рибари и докери.
И разбира се, когато пресъздават морски битки, утвърдили могъществото на морските държави – хегемони и повлияли върху съдбата на цели народи и безброй семейства.
А и как иначе? Та не e ли Холандия велика морска държава?! В началото на 17-и век „Ниската земя” е просперираща страна, благодарение на оживената доходоносна морска търговия и богатия улов на херинга. Процъфтяват и изкуствата. Първите картини с морска тематика си появяват още през 16-и век, около 1520 г. Наивни, но изящни, те поставят началото на ново  течение в живописта – маринизма, което ще стане особено популярно през следващите два века, а холандските  художници са негови  предшественици и създатели.

Ако се върнем назад във времето, ще стигнем до първия класически холандски маринист – ХЕНДРИК КОРНЕЛИС ВРУМ (1562-1640). В родината си е смятан за основоположник на пресъздаването върху платно на всички теми, свързани с морето. Роден в семейство на талантливи художници, Врум започва кариерата си, като рисува глинени и порцеланови съдове (които е умеел и да изработва) и прави талантливи скулптори.
Не е известно кога точно младежът „дава старт” на пътешествията, които  ще изпълнят значителна част от живота му. Предполага се, че това се случва, когато е едва 19-годишен. След смъртта на бащата майка му се омъжва повторно. Пастрокът настоява той да продължи с битовото рисуване, но Врум няма подобно намерение. Свободният му дух се бунтува и младият авантюрист напуска родния Хаарлем. А оттук нататък земният му път е наситен с невероятни приключения, патила и късмет.
Най-напред Хендрик отива в Испания и в Севиля се качва на кораб, който пътува за Ливорно, Флоренция и Рим. Заради отправната точка на пътуването му към Италия, там го нарекли „Испанеца”. За щастие около 1585 г. във Флоренция негов покровител става кардинал Фернандо де Медичикойто го подтиква да рисува религиозни сюжети. През този период Врум става ученик на единия от братята Брил –  Паулус, прочут пейзажист, който оказва огромно влияние върху стила му. За художествения почерк на младежа заслуга има и сънародникът му Ян Краек.
След престоя си в Рим Врум предприема творческо пътуване до Венеция и  печели добри пари с рисунки на майолика. Може дори се каже, че става доста заможен. После живее в Милано, Генуа и Албисола – център на грънчарството в онази епоха.  Не пропуска  да посети Англия и Германия, както и задължителния за всеки майстор на четката Париж.
Известно време живее и в Руан, където се разболява тежко, но бива спасен от останала непозната за биографа му ван Мандер състрадателна дама. Ван Мандер разказва и друга невероятна случка от живота на младия Врум… По време на пътуване из планините на Франция бъдещият маринист преживява такъв студ, че панталоните му замръзват и умирайки от глад, прекарва доста време с група „туристи” на скалист връх в разискване дали в случая канибализмът не е изход за всички…
След щастливото си избавление през 1590 г. Врум решава да се върне в родния Хаарлем и същата година се жени. Създава хубаво семейство: раждат му се трима сина (които наследяват бащиния талант и професия). Скоро след сватбата като същински Марко Поло маринистът отново тръгва на пътешествие – този път за Данциг (днешния Гданск)  на посещение при чичо си, уважаван архитект. На връщане корабът, с който пътува, претърпява корабокрушение близо до португалския бряг. Местните жители обявяват Врум и спътниците му за „английски пирати”. Животът им е в опасност. Ала щом Врум им показва майсторството си на художник, португалците отсъждат, че „не е англичанин, а просто християнин” и го „пускат да си върви”.
Вдъхновен от случката, вместо да хукне начаса към родината, Врум се установява за известно време в Сетубал и започва да рисува морски пейзажи.  Още там успява да продаде доста картини, включително и една, изобразяваща собственото му премеждие. Може да се каже, че холандският маринизъм е създаден в резултат на корабокрушение.
Така или иначе, идва време Врум отново да се отправи към родния край  и  той се качва на кораб за Холандия. Смътно предчувствие го подтиква в последния момент да слезе на сушата. Докато стои на палубата, загледан в оживлението на пристанището, друг пътник го разпознава и го нарича „смахнат художник”. Врум очевидно прави асоциация с ужасния прием, който му устройват на португалския бряг… Предчувствието не го лъже: корабът потъва и близките на Хендрик получават съобщение, че той е сред загиналите. Бързо писмо до съпругата му обаче донася радостната вест, че е жив…
При поредното си завръщане в Хаарлем Врум е вече доста известен на стария континент художник и не случайно получава грандиозна по обем поръчка от лорд Хауърд ъф Ефингам (с други думи от самия адмирал Хауърд): да нарисува десет пана-гоблени, представящи поражението на испанската армада през 1588 г. и победата на английската флота под неговото командване заедно със сър Франсис Дрейк. Врум рисува паната в Брюксел в течение на три години –  от 1592 до 1595-а. Те украсяват горната камара на английския парламент в Уестминстър. За щастие биват запазени и като гравюри. Иначе щяха да бъдат изгубени за човечеството, защото цветните оригинали са унищожени при голям пожар през 1834 г.
Врум увековечава множество кораби от холандската и английска флота, редица морски сражения и други исторически събития. Характерни за творбите му, изобразяващи битки, церемониални сцени или пейзажи, са реализмът, педантичните детайли, неподражаемата мащабност на композиицята, уникалната, непостигната и до днес широспектърна цветова гама, с която пресъздава различните състояния на морската шир. Новаторската му техника оказва силно влияние върху неговите ученици и последователи. Остава им  само да се преборят с известната статичност, която се забелязва  в някои негови картини.
Естествено Врум не е само маринист. Може и рисува всичко. За разлика от повечето художници, освен слава, той си извоюва и завиден авторитет. А и почти винаги  успява да вземе добра цена за творбите си. Или поне да поиска такава.
Ето още един интересен епизод от живота му. През 1621 г. главата на Адмиралтейството в Амстердам принц Мауриц решава да увековечи с (картина) рисунка новата си резиденция в Хага. Първоначално наема Врум, който обаче иска астрономическата сума от 6 000 флорина.  Преговорите се проточват, но Врум ги напуска, изричайки обидни думи. Тогава комисията решава да възложи поръчката на друг сръчен  майстор, ако се прецени, че е по-добър от всепризнатия гений. Две „длъжностни лица” пътуват до Хаарлем  и посещават ателиетата на Врум и ван Виринген. Картините на последния ги впечатляват, но за всеки случай възлагат на „конкурента” изпитна работа – да нарисува скици на два кораба. Така Врум бива победен от свой ученик –  горчив епизод, преживян от не един велик художник.
По всяка вероятност Хендрик Корнелис Врум умира в Хаарлем, когато е близо 80-годишен. Единственият му известен портрет е гравюра от 1610 г.,  дело на сънародника му Симон Фрисиус.
Освен че е надарен творец, Хендрик Врум е изключително плодовит. Работи до пълна изнемога. За съжаление почти всички описани от биографа му ван Мандер творби са изгубени, но на практика по-голямата част от картините му са рисувани след смъртта на Мандер. Днес повечето запазени творби на Врум са в
Единственият известен портрет на Хендрик Корнелис Врум е гравюра от 1610 г., дело на сънародника му Симон Фрисиус.

 

 

Седмият ден от битката между английската флота и „Непобедимата” испанска армада през 1588 г. (1600-1601 г. Музей в Инсбрук).
Изглед от пристанището в Хаарлем (1615 г. Национален музей  на Амстердам).
Кораб от холандския флот и риболовен кораб, носени от попътния вятър (1615 г. Национален музей на флота, Лондон).
Пристанището на Амстердам (1630 г. Градската галерия в Ньое Шлайсхайм, Германия).
Търговски кораби в източно пристанище (1614 г. Национален музей на флота, Лондон).
Битката при Гибралтар през 1607 г. (Около 1623 г. Кралски музей в Амстердам).
Холандски кораби нападат испански галери край английския бряг (1617  г. Кралски музей в Амстердам).
Холандски кораб, акостиращ близо до замък (1617 г. Национален музей на флота в Лондон).
Кралския музей на Амстердам и в Националния морски музей в Лондон.  Сравнително малка част са в по-малки музеи или притежание на частни колекционери. От време навреме в каталозите на големите аукционни къщи се  появява някой шедьовър на Врум с начална цена поне 7-8 хиляди евро.
Благодарение на последователите на Врум – най-големия му син Корнелис Врум (1591-1661), Ханс Годерис (1600-1643), Корнелис Клас ван Виринген (1580-1633), Корнелис Вербеек (1590-1637), Адам  (1557-1664) и Абрахам Виларц (1603-1669), „най-чистите маринисти” Ян Порцелис (1584-1632)  и сина му Юлиус Порцелис (1610-1654), както и на много, много други майстори на четката през първата четвърт на 17-и век, Хаарлемската маринистска школа придобива особен авторитет. Нейните представители, също като учителя си, творят неуморно и оставят в световната съкровищница безброй шедьоври. За съжаление, повечето от тях са познати само в тесен кръг професионалисти  и ценители.
Силвия НИКОЛАЙ-КОЛЕВА
Париж – Амстердам – София

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *