Тъжно е ако нямаш духовен свят, който да осмисля живота ти


ИВАН КЪНЧЕВ – интервю с поета, колекционера и бизнесмена Ангел Симеонов

Портрет на Ангел Симеонов от акад. Светлин Русев

– Г-н Симеонов, радвам се че се съгласихте на този разговор. Обръщам се към вас, поради приноса ви в частното колекционерско дело. Вие сте, интересна многопластова личност – колекционер, бизнесмен, поет и то на високо ниво. Вашата колекция на  българско изкуство е от най-големите в България. В нея има много стойностни произведения. Коя за вас е първопричината за тази ви дейност?

– Изкуството винаги е било част от моя живот. Баща ми Борис Симеонов, който беше от изтъкнатите стопански ръководители на държавата, се занимаваше с рисуване и писане на стихове. Аз още от дете съм живял с неговите картини. И до днес пазя някои от тях. Така, че тази атмосфера допринесе много за отношението ми към изкуството въобще. Спомням си, че моето колекционерство тръгна малко неориентирано. По-целенасочено с тази дейност се занимавам от 80-те години на миналия век. Може би първата творба, която купих беше на Николай Павлович. Започнах да събирам и произведения от други автори, които ми допадаха. Изградих своя концепция с определени акценти. През годините активно купувах и пластично изкуство. Създадох два скулптурни парка – в  Созопол и в Бистрица. Основният е в Созопол, в който преди време прехвърлих и скулптурите на този от Бистрица. Сега в Созопол са експонирани от кавалетни до монументални скулптурни творби – с размер до 9 метра.

“Нестинарка” – скулптур Величко Минеков

Те са в бронз и в камък, и са от най-изявените български скулптури: Крум Дамянов, Емил Попов, Величко Минеков, Иван Славов, Валентин Старчев, Вежди Рашидов, Павел Койчев, Мария Гергова и др.

“Разпятие” – проф. Иван Славов

Една от емблематичните творби в Арт комплекс Анел, който се намира в най-живописната част на созополския бряг, фиордите край нос „Христос”  – „Разпятието”,  е на проф. Иван Славов.  Всъщност Арт комплекс Анел е единственото ваканционно селище в България, в чийто екстериор е включена толкова мащабна скулптурна експозиция, съставена от високостойностни творби. В колекцията ми присъстват и произведения от чужди автори. Така например притежавам фрагмент от Триумфалната арка – „Глава на ангел” от Франсоа Рюд. Навремето я закупих  от колекцията на големия колекционер и интелектуалец Богомил Райнов.

От него закупих  и много други произведения на изобразителното изкуство, които в момента са неразделна, важна, структуроопределяща част от моята колекция – картини от неподражаемите майстори на четката Генко Генков, Светлин Русев, Стоян Венев, Емил Стойчев, Михалис Гарудис, Георги Баев, Енчо Пиронков, Георги Божилов – Слона, Шарл Жак /един от най-изявените френски анималисти/ и др. Една от тези картини, „Пристанище” на Георги Баев, е класирана на първо място на Първата младежка национална художествена изложба през 1961 година. Класираната на второ място картина, „Зима” от Енчо Пиронков, също е част от моята колекция.

Ангел Симеонов и акад. Светлин Русев пред картината “Сън преди изложба”

Друг акцент в нея е, може би най-емблематичната творба на акад. Светлин Русев – „Сън преди изложба”. С нея той направи самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев” през 2016 година, а сега се намира във фоайето на хотела ми „Анел” в София, редом до друг шедьовър – христоматийно, монументално платно на Васил Стоилов. Светлин бе един от близките ми приятели – творци. Остави ярка, незаличима следа в българското изобразително изкуство, епоха в неговото развитие. А „Анел” е единственият хотел – музей в България и един от няколкото такива в света. В цялото интериорно пространство – фоайета, зали, ресторанти, общи части са експонирани стойностни произведения на най-бележитите ни родни автори.

Ангел Симеонов и писателя Иван Кънчев пред картина на Васил Стоилов

Всяка хотелска стая също е своеобразна галерия – по 10 – 15 пластики и картини. В Арт комплекс Анел – Созопол реализирах същата концепция. А тази концепция се оказа твърде иновативна и печеливша в хотелиерския бизнес, който е една от основните дейности в структурата на „Анел” – фирма, основана в далечната 1989 година, може би най-старата действаща частна фирма в България.

Освен с колекционирането на изобразително изкуство, се занимавам и с литературна дейност – от детските си години пиша и публикувам стихове, а от 2014 година започнах да издавам и поетични книги, които вече са около 20 към днешна дата. Член съм на Съюза на българските писатели /СБП/.

–  Вие набожен човек ли сте?

–  Да, вярващ човек съм. От много години съм член на настоятелството на храм-паметника” Св. Александър Невски“. За този Великден, по молба на Светия синод на БПЦ, написах текста и продуцирах песента „Да бъде светлина”  по музика на Росалин Наков, изпълнена от Васил Петров и детски хор. Оказа се, че това е единствената великденска песен, посветена на този най-свят християнски празник – Рождество Христово, в България.

https://youtu.be/286XDMK6N7I

“Да бъде светлина!” – стихове: Ангел Симеонов, изпълнява: Васил Петров, музика: Росалин Наков, вокална група “Бон-Бон”

– Въпреки, че засегнахте част от въпросите ми аз ще ви задам последователно и други, за да разкрием още важни неща. Някакъв конкретен повод има ли, за да станете колекционер?

А.С.: Да си колекционер е голямо предизвикателство, а за да си успешен са необходими сериозни усилия – компромиси с личното ти свободно време, емоционална и интелектуална отдаденост. Погледни този пейзаж на Рамон Марти Алсина, един от най-изявените испански художници на 19-ти век. Прочетох доста страници за да се убедя в неговата автентичност. От днес той вече е част от моята колекция. Близо половин век в България липсваше активен пазар на западно изкуство, както и добра експертиза за неговото сертифициране. Поради това  българското колекционерство има твърде предпазливо и респектирано отношение към него. А това създава благоприятна среда за малкото колекционери, които го събираме. Така например, наскоро закупих една изключителна, монументална картина от твоя съименник Иван Димитров Кънчев – крупен български художник, роден в Трявна през 1850 година, завършил живопис при един от най-известните френски художници на 19-ти век Александър Кабанел.

“Раждането на Венера” – Александър Кабанел

Картината е уникално копие на шедьовъра  „Раждането на Венера“, спечелил първа награда на Есенния салон в Париж през 1863 година под личния патронаж на френския император Наполеон III. Иван Димитров рисува копието 19 години по-късно, през 1882 година и по мнението на моя приятел акад. Светлин Русев, вечна му памет, то дори е по-добро от оригинала, който в момента се намира в музея „Орсе” в Париж. Друга картина, която придобих преди няколко месеца е една творба на известния художник от италиански произход  Анджело Комте  дьо Кортен – „Ателие”.

А относно пътя ми в колекционерството – както вече споменах по-горе, началото му е може би в моето детство, свързан е с баща ми и с неговото отношение към изкуството. Наш семеен приятел беше тогавашният ректор на Художествената академия проф. Секул Крумов. Но самият аз не се престраших да се подготвя и да кандидатствам, въпреки че рисуването ми се отдаваше. Твърде престижно и недостъпно бе по онова време да бъдеш скулптур  или  художник, за разлика от сега.

– А как се случват нещата при писането на стихове?

Когато Ерато ме навести, сядам и пиша – импулсивно, импровизирано, на един дъх. Това много често се случва на обяд с приятели. Така написах първата ми поетична книга „20 дни от февруари” с подзаглавие „Думи и скици от една маса” – за 20 дни през февруари 2014 година. Едновременно с мен, моят сътрапезник и приятел Вежди Рашидов нарисува илюстрациите към книгата. Получи се интересно издание.

Харесва ми да пиша и песенна поезия – текстове за поп и рок музика. Автор съм на 50-60 песни, изпяти от най-известните български изпълнители, по музика на няколко изключително талантливи композитори. Такъв музикален проект, реализиран за 4-5 години, е без аналог в България. Миналата година моята песен „Закотвени мечти” спечели първата награда за текст на „Бургас и морето”, който сега е най-престижният музикален фестивал в България, след закриването на „Златния Орфей” през 2000-та година.

По какъв начин  започнахте да се занимавате с бизнес?

Свикнал съм да уча и да работя при висок интензитет. Докато следвах, вземах по две години за една. Завърших спортна журналистика и икономика, специалност „Икономика и управление на промишлеността”. Животът ми поднесе много изненади и изпитания. Преминах през много рубикони. До 89-та година, твърде млад,  изкачих почти до върха стълбата на номенклатурната система, а това, повярвай ми, изискваше огромни усилия и пълно себеотдаване, и най-важното – висока организационна култура. А именно тя липсва на голяма част от хората, които днес се захващат с управление, без значение в коя сфера на обществено-политическия живот. Не може да се отрече, че социалистическото общество бе тоталитарно, но в същото време и високоорганизирано. Ние завършвахме Школата за запасни офицери, на 18 – 19 години ставахме взводни командири, преминавахме през всички структурни нива на Комсомола и чак тогава се реализирахме като стопански ръководители, т.е. бизнесмени поднешному. Аз преминах по този стръмен и трънлив път и затова ми беше значително по-лесно в полето на частното предприемачество. Създадох една от първите частни фирми в България, може би най-старата, която оцеля през тези драматични 30 години на прехода до днешни дни.

– Как оценявате дадено произведение, защо го харесвате?


“Бягащия човек” – скулптур Павел Койчев

Оценката за всяко произведение на изобразителното изкуство е индивидуален акт, който се базира на вродената и доизградена естетика,  обща култура, в много случаи и чисто интуитивно и емоционално. Консултирал съм се и с мои приятели, скулптури и художници, безспорни авторитети, чието мнение високо ценя, като Светлин Русев, Едмонд Демирджан, Емил Стойчев, Вежди Рашидов, Валентин Старчев, Крум Дамянов, Павел Койчев, Емил Попов.

“Орфей” – проф. Валентин Старчев

Но в крайна сметка решението за придобиване на всяко отделно произведение е лично мое. Не може да бъдеш добър колекционер, ако нямаш собствено мнение и разчиташ единствено на консултанти.

За мен е от голямо значение и полза комуникацията между колекционерите. През 2010 година няколко човека учредихме Съюз на колекционерите в България, който днес наброява около 80 човека. Всички по-големи колекционери членуват в него.

– Как избирате  за колекцията си дадено произведение?

Колекционерството е научно-изследователска и високоинтелектуална дейност. Много от нас са постигнали по-високо експертно ниво дори от изкуствоведите в Националната художествена галерия. А що се отнася до пътищата, по които отделните произведения попадат в колекциите – то те са неведоми, като пътищата Господни. Всяка картина има свой живот, понякога дълъг исторически път… Така например, наскоро закупих от частен дом в Италия много ценна картина от XVII век, от голям тоскански майстор. Същата фамилия притежава и други произведения, събирани с векове. Сега съм в преговори с тях за закупуването на още няколко картини. Преди две години при мен попадна една картина, в окаяно състояние ,с изображение на мадона и дете. След реставрацията и се оказа, че това е изключително рядко и ранно копие от XVI век на световноизвестната творба „Мадона и дете” на Рафаело Санцио да Урбино /Рафаел/.

–  А бихте ли казали каква е концепцията на колекцията ви?

Преди около месец  учредихме сдружение „Фонд за изкуство и култура – Ангел Симеонов”. Сдружението вече осъществява дейност в обществена полза, изразяваща се в подпомагане развитието на изкуството и културата – научно-изследователска, събирателска, медийна. Нашите приоритети са свързани с популяризиране на културното и историческо наследство в областта на изобразителното изкуство и литературата в страната и чужбина – организиране на изложби, конкурси, литературни празници, подпомагане на млади таланти, реализиране на музикални проекти и концертна дейност. В процедура сме по лицензиране на частен музей, който ще се базира в две експозиции – в София и Созопол. През изминалите години организирах  поне десет самостоятелни изложби в НХГ, зала „Средец” в Министерство на културата, в хотел „Анел”. Участвал съм и в много съвместни изложби, организирани от Съюза на колекционерите в България – в Музея за чуждестранно изкуство, НДК, НХГ, галерията на Шипка 6, галерия „Райко Алексиев”, СГХГ и др. Един от сайтовете, към които имам отношение като съиздател, изцяло и тематично се занимава с отрязаване на културни сабития. Сайттът ни sofiapress.com спечели „Журналистическия Оскар” – най-добър сайт за 2018-та година.

– Какво ще кажете още за скулптурния парк „Анел“ в Созопол? Там има много приятна атмосфера с простор.


“Коне” – скулптур Емил Попов

За мен морето е моето детство, моята младост, моята първа, може би и последна любов…

Мечтая в твоята прегръдка,

море, солена да заспя,

да изживея всяка твоя тръпка…

преди със теб да се простя!

За мен си цялата Вселена

и моето небе, и раят!

За мен си хоризонтът и безкраят!

За другите… ти  просто си „море”.

Морето е моята душа. То присъства неизменно и незаличимо в моето творчество – в моята поезия, в моите песни… А брега, на който изградих „Анел”,  е целунат от Бога! Неслучайно е наречен  от нашите предци  „Нос Христос”  – най-красивото и живописно място на българското „Черноморие”!

Биографични данни

1961 г. – Роден на 5 февруари в София 

1982 г.-1985 г. – Завършва спортна журналистика в Национална спортна академия, София

1987 г.-1991 г. – Завършва “Икономика и управление на промишлеността“ в Университет за национално и световно стопанство, София

1985 г.-1987 г. – Заема ръководни длъжности в ДКМС

1988 г. – Стопански ръководител (заместник-директор) на ПП “Театрално обзавеждане, декори и реквизит”.

1989 г. – Регистрира една от първите в България частни фирми “Анел”

2010 г.  – Учредител на Съюза на българските колекционери

2014 г. – Издава първата си стихосбирка „20 дни от февруари“

2015 г. Приет за член на СБП. Издава над 20 поетични книги. Някои от тях са: „Чаша живот”, „След мен”, „Любов като насън”, „Ледена земя”, „Душата ми”…

2017 г. – Награда за принос към българската литература на Съюза на българските писатели

2018 г. – Първа награда за най-добър текст на Националния конкурс „Бургас и морето”

Живее и работи в София