Фотографи разказват за „Любовта”, без която можем”

иванела щерева любовта без която можем

Изложбата „Любовта”, без която можем” е част от лятната програма на фестивал „ФотоФабрика”. Подбрани са кадри на трима фотографи от три държави, обединени в три теми – „От принцеса до робиня”, „Плачещата Мери” и „Вътрешна светлина”.

Пандемията от коронавирус роди и пандемия от случаи на домашно насилие. Светът се затвори вкъщи, а жертвите останаха насаме с насилниците си. ФотоФабрика обръща поглед към темата, показвайки кадри от три впечатляващи серии от каталога на ФотоЕвидънс, създадени от майсторите на фотографията Анахит Хайрапетян, Влад Сокин и Даниел Виласана, които разказват съдбите на жени и транссексуални хора, преживели насилие, от Папуа Нова Гвинея, Перу и Армения.

Изложбата може да бъде разгледана на бул. „Янко Сакъзов” 9 (на ъгъла с ул. „Кракра”) при Посолството на Словакия през месец юли, а август – върху оградата на 120 ОУ „Г. С. Раковски” (от страната на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”).

“FotoEvidence Press” е основана през 2010 г. от българската фотожурналистка Светлана Бахчеванова и Дейвид Стюарт. Целят да се продължи традицията – фотографията да бъде използвана, за да насочи вниманието към нарушения на човешките права, несправедливост, потисничество и посегателства върху човешкото достойнство. Екипът знае, че фотографиите сами по себе си няма да променят света, но „снимките могат да предоставят неоспорими доказателства и човешки истории, които правят проблемите видими и вдъхновят отговор”. С тази цел ФотоЕвидънс си партнира с организации, защитаващи човешките права, като „Амнести Интернешънъл”.

Фотографиите не само променят човешките нагласи, но в някои случаи обръщат и хода на историята.

Фотографите, чиято работа е изложена на софийските улици това лято, са Анахит Хайрапетян, Влад Сокин и Даниеле Виласана, които представят живота на жени, преживели насилие, от Армения, Папуа Нова Гвинея и Перу.

Анахит Хайрапетян

Анахит Хайрапетян се занимава с фотография и поезия. Учи в Кавказкия медиен институт в Ереван. Паралелно с това следва информационни технологии в Държавния инженерен университет в Армения и публикува три авторски книги с поезия. Завършва курс по фотожурналистика в Датския медиен университет. Работи като фотограф за Armenianow.com, литературното списание “Gretert”, както и за “National Geografic Traveler (Armenia)”. Носителка е на няколко награди за фотография и поезия. Нейни снимки са публикувани както в местни, така и международни медии като “Radio Free Europe”, “The New York Times”, “Le POINT” и други.

В „От принцеса до робиня” Анахит Хайрапетян документира живота на арменки, жертви на домашно насилие. Тя проследява историите на пет такива жени, разказва за случилото се и запечатва условията, които са принудени да понасят. Героините са най-различни – от съселянки на самата Хайрапетян до жена, която завежда съдебно дело и привлича вниманието на нацията към съдбата на своите посестрими с агресивни съпрузи, свекъри и свекърви.

Снимка: Анахит Хайрапетян | ФотоФабрика
Влад Сокин

Влад Сокин е документален фотограф, видеограф и мултимедиен продуцент. Той работи по теми като социални, културни, екологични, здравни и човешки права по целия свят, включително зоните след конфликт и природни бедствия. Работи по фото, видео и радио проекти, като си сътрудничи с различни медии, с ООН и международни неправителствени организации. Работата на Влад е публикувана в международни медии като “National Geographic”, “BBC”, “Esquire”, “Le Monde” и други. Носител е на над 10 награди за своята работа и има поне 4 пъти повече участия в изложби и фестивали.

Той попада сред финалистите на конкурса на FotoEvidence през 2012 г. със серията си „Плачещата Мери”. Публикуването на книгата му предизвиква страхотен международен отзвук и успява да задейства промяна в обществото на Папуа Нова Гвинея, но това, което фотографът вижда на място, когато документира своята поредица изглежда така: според статистиката две-трети от жените в Папуа Нова Гвинея са жертви на постоянно домашно насилие. 50% от всички жени са били жертви на сексуално насилие. Местните мъже не уважават своите “мери” (meri на езика пиджин означава “жена”), като постоянно ги бият, често използвайки мачете и брадви.

 

Даниеле Виласана

Даниеле Виласана е фотожурналист на свободна практика, чиято работа се фокусира върху правата на човека, жените, идентичността и здравето по целия свят. Тя силно вярва в силата на фотографията в съчетание с образованието и развитието на общността. От 2019 г. тя е съосновател на “We, Women”, платформа, която изследва важни проблеми в САЩ чрез обществени проекти. Нейни фотографии са включвани в самостоятелни и групови изложби. Могат да бъдат намерени и из страниците на “The New York Times”, “National Geographic” и “Washington Post”.

Даниеле Виласана е финалистка в конкурса на FotoEvidence и World Press Photo за 2018 г. с проекта си „Вътрешна светлина”, разказващ за живота на транс жените в Латинска Америка. Тя проследява историите на няколко трансджендър жени, голяма част от които завършват трагично, преди героините на фотографиите да са навършили 35 години.

иванела щерева любовта без която можем

иванела щерева любовта без която можем

Снимки: Иванела Щерева

Иванела Щерева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *