2 юни завинаги ще остане като Денят на Ботев

Денят, в който българите почитаме в мълчание и гордост героите си

Днес отбелязваме 143 години от гибелта на Христо Ботев и на загиналите герои за свободата и независимостта на България. Кулминацията на тържествата ще бъде на връх “Околчица”.

За първи път денят се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници.
На 2 юни 1948 г. точно в 12.00 ч. е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна. Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, /1854-1858/ където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – „Майце си“.

От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град,  и за известно време живее заедно с Васил Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен вследствие застъпничеството на Левски и Любен Каравелов.

Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Това е периодът на активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия – в. „Знаме“.

През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. На 13 юли 1875 г. пише във вестника:

„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави“

През май 1876 г., научавайки новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., (2 юни по нов стил), е последният тежък бой на четата – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

Едва ли е предполагал, че когато е писал шедьовъра си „Хаджи Димитър“ невероятното му слово „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ през времето ще се увековечи завинаги и до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитат в мълчание и гордост героите си.

ИсторияБГ, Facebook

Avatar

About Златка Вълканова

View all posts by Златка Вълканова →