На 22 май 2023 г. в Големия салон на БАН беше организирана Паметна вечер за акад. Антон Дончев.
Тя беше водена от член-кор. Иван Гранитски, а с мемоарни слова за писателя се включиха синът му Никола Дончев и актрисата Райна Василева. Събитието беше организирано от БАН, Съюза на българските писатели и издателство „Захарий Стоянов”.
Никола Дончев направи анализ на няколко писма и разказа как Антон Дончев е чел всеки ден по една книга: „Той обичаше да чете фантастика. 90% от прочетените книги от него бяха фантастика. Както обичаше да чете и пише за миналото, още повече се интересуваше от бъдещето. Заедно с Иван Гранитски и други писатели обикаляха цялата страна. Много често съм бил против тези обиколки, защото те го изморяваха. Но той обичаше да говори пред аудитория, да затвори очите, да помисли, да прецени аудиторията и да каже точно това, с което той да ги заинтригува, да отправи послание… Друга важна тема, която сме разисквали с баща ми, беше свързана с влиянието на изкуствения интелект. Той разбираше, че ИИ е опасен за литературата, но доколко? Обичаше да играе шах срещу компютъра, вярваше, че човекът е по-могъщ от ИИ… Не е лесно да си потомък на Антон Дончев”.
Иван Гранитски припомни, че в ранните си години Антон Дончев е написал фантастичен юношески роман. Ние страдаме, че Антон го няма физически, но вярата ни е, че един ден ще бъдем заедно. Наричахме го мистик и пророк, защото той вярваше в прераждането. Той сякаш свише получаваше думите, които излиза изпод перото му…”
Райна Василева – актриса, поетеса и спътница на Антон Дончев, каза: „Духовността беше неговото мото – в култура, в живота, в науката, в историята, в отношенията ни. Благодаря на всички, които дойдоха да уважат този великолепен човек, любим човек, гениален човек… Той обичаше поезията, търсеше образността в прозата”. Тя прочете стихотворението си „Сън”, в което се говори за изригващата астрала на смъртта, излитането на душата като светлина, като крила на птица…
Проф. д.ик.н Стоян Денчев показа пред публиката оригиналния ръкопис на „Време разделно”, подарен на УниБИТ преди десетина година лично от автора. Публиката премина пред тази реликва и докосна страниците.
Текст и снимки:
Анжела Димчева
