На 30 май 2022 г. в Галерия-книжарница “София-прес” писателката от Франция Зоя Дюбоа Санданска представи книгата си „150 години Яне Сандански“. Събитието събра десетки почитатели на великия български революционер Яне Сандански, като в началото и в края звучаха популярни песни от Югозападните български земи в изпълнение на барда Иван Ненков и с импровизираното включване на Зоя Дюбоа и поетесата Мая Панайотова.
Авторката сподели как е възникнала идеята за написването на книгата, а именно след дълга кореспонденция с 95-годишната видна британска писателка и историчка Мерсия МакДермот. Зоя отговори и на няколко въпроса са известния си родственик. В залата приссътваха писатели, журналисти, музиканти и родственици на Яне Сандански.
Подробен анализ на акцентите в изданието направи Анжела Димчева:
Анжела Димчева
Наследница на Яне Сандански написа книга за великия си родственик
Темата за общата история между България и РС Македония не слиза от дневния ред на обществото. Тя е най-горещият казус в политическото пространство у нас и вероятно ще продължи да тревожи българите, дори и без да са членове на националистически или патриотични партии. Причината е, разбира се, в кръвното родство с днешните северномакедонци – над 70 процента от българската нация днес е свързана пряко или непряко с преселници от географските граници на македонските земи. Естествено и историческите фигури, които са се борили срещу отоманците в останалите след 1878 г. български земи, са основен акцент в тези спорове.
Как се доказва българският произход на Яне Сандански? Много лесно: с биографични факти. С това се е заела неговата праплеменница Зоя Дюбоа Санданска, написвайки книгата „150 години Яне Сандански“. Това не е роман, а документален поглед към определени етапи от живота на революционера. За Царот на Пирина (както е бил известен) са изписани хиляди страници у нас и в чужбина, съществен е приносът на Мерсия МакДермот, чиято книга „За свобода и съвършенство“ излиза в България още през 1987 г. Но през март 2020 г. издателство Le Lys Bleu (Франция) я издава на френски език под заглавие „За свобода и съвършенство – биография на Яне Сандански“ и тя се превръща в бестселър в Париж по време на епидемията. Преводач на текста е именно Зоя Дюбоа Санданска.
Вдъхновена от богатата си кореспонденция с Мерсия МакДермот и от положителните отзиви във френската преса, тя решава да напише своя книга. Съпругът ѝ – Жак Дюбоа – който много харесва България и неспирно разказва за нейната красота, история и литература, ѝ дава идеята да открият издателска къща, която наричат „Царот на Пирина“.
През март 2022 г. излиза биографичната книга „150 години Яне Сандански“, в която е проследен подробно с документи, снимки и свидетелски разкази пътят на израстването му: от 19 в. в с. Влахи, Северен Пирин, откъдето тръгва Харизановият род (Милка Харизанова е майката на Яне) и родът Сандански (Иван Сандански е бащата на Яне) до отношенията му с Гоце Делчев и останалите революционери и зараждането и развитието на прословутия „Македонски въпрос“.
Всъщност конструкцията на изданието е непривична за българския читател. Авторката поставя в началото на книгата своя биография, последвана от пет рецензии за книгата на Мерсия МакДермот, с факсимилета от френските издания и превод на текста на български. Обикновено подобни „вложки“ в популярни четива се поставят накрая на томчето, но очевидно замисълът на Зоя Дюбоа е друг. Той става ясен на 27 стр., където тя е поместила „Задължителен увод“. В него е пояснено, че книгата не претендира за научна изчерпателност, а е написана по повод годишнината на Яне Сандански. Отбелязано е, че „независимо от различните етикети, които му биват поставяни от едни или други, били те историци, професори, писатели, учители или обикновени хора…, тази скромна книжка изобщо няма претенциите да покрие всички събития от живота и делата му“.
Много от изнесените факти са познати на историците. Що се отнася до тълкуването им, „нито авторката, нито издателството целят да защитават или критикуват неговата личност, постъпките му, делата му“.
Кои са новите и интересни моменти?
Още в Първа глава Зоя Дюбоа се фокусира с подробности върху с. Влахи, откъдето произлизат двата клона на рода Сандански. Защо й е необходимо това обаче? Авторката се опитва да съгради образа на Яне в контекста на духа, владял българските земи в бунтовните години преди Освобождението, когато децата били закърмени с мириса на барута и израствали с революционната идея. Акцентира се и на приемствеността между поколенията – така борбеността на българския характер се идентифицирала с род и родно място. Тук ще научим как Стойко Харизанов – дядо на Яне – възстановил училището в с. Влахи след Кримската война и лично снабдявал децата с учебници и църковни книги. Още през 1866 г. килийното училище се превърнало в новобългарско.
Втората глава е посветена на вуйчото на Яне Сандански – Спас Харизанов, който е известен общественик, борец за църковна независимост и съдия. Кариерата му е забележителна. През 1880 г. той издава книжката „Македония. Що става в Македония с българите и какво трябва да се прави“. Още тогава Иван Вазов му дава висока оценка: „Тази малка книжка съдържа подробно и поразително описание на мъките на македонските ни братя. Г-н Харизанов заслужава благодарност, че се е потрудил да издигне публично гласа си за делото на Македония в едно време, когато въпросът за нейната участ е отритнат от чуждите и пренебрегнат от нас самите. Изложението е добро“.
Точно при Спас Харизанов в гр. Дупница ще се установи семейството на сестра му Милка Харизанова и Иван Сандански, където в ума и сърцето на малкия Яне ще се посеят семената на тоталната революция. Тук читателят научава още един любопитен факт: дъщерята на Спас Харизанов – Веса Харизанова – е майка на класика в родната литература Димитър Димов.
Третата глава систематизира информацията, която се знае за родителите на Яне – Милка Харизанова и Иван Сандански: животът им в с. Влахи, преместването им в Горна Джумая и накрая – в Дупница.
В Четвърта глава е дадена подробна историко-етнографска картина на гр. Дупница – стратегически разположен железопътен център. Зоя Дюбоя описва талантливо освобождението на града от османците на 27 декември 1977 г., сякаш за да ни внуши, че няма как в този бунтовен град да не израсте нейният герой, прославил се с прозвищата си Пиринския орел и Пиринския цар.
В Пета глава глава авторката изгражда един чисто човешки портрет на Яне – отношенията в семейството, образованието, книгите, които са неговите най-верни приятели и от които той възприема идеалите на френските революционери, на Левски и Захари Стоянов. Чете и носи със себе си толкова много книги, а погълната информация го издига до харизматична личност, която всички започват да наричат Старика. Известността му в Дупница нараства и скоро е избран за председател на читалище „Зора“. В края на 19 в. Яне Сандански се среща с Гоце Делчев и от този момент той се посвещава изцяло на дейността на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация.
Зоя Дюбоа не си позволява да тълкува едностранчиво фактите, затова се доверява на спомени на съвременници.
В Шеста глава се запознаваме с откъс от мемоарите на Никола Разлогов, който от първо лице разказва за отношенията на Гоце и Яне: „От 1896 до 1902 година Българското Македоно-Одринско национално-революционно движение се бе развило до размерите да стане голям европейски въпрос и да разтърси окончателно основите на прогнилата Османска империя… Израснаха нови колоси от типа на Левски и Ботев. Това бяха на първо място Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански. Особено след пленяването на Мис Стоун, Сандански зае едно от първите места… Яне Сандански беше вече взел откупа за Мис Стоун и цялата сума по нареждане на Гоце бе употребена за закупуване на оръжие. След това събитие, което нашумя много не само в нашия край, но в цяла Турция, Европа и Америка, Сандански се бе превърнал в кумир за младежта“.
В спомените на Никола Разлогов съзираме един очарователен образ на героя: внушителна фигура, стегнат, с оръжие, но не натруфен, а погледът му нещо…странно променлив – мил, гальовен, благ: „Такъв го помня, особено когато говореше с работниците от местната организация или със селяни, дошли да се оплачат за някакви нередности. Но той разсвирепяваше, когато узнаеше за някакво предателство, измяна или своеволие на организационен работник. Едно нелепо твърдение е, че Яне е бил жесток“.
Седма глава е събрала спомените на Надежда Бояджийска, която разказва за Григор Бояджийски – виден адвокат, чиято къща в Кюстендил е център на Македонското движение от крилото на Гоце Делчев. Именно в тази къща често гостуват Яне Сандански, Гьорче Петров, Пейо Яворов. Точно Григор Бояджийски забелязва таланта на Владимир Димитров-Майстора и дава идеята на колегите в Окръжния съд в Кюстендил да го изпратят да учи в Художественото училище в София, където те поемат издръжката му. Така в книгата на Зоя Дюбоа са вплетени странични линии от обществения живот, от бита и кариерата на известни личности…
Особено интересна е Осма глава, озаглавена „Спорна личност ли е Яне Сандански?“. Авторката се обляга на мнението на Мерсия МакДермот, цитира проф. Светлозар Елдъров, Пейо Яворов, Антон Страшимиров, Христо Силянов. В тези емоционални, но добре вникващи в образа характеристики виждаме и безкрайното очарование на тази личност, и тъмните петна в характера му. Изгарящият поглед, чиято мисия е величието на родината.
Ето и цитат от Антон Страшимиров: „Най-хубавото от това най-хубаво население там е Яне Сандански“.
И отново стигаме до неразрешимия „Македонски въпрос“. Ще прочетем за него в Девета глава, която експлицира мнението на Мерсия МакДермот. Тя се спира на Санстефанския мирен договор и на Берлинския конгрес, акцентирайки, че на последния е била показана етнографската карта на Хайнхрих Кийпърт, включваща българското население във всички територии на Санстефанска България. МакДермот обосновава и причините за разкъсването на държаната ни: „Една голяма България, ставайки съюзник на Русия, бивайки от същата раса, култура, имайки сходна история, е разглеждана от Дизраели като потенциална заплаха за британското влияние и имперски интереси в Средиземно море, Суец и навън… Дизраели донася десетилетия на кръвопролития и нови зверства, превръщайки Балканите в „барутното буре“ на Европа и произвеждайки смъртоносни конфликти, които вече повече от век тровят отношенията в тази част на света“.
След това МакДермот проследява освободителните борби в македонските земи и обосновава решението си да напише книги за Гоце Делчев и Яне Сандански. Дължим на тази видна историчка и писателка поклон за нейното справедливо становище за сегашната ситуация с измислената македонска нация.
В Десета глава на своята книга Зоя Дюбоа разглежда подробно темата „Кийпърт и Балканите по време на Берлинския конгрес“, като освен чисто географски, етнографски и геоложки аспекти, включва данни на френския геолог Ами Буе, както и кореспонденцията на картографа Хайнхрих Кийпърт и Константинос Папаригопулос – гръцки историк и журналист от 19 в.
В края на изданието добросъвестно са включени цветни факсимилета на различни по вид карти на Балканския полуостров от средата на 19 в.
Вероятно книгата ще претърпи ново издание, защото авторката би могла да допълни биографията на Яне Сандански с още неописани от нея моменти в продължителната му революционна дейност, както и да добави финала на житейския му път: покушението срещу него на 22 април 1915 г.
Още кадри от премиерата на книгата:
