Анжела Димчева
БОРИС РОКАНОВ ОТЛЕТЯ ДА СКАНДАЛИЗИРА АНГЕЛИТЕ
Лошите новини превзеха сферата на изкуството. На 17 март към хòра на ангелите (или дяволите) се присъедини и 59-годишният Борис Роканов – поет и художник. Той беше от типа авангардни автори – в смисъл на вечно провокативни, търсещи скандала, експериментиращи с езика, стихосложението и посланията в творчеството си. Многократно съм падала под прицела на неговата нецензурна стихия във фейсбук. Но той беше незаобиколима личност. Човек можеше да му се разсърди, но едновременно с това да признае, че често е прав в оценките си. Писала съм рецензии за неговото творчество, приносът му за обновяване на поетическия език е безспорен. Поезията на Борис Роканов беше белязана от знака на енигматичността – една сложност, тайнственост, поетическа ерудиция, кодираност, които предизвикват объркване, провокиране на читателското съзнание, на моменти дори го скандализират. Всяка негова страст, първична или възвишена, намираше своята жертва – или я отблъскваше, или я пристрастяваше. Типично по метода на черната дупка, която всмуква материята, но остава аурата на любовта. Борис Роканов принадлежеше към едно поколение, на което беше чужда автоцензурата. Дебютирайки в края на 80-те години, той показа, че не признава норми и авторитети както в обществото, така и в поезията. Такава политика на несъгласие беше негов щемпел и до края…
Нека прочетем негови стихотворения
Борис Роканов
Стихотворение за невероятните мулатки при Шатле
Облаците дишат, после плачат, после цялото небе се смее
МАРИКА И АСЕН, И ВЕРА
Хората, които ме обичаха са вече мъртви.
Марика и Асен, и Вера изчезнаха от този свят,
който с кокошките си ляга и с кокошките ще стане утре.
В пет часа е първата тълпа,
в шест е втората,
която монотонно бърза,
седем ражда третата тълпа,
а в девет се събужда
моят град.
Как успя да се събудиш?
Ти не го познаваш този град
и улиците му не ги познаваш.
Тези ранни хора – откъде дойдоха?
Те не пият чай,
не пият и кафето си във вкъщи.
Сутрешните часове са много бързи,
щом тези човекоподобни мравки така забързано се движат.
Зърнах дядо Вазов
близо до вратата да стърчи с палтото ми в ръка,
а аз от стаята не искам да изляза и питам се
къде е Ботев да помогне по-бързо да приключа с водката.
Падна сняг,
изсипа се над третото хилядолетие,
градовете и селата пребледняха,
а циганките гледат
улиците бели, покривите бели, белите дървета,
гледат ги и псуват, грабнали лопати и метлите.
Мустаците ми избеляха като стара снимка,
косата ми е спомен древен,
но имам под ръка няколко любими същества.
На Боби Роканов прекрасните поеми.
Точно пред децата е пазара,
където сезонът винаги е лято,
пловдивските селяни се топлят на тропическото слънце
събрано в банан и авокадо,
на Събота пазара,
в центъра на Малкия Париж във Пловдив.
Аз също влязох в тази къща,
погледнах две деца да си играят, погледнах третото да идва,
жената да плющи с водата, бащата със ръка очите си да крие.
С много тъмна нощ в очите аз излязох с тази къща.
Тя вървеше с мен и ме прегърна,
обгърна ме с ръка и ме целуна,
после се обърна и си тръгна.
Тръгваше си дълго време всъщност.
За Борис Роканов:
Той е роден на 12 ноември 1961 г. в Кюстендил, но от много години живееше в Пловдив. Женен, с четири деца. Издал е 6 стихосбирки, 2 книги за деца, две литературни анкети, един роман и антологията „Стихи четка, един проект на Борис Роканов” (1997). Неговата поезия е издавана в Италия, Германия, Унгария, Франция, Сърбия. Участва в сборника на английски език „Поети на свободата”. Автор е на 18 самостоятелни изложби живопис в София, Пловдив, Варна и Бургас. Пишеше и пиеси. Носител е на наградите „Южна пролет” (1990), „Иван Николов” (2000), номиниран за наградата „Хеликон”.
