Столична библиотека получи уникалната библиотека на Симеон Радев

Анжела Димчева

 Пред 24 май 2021 г. в Столичната библиотека дойдоха експерти по архивистика, учени, писатели и любопитни читатели, за да присъстват на официалната церемония по връчването на ценно дарение. Г-жа Юлия Цинзова – директор на Столичната библиотека, и доц. д-р Михаил Груев – председател на ДА „Архиви“, подписаха договор, с който 2252 тома книги, периодика, архивни материали на различни езици, вещи и предмети преминават под управлението на библиотеката. Те са били собственост на големия български писател, историограф, публицист, дипломат и интелектуалец Симеон Радев.

Юлия Цинзова приветства гостите с думите: „ Благодарим за дарението! Така към досегашните колекции на Столична библиотека (личните библиотеки на Константин Стоилов, Кирил Христов, Пенка Шишманова, Петко Тихолов, Васил Пундев, Никола Балабанов, Леда Милева) се прибавя ново знаково дарение. Тук ще видите книги с уникални автографи. Ние ще създадем литературен музей, в който да обединим всички лични колекции, които притежаваме! Мисията на библиотеката е да събира, съхранява и запазва книжовната памет на София и България. Така доказваме колко е важна Столична библиотека за развитието на България“.

„Изключително се радвам, че с тази стъпка популяризираме духовното наследство на Симеон Радев и съпругата му Бистра Винарова – едно дарение, което получихме през 2010 г. от техния син Траян Радев. Той завеща целия имот, обзавеждане и архивите на семейството на Държавна агенция „Архиви“. Това е един огромен източник за информация за близкото минало: 22 линейни метра е обемът на дарението. Тук паметта за тях ще бъде запазена и те ще намерят истинския си дом чрез възможността хиляди читатели да се запознаят с живота и делото им“ – каза доц. д-р Михаил Груев.

 

 

Доц. д-р Михаил Груев, Юлия Цинзова и проф. д-р Кирил Топалов

На събитието присъства и проф. д-р Кирил Топалов, който очерта приноса на Симеон Радев за българската история, дипломация и култура: „Знаем, че почти всеки трети българин е дошъл от македонските земи. Симеон Радев е един от тези, които са се борили за освобождението на Македония. Още 16-годишен, той се заклева и става член на организацията на Гоце Делчев. Впоследствие израства до най-виден представител на интелигенцията, получавайки дипломи от няколко университета. Бил е посланик в почти всички големи държави в Европа. Участва активно в политическия и интелектуален живот. Неговите два тома  „Строителите на съвременна България“ са най-важното четиво за възстановяването на нашата държавност. Слава Богу, че днес той не е жив, за да види как се преиначава историята: как македонските историци фалшифицират фактите и как в Северна Македония не са се отказали от тоталитарния начин на мислене. Симеон Радев е един от най-големите наши интелектуалци, опора на националното съзнание!“

Редките и емблематични издания ще бъдат дигитализирани и качени на цифровата платформа „Сердика“ на Столична библиотека и ще бъдат достъпни за широк кръг потребители, които ще могат да са запознаят с богатото книжно наследство на видния държавник, общественик и интелектуалец.

ДА „Архиви“ дарява на Библиотеката на София и знакови лични вещи на Симеон Радев като негов визитник, калъф за очила, кутия за моливи и пергели, както и ценни мебели и артефакти от интериора на къщата на големия българин и съпругата му – известната българска художничка Бистра Винарова.

Защо тази колекция е уникална? Тя съдържа 75 издания от XIX век, а останалите са от началото до средата на XX век. Сред най-старите издания са събрани съчинения на Молиер 1849/1850 г., Лермонтов 1898 г., поетични книги на Ламартин 1858/1860г., „Цариградски сонети“ на Константин Величков 1899 г., Речник на българския език на Найден Геров 1895 г. и др.

Богатата книжна колекция се обособява в няколко тематични раздела:

  1. История на България – книгите от български и чужди автори – Марко Балабанов, Теодосий Анастасов, Димитър Шишманов, Иван Андонов, Петър Мутафчиев, Васил Златарски, Иван Клинчаров, Петър Давингов, Христо Гандев, Атанас Иширков, Жорж Новижан, Макгахан, Геза Фехар, А. Погодин, Всеволод Николаев, Стефан Каракостов и др.; някои са на чужди езици/ издадени в чужбина.
  2. Македонският въпрос и история на Македония – Борислав Примов („Македония в историята на българския народ“); Стефан Каракостов („Македония в образи“); Коста Църношанов и др. Албум от 1919 г., издание на Комитет за изучаване на българските земи. Включва 483 снимки от различни градове в Македония и етнографска карта; Simeon Radev – La Macedoine et la Renaissance Bulgare, 1918 г.; „Западните краища на българската земя“ от проф. Иширков, 1915 г. с 19 карти; „Македония в българската поезия“ от Мария Милетич- Букурещлиева 1929 г.
  3. Книги с автографи – Кирил Христов, Атанас Далчев, Андрей Протич, Михаил Арнаудов, Коста Църнушанов, и др. Изследване на Димитър Ризов с посвещение: „На обичния син на Македония и скъп приятел“. Димитър Ризов. Книгата е двуезична и представлява атлас с карти на българската държава от 679-1917 г.; „Танцьорка“ –Албум с 12 листа оригинални рисунки на немския художник Георг Колбе ; Михаил Арнаудов „Към психографията на П. К. Яворов. Съобщения на поета и наблюдения. Отпечатък“, 1916 г.
  4. Първи издания – Димитър Шишманов, Кирил Христов, Константин Величков, Николай Райнов, Теодор Траянов, Пенчо Славейков, Дора Габе и др.; чужди автори в оригинал – Юджин О`Нийл, Мирослав Кърлежа, Пол Валери, Жан Кокто, Франсоа Мориак, Бърнард Шоу, Пол Клодел, Стриндберг, Марсел Пруст, Жан Жироду, Андре Жид, Мартин Роже дьо Гар, Андре Мороа. Библиофилско издание на драмата „Христофор Колумб“ на Пол Клодел – 205 номерирани и лично подписани от автора екземпляри. Пол Клодел е поет, есеист, дипломат, по-малък брат на Камий Клодел, номиниран за Нобелова награда.
  5. История на балканските народи и история на войните 1912 – 1918 – трудове на Михаил Гаврилович, Ст. Станоевич, Халил Скерлич, Андре Манделщам, Андрей Тошев, Иван Ев. Гешов (на френски език), Х. Армстронг и др.Както и Alexandre Ribot, Кирил Гривек (с предг. на Симеон Радев и негов автограф), Т. Масарик (Войните 1914 – 1918, London), Лука Малеев.
  6. Инкриминирани автори след 1944 г. – Яна Язова, Фани Попова-Мутафова, Димитър Талев, Михаил Димитров, Коста Тодоров. Димитър Шишманов „Блянове край Акропола“ 1938, първо издание, инкриминирана след 1944 г.
  7. Сборници с документи: „Македония во 16 и 17 век. Док. од Цариградските архиви“ Скопие, 1955; Морли. Обществото на народите, Вашингтон, 1932; „Процесът в Солун“, 1917, Париж, 1927; „Немско-българско сътрудничество“, 1929; The Bulgarien question and the Balkan states 1919, издание на М-во на външните работи със статия от Симеон Радев.
  8. История на стария свят и художествена литература произведения на Тацит, Цицерон, Есхил, Омир, Платон, Еврипид, Херодот, история на римската и старогръцката литература; тритомна история на древен Рим от Теодор Монсен, класици на световната литература – Балзак, Молиер, Блез Паскал, Алфред дьо Мюсе, Александър Дюма, Расин, Ламартин, Алфонс Доде, Гьоте, Шилер, Хауптман, Ибсен, Стриндберг, Пирандело, Гертруд Стайн, Уолтър Скот, Шекспир в оригинал.