Роуз Нагар-Трембли: „Любимата ми опера винаги е тази, по която работя“
Роуз Нагар-Трембли е поливалентно сопрано, забелязано заради богатството на нейния тембър и интелигентността на интерпретациите ѝ. „Това беше глас, който ни кара да станем на крака и да му обърнем внимание. Неговият тъмен и звучен контраалтов тембър е много експресивен, но с Лист тя показа, че притежава и автентични свободни/ненасилени високи тонове. Определено си заслужава да я видиш.“ Джон Джилкс, Операремблингс
Мецосопраното Роуз Нагар-Трембли е родена в Монреал, Канада в мултикултурно семейство. Нейната майка е родом от Египет, баба ѝ по бащина линия е французойка, а баща ѝ се е преместил от Германия в Съединените Щати, преди да се установи в Квебек. „Непрекъснато повтаряща се тема, както от страна на майка ми, така и на баща ми, е идеята за скитане/бродене. Винаги съм обичала да пътувам и мисля, че решението ми да стана оперна певица се съгласува с това.“ Не е чудно, че слушайки арабски и немски, докато расте, Роуз е култивирала любов и интерес към изучаването на езици!
Тя започва вокалното си обучение на 12-годишна възраст в подготвителното музикално училище към Квебекския университет в Монреал. Учи актьорско майсторство и танци от ранна възраст, изпълнявайки роли като Метела в „Парижки живот“ , Купидон в „Орфей в ада“ от Офенбах и Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. След дипломирането си по музика в колежа „Сен-Лоран Сегеп“ в Монреал, тя постъпва в Музикалната школа „Шулих“ към университета Макджил в Монреал, където придобива бакалавърска степен.
Любознателна, творчески настроена и чувствителна артистка, Роуз завършва третата година на Лирическото ателие към Монреалската опера. Тя оценява своите преживявания в него по следния начин: „Дойдох тук, за да получа печат за одобрение от висша оперна институция, а намерих семейство, много съпричастност, някои трудни въпроси, времето да намеря отговори, и най-вече творческа еманципация.“
През 2017 г. Роуз прави следното признание: „За мен напредъкът в кариерата беше свързан с това да се харесам на правилния човек, който на свой ред да отваря врати пред мен.” Но тя бързо се оказва между оценки и съвети от много източници: „Една седмица получаваш обратна връзка, а следващата става нещо съвършено различно. Чувствах се дърпана във всички посоки. Тъй като съм любознателна, ако някой каже „Отиваме натам“, аз съм вътре с двата крака! Поради тези перспективи, приключвайки първата си година, загубих всякаква представа къде е моят център.“
През този турбулентен период Роуз има щастието да се запознае с Пиер Вашон, автор на педагогически и обществени проекти в Монреалската опера. „Първоначалната ми опитност с тези проекти беше да пея за деца. При детска публика човек се връща към най-същественото. Децата откликват на искреността и знаят дали пееш с истинския си глас или пък той е изфабрикуван. Това беше един пръв момент на „Хей, знаеш ли коя си? Защото това изобщо не е толкова ясно за тези деца, така че не може да бъде чак толкова ясно и за теб.“
В края на първата година, Пиер Вашон ѝ предлага безпрецедентната възможност да изследва педагогиката. Той ѝ поверява отговорността да води курс по писане на опера за млади хора, борещи се с психически здравословни проблеми.
Роуз Нагар-Трембли прави своя дебют с Монреалската опера в ролите на Тисбе в „Пепеляшка“ от Росини и Зора в „Сватба“ от Ана Соколович, а през сезон 2018-2019 играе Джована в „Риголето“ от Верди и Гертруд Щайн в „Двадесет и седем“ от Гордън. През сезон 2019-2020 списъкът на Роуз включва ролята на Анита в концертна версия на „Уестсайдска история“, концерти на музикални фестивали, както и Дидона в „Дидона и Еней“ от Пърсел и Дукеса де ла Волта в „Дъщерята на барабанчика“ от Офенбах. Тя помага на композиторката Матилд Коте и на либретиста Айви да създадат ролята на Габриел в „Нощта е моята жена“. Пяла е също така ролята на „Кармен“ в едноименната опера на Бизе през 2017 г.
Роуз е и много активна интерпретаторка на камерна музика, участвала в многобройни концерти и рецитали. Пяла е като солистка в „Магнификат“ от Палмери, „Месия“ от Хендел, „Диксит доминус“ от Вивалди, „Реквием“ от Моцарт, „Реквием“ от Дюрюфле, кантати и рецитал на Бароковия фестивал в Монреал и др.
Роуз Нагар-Трембли прилага творческите си способности и голяма любов към езиците в разнообразни художествени дейности, включващи писането на либрета, шоута за деца и композирането на оригинални песни.
Още от дебютите ѝ на професионалната сцена тя има привилегията да работи както с реномирани, така и с възникващи оперни трупи. По този начин Роуз успява да участва в международни значими продукции. Тя е мотивирана от силно желание да изгражда мостове между експертизата и иновацията, сезонна и нова публика, инфраструктури и творческа свобода.
Интервю с Роуз Нагар-Трембли в сп. „Ла сцена музикале“ (април 2020 г.)
Как те засегна кризата с корона вируса?
Както при всеки, моят професионален живот е в режим на изчакване. Много съм загрижена за любимите ми хора, които работят в болница, и за моите баби. Все пак се чувствам така, сякаш се връщам към основите. Уча се да извличам полза от малките неща в живота и да се грижа за непосредственото ми обкръжение.
Кои са твоите пет любими опери?
Любимата ми опера винаги е тази, по която работя. Оставям се да бъда изцяло завладяна от драматичния свят, в който навлизам и музиката, която разучавам. Точно сега съм погълната от „Вертер“, но също така още по-съкровено от едно либрето, което пиша. Това е проект, отдаващ почит на моите баби и на всички жени, имигрирали в Канада, за да могат да предложат на своите деца повече от това, което те самите са имали.
Кои филми, телевизионни шоута и книги препоръчваш?
Бих предложила всеки да слуша откровено според собствените си потребности. Всички изпитваме стрес по свой собствен начин. Някои ще искат да се потопят в литературата, други – в творческа дейност, а трети ще трябва да скърбят и да се оплакват, което ще им отнеме цялото пространство. Няма един единствен път. Лично аз точно сега чета „Нюйоркска трилогия“ от Пол Остър.
Защо се включи в проекта КОРОНА Серенади?
Трудно е да се предскаже как ще се промени светът от тази пандемия, но всеки един от нас трябва да даде малка част от себе си, за да се възвърне някакво подобие на баланс на планетен мащаб. Надявам се да съм в състояние да придружа други хора в тяхната самота, в техните лични пътешествия и скърби.
