“Гласът на картините”: живописта на Милена Попова

“Гласът на картините” е една продукция на Фондация “Равностойно партньорство” и радио БРАЙЛ FM и се реализира с активното участие на Анелия Велинова и Владислав Кацарски.

Проектът е финансиран по програма “Социално ангажирани изкуства” – 2020, Национален фонд “Култура”

 

 

Прохождащата в живописта художничка Милена Попова е от творците, водени от духовните си търсения, от стремежа им към постигане на вътрешен баланс и хармония. Тя рисува пейзажи и натюрморт. Има нужда от простора на небето и морето, а когато е по-събрана, се вдълбочава в яркостта на цветята. Платната й „споделят“ красотата, ефирното усещане за единение с поетиката на нейната представа за искреност и свобода. Изчистени от агресивна натрапчивост, по-скоро успокояващи, отколкото трескави, картините на Попова притежават „аурата“ на големия размах. При нея рисуването е радост с нотки на мечтания, копнеж, пътуване, потъване, въздействие, но понякога е и съмнение. Макар да е непрофесионален творец, тя преоткрива своите заложби след дългогодишна реализация като HR специалист. Преди три години взима уроци в класовете по живопис при художниците Георги Петров и Александър Сергеев в студиото на Арт Академи. Нежна, търсеща, съзерцателна, но търпеливо споделяща финеса на личната си същина, пътуването през нейните картини отключва светлината като емоционална сетивност. Интуицията на Милена отгатва, разперва сякаш криле и спокойна „отлита“ надалече в платната й. Попова работи с акрил, техниката й е с напластяване. Цветовите гами са изчистени, а носталгията, ако се прояви, е укротена и застинала като съновидение. Тематиката на картините й често е морето, разтапящото се в хоризонта небе, което твори ангелските облаци. То е едновременно красива загадка и пропиваща жизненост. Цветята на Попова са витални и понякога закачливи; те търсят и предизвикват усмивката у нас като дар и средство да преодолееш проблемите на ежедневието. Към тъмните цветове художничката прибягва рядко; затова в общата гама на картините й те „губят“ своята тежест и сякаш се разтварят в пъстрата цветност на просветлението и утвърждаващия ход на съзиданието. Идеите й са динамични – плоскостта, гравитацията на зримото винаги отстъпват при нея пред духовните измерения, но художничката като че не дава „рамката“ на окончателни отговори. Част от атмосферата на картините, сякаш пренесена през чистотата и невинността на непреднамерения наблюдател, интригува като предчувствие за нещо неустоимо, което предстои … Днес, утре, много скоро.

Чуйте интервюто на Милена Попова и се насладете на нейните картини… Там грее лекотата на лятото: „Рисувам лятото през зимата. Копнея за него и го пресъздавам на платното. Отраженията на небето в морето и обратно”.

Художничката пише и стихове. Така живопис и поезия са преплитат в творческото й амплоа.