Бисмарк, Източният въпрос и Българското освобождение

Издателство „Захарий Стоянов“ издаде  нов значителен исторически труд на  акад. Константин Косев

Така нареченият Източен въпрос почти през целия ХІХ век е един от невралгичните проблеми в международните отношения. Главните съперници в Източния въпрос са Русия, от една страна, Англия, Франция и Австро-Унгария, от друга. Освободителната по своята същност роля на руската политика среща силно противодействие от страна на тези три западни държави. В развитието и развръзката на Източния въпрос участва и Прусия, по-късно Германия, но нейната политика е слабо проучена в историческата литература и остава в сянка. Досега нямаше цялостно монографическо изследване на тази тема  нито в българската, нито в чуждестранната историография. И ето то вече е на път към читателите. Монографията се нарича „Бисмарк, Източният въпрос и Българскато освобождение  1858 – 1878“, неин автор е големият наш историк акад. Константин Косев, издателството е „Захарий Стоянов“. Книгата е в три части. От първата научаваме каква е концепцията на Бисмарк по Източния въпрос и как се формират основните й принципи. Втората част се нарича: „Политиката на Прусия по Източния въпрос във връзка с войните за обединение на Германия (1856-1871)“. Тази политика е пречупена през дипломатическото обезпечаване на войните срещу Дания и Австрия, а така също е свързана и с Френско-пруската война. Третата част разкрива ролята на бисмарковата дипломация в Източната криза (1875-1878), като е показано отношението на германското правителство към Руско-турската война и участието на Бисмарк в мирните преговори от края на войната до Берлинския договор.

Изключителна е заинтересоваността  на Бисмарк от Източния въпрос  и  това читателят не може да не забележи. Акад. Константин Косев пише: „В концепцията си по Източния въпрос Бисмарк не влага известния пангермански смисъл, проникнат от стремеж за експанзия  и влияние в Европейския Югоизток. Незаинтересоваността от преки делови интереси в Османската империя, му дава възможност да я използва за решаване на своите главни политически въпроси. Така за Бисмарк Източният въпрос става подходящо средство, с което се опитва да регулира отношенията на Прусия-Германия  с останалите велики сили. В този смисъл Източният въпрос има голямо значение в отношенията на Прусия- Германия с Русия.“

В този изключителен исторически труд, плод на проучване на  извори, документи, историографски произведения от цял свят, авторът си е поставил задачата да разкрие каква роля е играла политиката на Бисмарк в Източния въпрос, доколко и тя е повлияла на делото на Българското освобождение. Политиката на немския канцлер оказва, в известна степен, благоприятно въздействие за разгръщане на българската освободителна борба. И тъй като Бисмарковата дипломация действа против запазването на целостта на Османската империя и помага на Русия в борбата й срещу Високата порта, тя се превръща в благоприятен външен фактор за българската революция. Постоянният стремеж на Бисмарк да  „разпалва“ Източния въпрос с цел да предизвика военната намеса на Русия, фактически съвпада с целите и интересите на българското освободително движение. Вестта за жестокото потушаване на Априлското въстание   дава повод на „железния канцлер“ да  присъедини гласа си към европейското обществено мнение в защита на българите. Германия поддържа Одринското споразумение и Санстефанския договор, така че може да се приеме, че  в хода на развитието на събитията по Източния въпрос за разлика от другите западни държави, Германия има в общи черти положителна роля във връзка с Българското освобождение.

 Премиерата на книгата „Бисмарк, Източният въпрос и Българското освобождение 1856-1878“ от акад. Константин Косев е на 14 ноември (четвъртък) от 18.00 ч.  в големия салон на БАН.

 Тодор Коруев

 

Avatar

About Златка Вълканова

View all posts by Златка Вълканова →